Хляб с царевица, синап и хрупкава коричка

„О Хлябе! О насъщний наш! Благодат и избавление от вековен глад!“
 /из Ода за Хляба/

Помня когато бях на 5-6 годинки, баба ме пращаше за хляб до една фурна, близо до блока. А тя ухаеше отдалече на прясно изпечен хляб, който бързах да купя топъл. Тогава нямаше найлонови торбички, които да ти дават за щяло и нещяло в магазина, та моя милост гушваше хляба пред гърди ( то той беше почти колкото мен) и така го занасях вкъщи. Но не цял.
Всеки божи път, когато купувах хляб, единият му краишник или направо и двата биваха наядени, нагризани, издълбани с пръстче. Всемъзможни премеждия преживяваше хлябът, докато стигне до трапезата. А когато сядах на нея- заявявах,че не съм гладна, понеже вече се бях наяла с хляб 🙂

Та, от малка обичам хляб и всичко житно- солети, бисквити, мекици, палачинки, крекери, соленки, баници, варено жито, покълнало също. Само сламата нещо не ми се услади..

Лека полека започнах да се интересувам не само от вкуса, но и от съдържанието на хлебните произведения. Един бял заводски хляб като този-

не съдържа нищо, което да е важно за тялото ми, полезно или необходимо. Освен бързи въглехидрати, представени изключително от нишесте, никакви фибри, много малко протеини и …доста мая. И си казах- е хубаво обичам хляб, ама нека поне и тялото да има полза от него!

А това е лесно- пълнозърнесто вместо бяло брашно, жива мая, сода или квас вместо химична мая, никаква или много малко сол, допълнително внесени трици, бавни въглехидрати и полезни мазнини. А кое е още по-хубаво- вкусът му е в пъти по-хубав от този на белия 🙂 Надявам се един ден да се продават повече такива хлебчета, че да пращам моето дете за хляб и то да се връща с нагризан от малките зъбки самун!

Но, но, но- ако и тогава народът все още робува на глупостта,че белият хляб е най-вкусен и все още е масово продаван, ще се наложи да се научим да си правим вкусен хляб с коричка( че тя е виновна за гризането на краишника) у дома!

И аз може да се похваля, че отдавна се упражнявам и последствията са, че все повече хлебчетата задобряват и по вид, и по вкус, и по хрупкавост, по форма, аромат и разнообразие 🙂
И ще ви споделя и как този успя да вземе първо място в домашната класация „Хляб на 2012“.

Начин на приготвяне:

Всички сухи съставки се объркват в купа, тъй че да се обогатят с въздух. Хлябът се замесва с топла вода, а тестото не бива да е много твърдо.

И тук ще наблегна на втасването- условно го разделяме на 2 периода. Първото втасване на тестото е около 1-2 часа в купата, покрито с кърпа, за да не изсъхва. Следва премесване, придаване на желана форма и прехвърляне в тава или форма за печене. Използвам таква за кекс, много е удачна 🙂

Вторият период на втасване е в тавата. Нека хлябът добре се подуе ☺ Затоплете фурната на 200º, сложете хляба и печете по познатия начин- първо на силна, а после на по-слаба фурна. Към 40 минути са достатъчни.

И ето и новото за хляба- как да придадем хрупкава коричка, като тази на снимката
( почукайте на монитора, че да се убедите колко е твърда!)

Когато извадите готовото хлебче, намажето го със зехтин и веднага завийте с кърпа. Оставете го така поне час, след това го извадете от тавата, завийте в кърпа и вече си имате хрупкаво хлебче, чийто краишници спокойно може да изгризете както в доброто старо време ☼

И нали знаете- няма по-велик от хляба!