Знаете ли кое е най-важното качество на човека, свръзано с оцеляването му?
Качеството да се приспособява към нова среда с различни условия. Или на кратко- способността да се променя.
В това число включвам промяната в начина на мислене и физическата промяна, за която са нужни векове, ако не и хилядолетия.

Днес ще изложа моите мисли по темата за храненето (в частност-  моето хранене).
Отлагам тази публикация вече две години. Дали защото е твърде лична, дали защото в интернет има много специалисти по темата или пък защото не ми се иска да пиша, а да срещам само опозиция и инат от страна на читателите със закостеняло мислене.
Но, моментът дойде. Бях провокирана от грозно изказване по въпроса защо Vanilla Kitchen използва млечни продукти – масло, сметана и маскарпоне.
Причината е проста- визията, вкусовете, ароматите на сладкарницата отразяват моето лично разбиране за вкусно, истинско и здравословно сладкарство. Успоредно с включване на млечни продукти в моето хранене, реших да експреиментирам и над десерти… и резултатът е чудесен!
Но да се върнем към темата.

Накратко предисторията.
От много, много години съм вегетарианец, заради усещането и лекотата на живота без месо, впоследствие и други причини. Идвам от семейство, в което не се сяда без месо на масата, гледат се много животни и “постното ядене” е равносилно на диета за смъкване на десетки килограми /което е пълна измама :D /. Преди 5 години на шега, изключихме яйца и млечни продукти от храненето у дома. Лесно е, вкусно е, различно и предизвикателно е. Определено ми харесва веган храната. Но… но… пореди ред причини, включващи бърза умора, постоянна нужда и глад за нещо сладко, проблеми с храносмилането, социален елемент, а и доста крайното поведение, вманиаченост, клоняща към сектантство, която е типична черта за много “публични” вегани, след 3 години растителна диета, се отказах от веганството. Не се случи от раз, беше много бавен и спонтанен процес- точно както и започна.
За решението ми много помогна и консултация с Надя Петрова за проблем с храносмилането, който беше вече непоносим.
Също помогнаха зачестилите случаи на 2-3 годишни деца със забавяне в израстването, пробелми със зъбите и др. в следствие на веганската диета, която родителите и самите деца спазват.
Оставям за себе си всички фактори и размишления по темата, важен е крайният резултат.

От близо 2 години ям млечни, яйца и риба. Не ме интересува дали съм “вегетарианец” или не, етикети и принадлежание към някакви групи не желая.
Единственото, което за мен има значение, е логиката. Логика в храненето.
Ще си позволя да се определя като човек, който се е сдобил със способността да слуша тялото си и добре да разбира сигналите му.
След толкова години експерименти, четене, информиране на тема “хранене” мога ясно да осъзная нуждите на тялото си и да разгранича лакомия от глад, както и желание за определена храна и нужда на организма от определени вещества.  И в този ред на мисли, ще споделя с вас какво наблюдавам в храненето си в последните две години. Искам да отбележа още веднъж, че през цялото това време не съм се ограничавала, насилвала или вманиачавала.

