Хрупкави ръжени крекери
Има сутрини, в които със ставането знам какво ще направя.
Днес НЕ беше една от тях.
Уж имах намерение да направя шоколадов сладкиш с тиква и тъмна бира, а то какво се оказа…
–ръжени крекери с масло и бира
–плодови бисквити с брашна от ябълка, шипка и рожков
–безглутенов сладкиш с ядки, тиква и портокал.
Е, не съжалявам, а дори напротив- много съм горда от крекерите (защото само тях опитах) и толкова се впечатлих от простотата на рецептата, че от тефтера ще я пренеса тук веднага!
Докато сладкарницата не работи, използвам времето за нови рецепти и идеи, които да включим в асортимента ни… и които да разнообразят деня ми 🙂
И докато съм в кухнята, размишлявам…
Мисля си как рецептите и предпочитанията ми за храна се сменят; как това, което преди съм харесвала, сега не искам дори да помириша или обратното.
Дефиницията ми за „здравословно“ се промени коренно и има защо- вече не следвам веган режим на хранене, но все още предпочитам десерти и печива без млечни и яйца; държа да знам произхода на млякото и начина, по който кокошките са отглеждани. Вече по-зряла, с много опит и с много добри и лоши примери пред себе си, мога да заявя смело, че съм изградила своята собствена теория за здравословно хранене, която… е валидна само за мен! Само и единствено за мен.
Не, суровите салати и суровоядството изобщо не са полезни за всички.
Не, консумацията на ядки и на сладкиши на основата на ядки, не полезна за всички.
И не- веганството не е за всеки.
Не вярвам, че сладкишите са вредни. Не смятам, че ако ядеш хляб си в грях.
Знам, че кафето и шоколадът се смятат за „смъртна опасност, о ужасТ!“ , но хей- аз не живея за да ям полезно или вредно и това няма да ме определи като по-добър, умен и благ човек.
Дали заради това, че съм много по-заета от преди или в резултат на естествена промяна, но вече харесвам прости до съвършенство рецепти.
Писна ми от „засукани“ рецепти (каквито и аз самата преди правех), в които списъкът на продуктите, техниките, броят на използваните съдове, времето за приготвяне клонят към безкрайност.
Писна ми от снобарските рецепти на основа на скъпи, екзотични и модерни продукти.
Модерните- лимец, спирулина, чия, годжи бери, напоследък- нони, асай бери.
Вече не се възхищавам на снимки тип „food porno“ или онези снимки, които са като за списание, които са направени с фотоапарат за 3000лв и са декораирани с всичко, което снимащият е успял да открие в мазето, килера, мазето на съседа, тавана и т.н. Не, не че не ми харесват…о чудесни са! Но не ме грабват. Дори не ми се дояжда, от снимката им не лъха аромат и топлота, не изпитвам нуждата да опитам предмета на снимката. Да, това не е храна, а предмет. Красив, поднесен красиво, сниман и обработен красиво..
Изпитвам нужда да готвя за някого, пред някого… да водя урок, да водя предаване, да снимам и качвам забавни клипчета в ютюб.
Да показвам ИСТИНСКАТА страна на готвенето, а тя не е в лъскави купички, безгрешно подредени в права линия на работния плот. Истинското готвене е малка кухня, малка печка, подръчни материали, малко време и за много хора- ограничен бюджет 🙁
Изпитвам нужда да предавам знания на хора, които приемат храната като подарък, като истинско съкровище, дадено ни от времето и мястото, на което се намираме.
Храната е безценна… а колко често ние просто я консумираме, хищно грабваме пакета чипс от рафта, купуваме без да се замисляме дали имаме нужда (калорийна или психическа), даваме пари по промоции и ядем много повече, от колкото ни е нужно…
Отклоних се 🙂
Рецептата е за ръжени крекери. Не, те не са като другите, които сте правили или срещали в интернет. Технологията на приготвяне е по-различна, буквално си я измислих и през цялото време си казвах „Я да видим сега какво ще стане“ и дори когато извадих двете тави крекери от фурната, всичко в мен бушуваще от щастие и вълнение, че съм си измислила рецепта за „бухнали“ крекери съвсем случайно и че за мое ( и ваше) щастие, съм записала рецептата съвсем точно!
