Мисля си напоследък… колко много, много, много сладкарници има в София и защо вие избирате нас.
Защото ни познавате.
Защото ни вярвате.
Защото помните трънливия път, по който вървяхме с години, без да изневеряваме на принципите си :)
И защото правим нещо повече.
Ние не само продаваме.
Ние даваме.

А да даваш безплатно и то в условията на ясно изразен капитализъм е израз на уважение и обич към онези, които не могат да купят. Но могат да получат.
Ние не само продаваме сладкиши (което е и основната ни задача), но даваме знания и рецепти за онези сладкиши, които аз- Ваня, смятам, че имат място в ежедневното ни хранене. Не, не ги наричам здравословни. Тази дума е обременена с вечни спорове за безброй хранителни режими и диети. Наричам сладкишите, които правя пълноценни.
И винаги правя само такива.
И тези, които продаваме.
И тези, които давам като рецепти.

Но нима за всичко не е така?
За любовта, за емпатията, за милите жестове към непознати? Колко често даваме някое от избротените без да очакваме нещо в замяна? Някой би казал, че когато човек дава без очаквания, той го прави за себе си – има нужда да даде, има негласна нужда да направи нещо добро, което автоматично превръща безвъзмездното даване в егоистична постъпка – аз давам, за да се почувствам по-добре?! Дори и така да е, ефектът за хората, които са около нас, е положителен. Усмивката им ще е истинска, жестът ще бъде запомнен. А нима не живеем за това – да радваме хората около нас, а те на свой ред-без очакване или задължение, да правят същото :) Вярвам го!

…..

Да минем на темата за гранолата.
След увода с мои мисли, които исках да споделя, е време за практичната част.


КОЕ Й Е ТРУДНОТО НА ГРАНОЛАТА И ЗАЩО НЯКАКВИ СИ ПЕЧЕНИ ОВЕСЕНИ ЯДКИ ИМАТ НУЖДА ОТ ТОЛКОВА ПОДРОБНО ОБЯСНЕНИЕ?

Всичко по реда си!

За хубава гранола (според мен) има няколко изисквания:
1. Хрупкавост
2. Умерена сладост
3. Разнообразие на вкусове, аромати, та дори и форми (не, няма да изрязваме стафидите като звездички)
4. Лесно съхранение

А за всички тези мои лични изисквания тайната не е никаква тайна, ами е просто правилно изпичане, добре подбрани съставки и един любим, любим мой трик, който ще направи гранолата ви simply the best! Шоколад, разбира се! Но прибавен в точния момент!

И така, да започваме!

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:


Първа и задължителна стъпка е да разтопим на бавен огън кокосово (или краве) масло, вода, мусковадо и олио. Разтапяме, докато кристалчетата захар изчезнат. Сместа ни трябва топла, така че го направете непосредствено преди да са готовите другите продукти.

Втората стъпка аз лично винаги променям, защото това е моментът, в който да изразим лични предпочитания за вкус и аромат, както и да се развихрим и да разчистим всички остатъци в шкафовете :D Аз често правя точно така…
Та, във втора стъпка объркваме в голяма купа овесените ядки със сушените плодове и ядките, които сме избрали.
Лично аз харесвам да слагам ядките цели, а не нарязани или смлени.
Избирам също така по-кисели сушени плодове, защото обичам киселата нотка и контраст във всички десерти.
В моята втора стъпка обърквам овесените ядки с лешници, кашу и червени боровинки. Добавям канела (и малко, много малко черен пипер). Вие може да замените ядките и плодовете, да добавите кокосови кубчета или маршемлоу (бляк), да промените пропорциите и какво ли още не…
Съветвам ви първия път да опитате моята рецепта и за в бъдеще да правите вариации. Не за друго – стана адски вкусно!
След като сме избрали продуктите за гранолата, объркваме ги много добре с разтопената смес от първа стъпка и изсипваме в голяма тава.

Трета стъпка е стъпката, в която всичко може да се обърка :)
Печенето.
Гранолата обича да се пече дълго време, да се разбърква, да се пази от изгаряне, но и да не остава „влажна“ и с меки ядки.
Именно затова е много по-лесно да се изпича гранола в професионален конвектомат, а не в домашна фурна. Но не е невъзможно ;)
Ето моят режим за печене в домашна фурна: 40 минути на 160 градуса с вентилатор и разбъркване през 10ина минути.
Добре е да сложим гранолата в топла фурна, но не е задължително.

Четвърта стъпка е и моят принос към света на гранолата :) Със сигурност не откривам топлата вода, но идеята ми е толкова сполучлива, че ви съветвам да не я пропускате!
ШОКОЛАД!
Трябва ви около 100г качествен, натурален шоколад с поне 55% какао.
Нарязвате на не много дребно, поръсвате върху горещата гранола и объркване само за 2-3 секунди!
Оставяте гранолата в тавата да изстине напълно, например за през нощта.
И на сутринта – о, какъв разкош… шоколадът хем леко се е разтопил и е овкусил част от гранолата, хем се е втвърдил и ще хрупка! Можете да направите с бял шоколад също. Аз винаги залагам на натурален.

Пета стъпка – съхранение.
Ако гранолата е добре изпечена и суха, може да съхранявате в голям буркан.
Пристряваща е.
И лично за мен е най-добрата опция за закуска, защото е вкусна с всякакво мляко ( краве – прясно или кисело, ядково), топла или студена, с или без добавка на пресни плодове.

Шеста стъпка – сервиране.
За дъщеря ми я приготвям с топло мляко и с добавка на малко пчелен прашец.
За себе си – с кисело мляко с масленост поне 4,5% и добавка на някакъв плод – в случая замразени боровинки.

Очаквам отзивите ви ♥
Тази рецепта е моят подарък за вас по време на този луд локдаун, хоумофис и онлайн детски градини… Идеален момент за гранола!

С обич, Ваня ♥