Лешников кекс със смокини

Едни от най-любимите ми детски спомени са кексовете, които баба ми правеше.
Не бяха особено разнообразни, защото в 90% от случаите бяха по една и съща рецепта с добавка или на какао, или на някакво домашно сладко.
Познатият вкус на кекс с кисело мляко, яйца, олио, брашно, захар и ванилин. Не го обичам. Но обичам спомена за него.
Обичам да знам, че вкъщи има нещо сладко, направено от ръцете ми.
За мен сладкишите са символ на домашен уют, на заслужена и най-ценна грижа за душата и за тялото. И макар че имам тъкмо две сладкарници, от които винаги мога да си взема брауни или кексче, или торти… или поне бисквитка, все още правенето на сладкиши у дома ми се струва по-приятно от всичко останало…

Да. Но.
Сладкиши правя обикновено след 11 вечерта… Времето за мен, както аз наричам правенето на сладкиши, е все по-голям лукс.
Обичам да правя садкиши сама, на тишина.
Без да бързам, без да обяснявам на (почти)тригодишното защо/какво/как.
Без музика, без ярка светлина, без да мисля какво ще има за обяд.
Печенето на сладкиши е моят скъп момент от денонощието, в който умът ми си почива и заработва онази част от мен, която мечтае, твори и опитва вкусове мислено…
Уви, твърде рядко имам сила и …продукти за сладкиши у дома :) Знаете за детето на обущаря – и при мен е така.
Правя, струвам, купувам… и все нямам я брашно, я захар, я масло.

…

Като собственик на сладкарница, отговорността за новите сладкиши е моя.
Исках, мислех и сънувах лешников сладкиш със смокини.
Избрах смокините да са от онези великолепни творения на природата, които са безобрано красиви, лилаво-зелени отвън и розово-сочни отвътре.
Мислех да ги изпека цели и си представях как ги карамелизирам и обличам в счукани лешници; след това си ги представях потопени в шоколад; след това нарязани на резени и карамелизирано на дъното на тавата, което щеше да е горната страна на сладкиша впоследствие… Но нещата се опростиха и прекрасните и сочни смокини бяха овъргаляни в захар и потопени във вкусна и ароматна смес за лешников кекс.

Стана точно това, което исках…
Супер ароматно, сочно, нежно… Е, смокините не се запазиха цели, както ми се искаше, но пък на тяхно място се обрзауваха дупки, които след това запълних с божествен крем :)

Рецептата ми за лешников кекс със смокини и маскарпоне крем е прекрасна!
Споделям я с вас.
За да усетите уюта, който аз усетих.
И за да го споделите и вие на ваш ред ♥

Начин на приготвяне:

Маслото и водата се забъркват в голяма купа с телена бъркалка.
Всички останали продукти за кекса се прибваят в дадената последователност с бъркане.
Фурната се включва на 180 градуса, а в продълговата форма за кекс се слага хартия за печене.

5 или 6 броя смокини от онези прекраааасни, лилави, големи смокини се намокрят и добре се потапят в захар.
На дъното на тавата се излива 2/3 от сместа за кекс.
Нареждат се смокините.
С лъжица внимателно се разсипва и останалата част от сместа, така че да е покрай смокините.
На снимката преди/след добре се вижда как трябва да изглежда:

Кексът се пече 50 минути на 180 градуса.
Разбира се, слага се в предварително загрята фурна.

Оставя се да изстине за 20 минути и се изважда от формата.
Внимавайте да не се счупи, защото на местата, където са смокините, сладкишът е по-крехък.

Кремът е лесен – всичко се обърква добре.
Намазва се върху абсолютно изстиналия сладкиш и се декорира по желание.

Да ви е сладко.
А то ще е :)
С обич: Ваня ♥

Ако тази рецепта ви хареса, можете да видите рецептата за Лешникови кексчета с малини, а за по-бързо да поръчате най-вкусната Лешникова торта или кексчета, които можете да си представите ♥♥♥