Начин на приготвяне:
В голяма купа се слага брашното и се обърква със солта и бакпулвера.
Нарочно не добавям никакви подправки (ким, кимион, чубрица и т.н.), за да усетя аромата на изпечено масло… над 10 години, в които не съм пекла сладкиши с масло, сега този аромат ми е толкова мил и отключва толкова спомени…
/Брашното е готова смес ръжено +пшенично. Може да се направи и смес в домашни условия, като пропорцията е пшенично:ръжено=60:40/
Маслото, на стайна температура, се нарязва на парчета и се добавя към брашното.
/за веган вариант: 100г кокосово масло без аромат + 1 с.л. лецитин на прах/
Маслото и брашното се претриват добре с ръце, докато не останат никакви бучици непоето масло. Този процес отнема около 3-4 минути и в края брашното ще прилича на леко влажен пясък- при стискане в юмрук, ще се образува ронлива буца -точно като пясъка на плажа 🙂
Към тази смес се изливат 200мл тъмна бира Гларус и сместа се бърка първо с лъжица, а накрая се омесва в купата. Тестото е лесно за месене, макар и леко лепкаво.
Плотът се набрашнява и тестото се изважда и се разточва до лист с дебелина около 7-8мм. За да не лепне при разточване, тестото се поръсва с брашно.
/Ако имате притеснения относно бирата, бързам да кажа, че в крекерите няма никакъв остатъчен алкохол, останали са само ароматният малц, хмел и бирена мая. Ако имате притеснения все пак, заменете с газирана вода/
С формичка за сладки (аз ползвах мини кутийка за съхранение) се изрязват фигурки, които се нареждат в тава, застлана с хартия за печене.
Изрезките се събират, омесват и процесът се повтаря.
Накрая остава едно малко парче тесто, което просто не си заслужава да бъде размесено, затова с остър нож се нарязва на „филийки“.
Крекерите се слагат в предварително загрята на 180 градуса фурна и се пекат 18минути.
Изключително ароматни са, заради маслото, хрупкави и вкусни са.
Ако правилно сте изпълнили рецептата, крекерите ще се подуят и ще изглеждат ето така:
***
И сега теоретична част, за който проявява интерес към по-научната страна на готвенето:
При омесване на брашното с масло, брашняните зърна се обвиват с тънък слой мазнина. Този слой по-късно възпрепятсвта развитието на глутена, което е следствие на смесване на брашно с течност. Поради това крекерите са хрупкави и не са с типичния „тестян“ вкус.
Разслояването на крекерите на фини слоеве е резултат на изпарението на вода, която не може да се абсорбира от нишестените молекули на брашното, именно заради маслената им обвивка. Така, при изпарението на водата се образуват микро кухини, които създават усещането за хрупкавост и са причина за видимото разслояване.
КАК се получава голямата кухина по средата на крекера?
Лесно 🙂 С достатъчно натискате с формата за сладки. Когато отпечатваме формата за сладки върху тестото, всъщност ние много добре „залепяме“ всички микро слоеве, които попадат под ръбчето на формата. Съответно, водата, която е в „залепената“ част няма да може да се изпари нагоре, а ще търси друг път, за да излезе. Най-лесно това се случва като водните пари се насочат към средата и така се формира и по-голямата кухина.
Ако формата за сладки е с много остри ръбове, може и да не успее да „залепи“ тестото, а само да го отреже. Но ако е с дебел ръб, то резултат ще има.
Надявам се съм била полезна и сте научили нещо ново от мен 🙂
Ако е така, ще съм много благодарна, ако споделите статията с ваши приятели. Това за мен е най-голямата подкрепа ♥
