Чия пудинг с плодове

Никога не се бях впечатлявала от лесни и прости, заучени ястия, които са повсеместно правени и самото им правене не изисква и грам креативност или новаторство.
Да направиш едно мляко с ориз или крем карамел си е скучна работа, макар че и двата десерта са ми много любими и … абсолютно никога не съм ги правила по класическия начин.

Дълги години се бунтувах срещу „скучните рецепти“ и винаги добавях нешо от себе си- мляко с ориз, но с розова вода и кокосова сметана; крем карамел с бонбон Линдт в купичката и сервиран с печени орехи и т.н.
Докато не станах майка. И докато не започнах да ценя времето си и да дълбая в обратната посока – как, с малко време, суетене и продукти, да направя нещо семпло и вкусно. Станах минималист в кухнята, както и в живота си; отървавам се от огромни количества дрехи, които не съм носила от години; от предемети, които дори не поглеждам, а събират прах; от странни и екзотични храни, които ЗНАМ, че няма да сготвя (например едни водорасли от китайския магазин до Женския пазар).
Все повече се запленявам от семплата, изчистена обстановка и храна.

От гениалността, която се крие единствено в простотата.
Усещам как всъщност се движа по една и съща линия в двата й края – от сложно и с много вкусове, до просто и минималистично.
Радвам се, че с възръстта и опита не отивам към крайности и това ми ново качество го приемам като лична победа и гордост. Защото щастието е баланс. Това ми е личното мото и по всякакъв начин се стремя към баланс и го забелязвам и у себе си, и в света като цяло…

Целият този увод беше лирично отклонение, което само се пишеше. Вярвате ли ми, че нито веднъж не натиснах backspace и нито веднъж не прочетох редовете по-горе. Сякаш имам нужда да ги споделя с вас и дори да се похваля за новото ми ( има няма на 2-3 години) умение да не залитам в крайности и все повече да центирам себе си и съзнанието си към златната среда.

Уводът е към рецепта (силно казано рецепта..) за нещо, което се прави изключително лесно, безсрамно лесно. Толкова лесно, че не си заслужава да пиша рецепта.
Но именно гениалността и простотата на този Чия Пудинг ме подтикнаха да предлагаме този десерт в ателието и в салона, да приемаме поръчки за него, да го правя у дома за десерт и да го споделя с вас. Рядко нещо ми харесва толкова, че да се заобиколя с него 🙂

Пудинг звучи префърцунено за някакви си семена с течност. Но така е известно в световните блогове и така го наричам и аз.
Реално, това са накиснати семена в чия в някаква течност и аз сега ще ви споделя как го правя у дома и как го правим в сладкарницата.
Ще ви спестя всички оди за чията, за полезността й, защото ми писна да мисля за храната по този използвачески начин.

Начин на приготвяне:

Чия, мляко, мед и ванилия се слагат в купа в хладилник за през нощта.
В купичките се слага нещо вкусно и интересно – горски плодове, манго, мармалад, ядки… каквото ви е на душа и каквото ви се намира.
Отгоре се слага от сместа, която вече е като гъсто желе и воала! Това е 🙂
Насладете се на полезен, лек, свеж десерт с хрупкави зрънца и плодове.

Вариации:

В  сладкарницата правим десерта с био кокосово мляко, мед и мармалад от ягоди, който приготвяме сами.
В тиган се смесват ягоди със захар- 5:1 да кажем. Вари се до сгъстяване и след това се процедира по същия начин.
Ние сервираме пудинга с парченца пресни ягоди, кора от лайм и смлени ядки. Определено ми е любим десерт и винаги си поръчвам поне по 2 бурканчета отгоре, за да имам за закуска 🙂

У дома правя десерта с краве мляко и смес от плодове, в случая – малини, боровинки, манго, банан.
Можете да го направите съвсем по ваш вкус и сладост.

За какаов вкус: сложете лъжица какао в чия сместа. Сложете и мъничко сол.
Зимен вкус: канела и портокал на парченца, задушена ябълка с масло
Летен: пъпеш с лимон и мед и чия пудинг отгоре…охладен ♥

Изобщо, това е една прекрасна идея, която може да се трансформира по толкова много начини, че със сигурност ще откриете ваш любим 🙂

Ваня