Разграничавам няколко периода, които се препокриват по време, но много ясно и отчетливо забелязах:
1. Прояждането за животински продукти беше плавен процес – две яйца на седмица, никакво прясно мляко, сирене или кашкавал. От време на време- кисело мляко.
2. Последва периода на маслото! Ядях масло с лъжица, слагах масло на всичко и по много. Филия и масло с еднаква дебелина. Грубо излизаше, че хапвам на седмица по 250г масло, без то да е “скрито” в кремове, сладолед или сос…. Обяснявам си това с нуждата ми от животински мазнини (кожата ми беше адски, адски суха…),  витамини А и D. Този период отмина от само себе си. И до ден днешен хапвам доста масло, но без да се ограничавам, на седмица стигам до не повече от 70-100г.
3. Яйчения период. Яйца, задължително и единствено домашни! Без изключения.
Всяка вечер си правех яйца със спанак и масло. Всяка! Не ми омръзваха. След това бяха пържени яйца с червен пипер, после яйца по панагюрски. На ден по 3-4 броя. Не вярвам, че яйцата са вредни или че са причина за висок холестерол, дори напротив- рохките (почти сурови) жълтъци са течно злато за организма ми! Периодът отмина за два три месеца. Сега се сещам за омлет не повече от веднъж седмично, но пък ползвам яйца за супи, кюфтенца на фурна, баници, пататник и други. Живи и здрави да са баба и дядо, че ми изпращат домашни яйца!
Яйцата според мен са истинска българска суперхрана. НО! Говорим за истински домашни яйца! Тези от магазините смятам за по-вредни, отколкото полезни.
Яйцата са просто отличен източник на лесно усвояеми: белтъчини, желязо, В12, както и на В2, калций, селен, фосфор, витамини А и D, фолиева киселина и много други. Дали гладът ми за яйца не е бил глад на организма за тези минерали и витамини?  Твърде вероятно.
4. Млечният период. Сирене и кашкавал! По много :D
В хладилника имаше всякакви сирена- сини, зелени, розови, жълти, бели.. След вечеря нещо ме караше да си подредя плато със сирена вместо десерт или вместо да кажем втора порция. Отдадох се и на това си желание и то бързо мина. Не смятам, че пресните млечните продукти (извара, рикота, моцарела) са особено полезни, но пък ферментиралите и добре зрелите сирена се понасят много добре от организма ми. Впрочем когато избирате кашкавал, погледнете състава- зрелите млечни продукти имат малко или никакво количество лактоза. Причината е, че по време на ферментацията, млечно киселите бактерии се хранят с млечнната захар, а именно тя е проблем за повечето хора.
5. Риба и морски дарове. И до днес не съм голям фен на рибата, но от време на време се сещам и за нея :) Всъщност не харесвам силно миришещи храни, заради силното ми обоняние, а рибата е именно такава. Но рибеното масло е задължителна хранителна добавка за мен, защото не обичам риба. Отново по препоръка на Надя. Е, аз забравям да го пия, но пък го държа на видно място в хладилника :)
6. Период на “никаква сурова храна”. Е, почти никаква :)
За разлика от преди, когато вярвах, че суровата храна е възможно най-добрата и че смутитата са балсам и елексир за всеки организъм, сега обърнах нова страница. Заместих любимите ми салати със супи, спрях всякакви фрешове и смутита и разликата се почувства бързо. От закуска, състояща се от плодове с тахан и семена, минах на препечени филийки с масло и чай. Салати хапвах, но и до ден днешен избягвам сурови моркови, цвекло, чушки, броколи, карфиол, коприва и др. Имах период, в който плодове изобщо не ми се ядяха. И пак давам контраста– преди стигах до килограм плодове на ден, след това почти не посягах към тях, в момента отново хапвам умерено.
Идеята ми е, че суровата храна не е за всеки. Докарах си множество проблеми със стомаха и червата, благодарение на заблудата ми да ям по много от всякакви сурови зеленчуци и плодове. За щастие, след около 3-4 години умереност и осъзнаване, този ми проблем е почти изчезнал!
7. Периода на “никакви варива, тахани, ядки и бобови”. Боб, нахут, леща, грах… не се сещах за тях. Ядки спрях съвсем да ям, сурови торти и десерти никой не можеше да ме накара да опитам, изключителна рядкост беше да сваря някоя киноа или просо, да не говорим за елда. Близо две години избягвах съвсем неумишено изброените храни и почувствах огромна разлика в положителна посока! Сега отново не наблягам на тях, но понякога се сещам за боб с манатарки, супа от червена леща, хумус, банички с леща, а и в сладкарницата правим три невероятни сурови торти, които си похапвам с удоволствие :)
8. Златният период! А именно- сега :)
Храня се умерено с всички от изброените храни, като нямам предпочитания към нито една група. Дори обратното- не мога да ям две поредни вечери яйца например, защото ми втръсват. И личното ми, може би дори наивно, вярване е, че апетитът за различни храни говори за добър баланс в организма. Звучи ми логично- ако нямам желание да ям само една храна (например зелена салата, ябълки, сирене, яйца, риба, ядки), то вероятно нямам остра нужда от нутриентите, които носи въпросната храна.
А все пак, това е целта на здравословното хранене- баланс и осигуряване на всички необходими на организма вещества.

 

Изводите, които си извадих са много. Най-важните са:
 Хубаво е човек да слуша тялото си!
Вярвам, че когато човек не яде боклучива храна ( вафли, снаксове, сникърси, банички, полуфабрикати и всякакви храни с изкуствени добавки и подсилващи вкуса вещества), рецепторите се изчистват и той може да се вслуша в тялото си. Така лесно се разграничава лакомия от истински глад за определена храна.
Всяка крайност води до друга крайност.
При лишиение от дадена храна, организмът компенсира с прекомерна консумация с друга храна, което отново е крайност.
Най-добрата възможна храна, е местната и типична за дадения регион и народ храна!
Праскови вместо манго, краве масло вместо кокосово, орехи вместо кашу, коприва вместо кейл и т.н. Вярвам, не- убедена съм, че гените ни имат памет и че храната, която прадедите ни са яли, е най-добрата за нас. Отчитам факта, че живеем в замърсен свят, че сме 21 век и че екзотиката в храната е нещо нормално. Отново- без крайности.
Няма вредни храни, има вредни добавки.
Сигурно няма човек, който по-остро от мен да се възмущава на наглостта и алчността на хранителната индустрия! Постоянно чета, снимам и публикувам етикети на храни, които се продават с единствена цел печалба на гърба на наивиния народ… Тъжно ми е, че децата се хващат за цветни опаковки, в които няма особено качествени храни. Да, със сладкарницата се опитвам да променя това поне за шепа хора, но постоянно срещам трудности и виждам, че все пак хората предпочитат, които са масови, независимо, че цените са същите, дори и по-високи :(
Вярвам, че всички храни, които съществуват в света и които са чисти и натурални, са полезни. Но добавките в храната са това, за което трябва да внимаваме много и да избявгаме!
Защитник съм на домашните сладкиши, дори на онези ужасно сладки браунита с безумно много захар, които ги има из разни блогове. Защитавам тях пред сникърса, пред подсладените с аспартам или фрутоза сладкиши, пред шоколада с хидрогенирано или палмово масло. 

Благодаря, че изчетохте публикацията ми!
Претендирам, че съм права единствено за себе си и знам, че всеки човек е различен и затова няма универсален правилен начин на хранене. 
Опитвам се да ви дам пример,  да помогна, ако сте в дилема, а и да споделя най-накрая защо Vanilla Kitchen не е веган сладкарница и защо следващата рецепта в блога ще е с много масло :)

Ще се радвам да споделите статията и да ни препоръчате на свои приятели за празник, рожден ден или сватба!
Ваня