Лешникови кексчета с малини

Преди много, много години… на много, много километри по АМ “Хемус” имало едно момиче, което много обичало да гледа как баба й прави торти и кексове:
Разделя белтъци от жълтъци, разбива ги със захар, слага им ванилия, брашно, орехи и понякога малко боя за яйца – червена, че друга нямаше по онези години.
Пък после изрязваше кръгове от най-обикновена хартия – за печене хартия нямаше тогава.
Та, изрязаната хартия слагаше на дъното на тава, изливаше сместа – бавно и внимателно – като тестото е белтъчно, не трябва да има “сътресения”, за да не “паднат” белтъците.
И после пече тортата.
Изстива за кратко и после баба я разрязва с конец.
И прави крем.
Понякога млечен, понякога със сметана, понякога с масло.
Но много рядко сиропира тортата или слага плодове.
Най-много някой мармалад…
И винаги тези торти ставаха сухи и покъртително “сладко-безвкусни”, защото класическите рецепти за торти и до ден днешен за мен са нещо ужасно безвкусно и неприятно за преживяне.

И така, аз от много малка знам всички пинизи на пандишпана и на тези класически кремове, но слава богу никога не съм ги правила, защото според мен десертът трябва да е сочен, плътен и силен като вкус. Не, не да “има вкус на лимон или банан”. А да има вкус! Силен, отчетлив и запомнящ се.
Като кафе, като шоколад, като шоколад с кафе, а най-добре шоколад с кафеен ликьор, лъжица, две качествена сметана за кадифена текстура и най-накрая сол за затвърждаване на усещанията.

Нещо като това.

Но – никога не казвай никога, защото човек се променя през целия си живот и това е най-хубавото му качество.
Е, аз все още не ги харесвам онези сухи дунапренови торти, които масово се правят, но стигнах онзи момент от майчинско-сладкарската си кариера, в който изпитах силно желание да разбия 2 домашни белтъка на сняг и точно с тях да направя десерт за Елиа.
Не ме питайте защо, сама ще си кажа – защото десертите на основа на яйца позволяват употреба на всички безглутенови брашна, нулево количество мазнина, имат много добър хранителен профил и не на последно място – така няма да подяждам собственото си дете.
Да- кексчетата станаха толкова красиви, ароматни и пухкави, че тотално се подлъгах, че ще ми харесат.
Наложи се да изям един за закуска с огромна чаша фреш, за да успея да преглътна тази суха маса лешници с яйца, но пък детето сочеше чинията през целия ден и за мен това е достатъчно.
Яйца, ядки и малини – чудесни и допълващи се съставки за закуска или следобедна закуска на едно тодлърче, нали ;)

И не на последно място – приготвянето им никак не отне много време, поне на мен не ми отне :)
Рецептата е базова:
-можете да замените ядките с всички други
-да използвате всякакво брашно – от елда, ориз, бадем..
-да сложите различни плодове
-да сложите кафява захар, да я намалите или увеличите или съвсем да я пропуснете!
Пробвайте различни комбинации и после споделете какво сте направили ;)
Аз обмислям да пробвам орехови кексчета с настъргана ябълка вътре в сместа. С малко канела и вече си мечтая за зимата отново…

Начин на приготвяне:

В купа се отделят белтъците, а в друга жълтъците.
Първо се разбиват белтъците с кокосовата захар на сняг – първо бавно, а после на високи обороти, ако ползвате миксер :) Може и на ръка, ако сте ентусиасти.
Внимавайте да не ги преразбиете – готови са, когато по бъркалките на миксера има връхчета и когато белтъците не изпадат от обърната купа.

Жълтъците се разбиват до побеляване. А след това към тях се добавят белтъците и БАВНО се смесват. После лешниците и брашното. Отново – бърка се внимателно и сместа се “прегъва” ( както е и на английски – fold in the flour…), а не се “разбърква”.
Сместа е достатъчна за 6 кексчета.
Изсипва се с лъжица във формички, отгоре се нареждат малини.
Пекат се около 15-18 минути в предварително загрята фурна, на 180 градуса.
Изстиват за около 10-20 минути и вече стават за ядене.
Съхраняват се в затворена кутия, инак стават още по-сухи :D
А за да са годни поне седмица – дръжте кутията в хладилник.

Това беше от мен, надявам се да ви вдъхновя да запретнете ръкави и да изпечете всички лешници и малини, които откриете у дома!
Ваня ♥