ЧЕСТИТ НИ НОВ САЙТ!



След месеци, месеци, месеци… той е тук и е готов.
Все още не съм свикнала с backend-a и ми е трудно да пиша и редактирам статии, но за всичко ново на човек са му нужни не повече от 30 дни, за да свикне и „новото“ да се превърне в рутина/навик.

За да свикне :)
С някои неща свикваме доста по-бързо. Срещу други се роптаем, но неизбежността ни застига и тези неща стават част от живота ни. Звучи крайно демотивиращо и негативно, но всъщност говоря за едно важно човешко качество, което аз наричам адаптивност или гъвкавост – да съумееш да разбереш, осъзнаеш и приемеш новото, но без да е задължително да изоставяш морални и личностни ценности, предпочитания или възгледи.

Ето ме и мен.
На края на моята карантина, заради ковида. Свикнах с нея. Тя взе, че свърши…
Няма да всявам паника и страх за този грип. Истината е, че съм боледувала къде, къде по-тежко.
Но истина е и също фактът, че никоя медия няма да публикува блудкаво заглавие, в която няма стряскащи числа или факти.
Истина е, че живеем в страх от приятелите си, в ментална изолация, в социално озлобление и дигитална празнота.
Истина е, че болестта е нова, непредсказуема и опасна за малцина. И пишейки тези редове съзнавам, че звуча цинично и богохулно за мнозина, които избират да четат статистики за малък процент хора, а не да видят голямата картинка.
Истина е, че човешкото същество лесно забравя своята мотивация и приятно усещане от здраво, добре поддържано тяло, което е в основата на здравето… И в условията на стрес, се отпуска в така удобния и порочен кръг на нездравословна храна, липса на движение, липса на природа и нежелание за промяна… а тогава дори лека настинка може да се превърне в заплаха. Но до тук с темата. Радвам се, че преминах през този модерен грип и че тялото ми леко го понесе.

За тортата сега.
Имам вярване, че човек се разболява, когато има сериозна нужда от почивка.
Тогава тялото само си издейства този отпуск, за който никога нямаме време.
И така се случи и с мен. Толкова хляб омесих, рисувах с водно бои за пръв път от години, готвих всеки ден, четох книжки с дъщеря ми, играхме си, говорихме… толкова много време прекарахме заедно, че си давам сметка, че тази социално-работна пауза ми е била крайно необходима.
През всичките тези дни правих какви ли не сладкиши… но трудно се изяждат, когато не можеш да почерпиш с тях.. протеинова сурова тортичка, тиквени масленки, детско тирамису. Все някакви здравословни и несладки неща.
А така ми се хапваше сериозен, маслен и сладък десерт…

Вдъхновението дойде от едни белени праскови, компот. Обожавам белени праскови!
Те щяха да са в основата на моята Есенна торта. Есен и праскови? Да – и на мен не ми звучи сериозно. Но цветът на прасковите е така есенен… и както казах – само за тях мислех!

Една вечер реших и да изпека блатовете.
Реших да са семпли какаови без добавки. Но както винаги – не успявам да се сдържа и добавям лешников тахан и смлени лешници – и за аромат, и за вкус, и за по-богат хранителен профил на десерта.

Кремът беше ясен – маскарпоне и сметана. С лешников тахан. Разбира се :)

А декорацията се появи от самосебе си…. Цветове, вкусове и текстури така добре се комбинираха, че декорацията я препоръчвам като задължителна към тортата!

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

ИЗПИЧАНЕ НА БЛАТ:

Добре е да стане на предния ден.
Забъркват се течните съставки със захарта. Добавят се последователно смлените лешници, какаото, брашното с бакпулвера. Не е нужно яйцата да се разбиват предварително.
Ако сместа е твърде течна/гъста – коригирайте с добавяне на още малко вода/брашно.
Гъстотата зависи от размера на яйцата и гъстотата на тахана, който ползвате.
Брашното, ккоето ползвах беше бяло по изключение.

Форма за печене се застила с хартия за печене.
Тортата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути.
Оставя се да изстине добре за през нощта.
Освобождава се от формата и се разрязва на две. (знаете ли как?)

КРЕМ:

Любим и лесен!
С миксер се разбиват последователно маскарпонето, лешниковия тахан, захарта, сметаната.
Добавя се екстракт от ванилия, канела, кардамон – по важе желание. Аз заложих на ванилия.
Желатинът се разтваря в малко студена вода и се чака да набъбне.
След което се разтапя на водна баня и се долива бавно към сметановата смес с телена бъркалка.
Уверете се, че желатинът е добре разпределен и поет в сместа.

Оставяме крема настрана и вземаме буркан с белени праскови.


ВАЖНО: прасковите можем да заменим с пресни зрели круши, печена тиква, парчейта райска ябълка, филетиран портокал :)

Сиропът от компота прехвърляме в касеролка и затопляме добре.
Прасковите нарязваме на парченца.

СГЛАБЯНЕ:

Върху стойка/поднос за торта мацваме малко крем и слагаме едната половина от блата.
Слагаме формата, в която сме изпекли самата торта.
Сиропираме добре с горещия сироп от прасковите.
Иливаме половината крем, СЛЕД като сиропът е добре попил.
Нареждаме малко повече от половната праскови.
Слагаме и втория блат.
Отново сиропираме добре, нареждаме праскови и отгоре крем.
Заравняваме и оставяме в хладилник за поне 12 часа.

ДЕКОРАЦИЯ:

Когато тортата е напълно стегнала и „отлежала“, махаме формата, като минаваме с остър нож, потопен в гореща вода.
За декорацията трябва да подготвим:

1. Лешници в карамел:
Изпичаме лешниците в касеролка, като внимаваме да не прегорят. Обелваме ги в кърпа и ги нарязваме на едро.
Разбира се може да се ползват и готови печени и белени лешници.
Подготвяме си хартия за печене или силиконова подложка на удобно място.
Загряваме 4-5 супени лъжици захар с 1/2с..л вода в малка тенджерка БЕЗ да бъркаме, за да си направим карамел.
Когато карамелът е готов, сипваме лешниците, бъркаме 10-15 секунди и изливаме сместа върху подготвената незалепващат повърхност. Разстиламе, доколкото е възможно и оставяме да изстине.
След като вече не ви пари на ръцете, можете да нарежете карамелената смес на едро. И оставете настрана.

2. Шоколадова глазура.
По принцип такава глазура се прави с шоколад и сметана. Но такава нямах, затова стана с подръчни материали.
Загряваме шоколада с маслото до разтопяване. На водна баня, нали си знаете ;)
Добавяме и млякото, бъркаме, за да се хомогенизира. И това е.

3. Финито!
Изливаме шоколадовата глазура върху тортата.
Сега… глазурата не бива да е твърде гореща и течлива. Трябва да се поддава на вашата лъжица и да може да прави „връхчета“. Заравнявате грубо и посипвате с карамелизираните лешници.
И бога ми… насладете се! Заслужихте го ♥