Един ден в кралството на цар Лакомник, се разнесъл слух, че една стара и бедна баба от малка къщичка в закътано селце готвела толкова вкусна баница, че всяка сутрин имало опашка пред дома й…

Цар Лакомник, като един себеуважаващ себе си лакомник, не могъл да заспи тази нощ, защото и до него стигнал този слух.
“Ама нима е възможно, нали съм цар и за мен готвят най-добрите готвачи в цялото царство! Нали за мен селяните отскубват най-крехките марулки, най-румените домати, най-ароматните ябълки и избират златни картофи като корната ми… За мен слънцето грее лозята и гроздето ми е по-сладко от мед, а медът на пчелите ми, е като балсам за всяка душа, жадна за сладости…
Ама как така е възможно! Кой смее да разпространява тези слухове? Ето- сега не мога да заспя, чувствам глад и дори и спаначените кюфтенца на най-талатнливия ми готвач Черпак Спанаков сякаш бяха сухи и безвкусни тази вечер… ”

Въртял се цар Лакомник в леглото си, въртял се и когато съмненията му съвсем го превзели, той станал, облякъл червения си халат и започнал да пише нещо. Когато сложил последнта точка, станал, направил си сутрешната йога и слязъл за закуска.

Царица Злояда забелязала, че царят е омърлушен и изглежда уморен и затова помолила слугите да донесат на краля много плодове, за да похапне витамини и да се почувства по-добре. Но дори след три порции плодова салата, царят изглеждал все толкова кисел и омърлушен.

– Какво ви мъчи, Скъпо мое Царско Величество?-  попитала царицата загрижена своя цар.
– О, царица Злояда, имам ужасен проблем! – отговорил царят – Цяла нощ ме мъчи един слух, който вчера дочух. Имало, казват, в малко селце стара жена, която правила толкова вкусна баница, че чак опашка пред дома й имало, когато ароматът от печена баница се разнасял из селото. Толкова вкусна баница, че дори за нея песни пеели и чешма построили в нейна чест.
–  Царю Лакомник, това не е възможно, това е лъжа! – опитала се да го успокои царица Злояда – Нима вярвате на тези слухове, нали в двореца готвят най-добрите майстори! Нима има по-мек и ароматен хляб от вашия, нима има по-ароматни билки и подаправки от вашите, нима виното, което се лее, не е най-пивкото и рубиненочервено?”
Царят се надигнал от масата и й отговорил смирено:
– Тази нощ написах закон за баницата, царицо. Според закона всеки, който посмее да излъже за вкуса на баница, ще бъде арестуван и наказанието му ще бъде да точи кори за баница точно 7 години. Утре потегляме към селото на тази стара жена, за да проверим дали тя е лъжкиня или наистина е толкова добра, както казват хората! Ще извикам най-добрите специалисти по баници в света, завършили с отличие Института по баницотворене и заедно с тях ще проверим този слух.

Речено-сторено.
Още призори на другия ден, царят и свитата му потеглили към малкото градче, а в дисагите си имали топли парчета баница, която царските готвачи били приготвили през нощта. Пътували дълго и когато вече били изяли и последно си парче, пред тях се открило малко село с има-няма десетина къщи.
Царят и специалистите по баница слезли от конете си, запътили се към ниска къщичка с лаленца в градината и се приготвили за тежкото изпитание- да оценят баницата на бабата.
Не било нужно дори да опитват и парче, защото ароматът, който се носел от къщата ги омайал, но все пак решили да научат тайната. Почукали на вратата, а отвътре се чул подканващ глас: “Влизайте, влизайте!”.

Влезли и що да видят- една малка баба с престилка и забрадка на главата седи на столче и точи кори. Погледнала ги и им казала:
-Взимайте по един стол и разказвайте кои сте и защо сте ми дошли на гости. Ей там на печката има баница, да си отрежете по парче и да си хапнете, че ви гледам бледи и гладни сте.

-Ние, бабо, сме специалисти по баница. Идваме тук, защото чухме, че правиш най-вкусната баница и ако това не е вярно, ще те арестуваме за 7 години да точиш кори. Ако е вярно, ще получиш подарък от Царя- нова печка, точилка, 5 чувала брашно и орден  “Майстор на баниците”.
А сега, ще опитаме от твоята баница.

Когато специалистите отхапали едно парченце, се спогледали само….дори не могли да проговорят. П0-вкусно нещо не били яли! Баницата била леко хрупкава, с аромат на градинска чубрица. Царят заявил, че иска годишен абонамент и започнал да пише смс на царица Злояда, че веднага и тя трябва да опита тази вкусна баница!
-Кажи ми бабо, как правиш тази баница?- попитал царя- Аз имам най-добрите готвачи, но такова нещо не съм ял!
Бабата с усмивка отговорила:
-Слушай, синко, аз ще ти кажа как да я направиш тази баница, но от мен да запомниш, че най-вкусна става, когато я правиш с твоите две ръце, а не я поверяваш на готвачи.
Ще сложиш зеленце за аромат, праз лук за сладост, чушка червена за красота, бял боб, че да е по-полезна, чубрица, ала градниска- да не забравиш. Ще я печеш докато порозовее, ще я оставиш да поизстине, ще я нарежеш и ще я ядеш с ръка. Вие младите все с вилица, все не искате да пипате, но не може то така.
Тя баницата иска човешка ръка да я пипне- като точиш корите, като я редиш и като я ядеш. Хайде, запретвай ръкави и ела да ми помагаш.

Царят послушно свалил червеното си наметало и започнал да точи кори за баница заедно с бабата. Специалистите се заели да пишат документи и свидетелство, че да го подарят на бабата. А вие, мили мои читатели, си запишете рецептата и не забравяйте, че баницата ще стане царска, ако слушате съветите на бабата и моята рецепта за Царска баница със зеле ;)

Царска баница със зеле

Начин на приготвяне:

Ако не ви се точат кори, както се случва при мен в 100% от случаите, отивате до магазина и търсите кори, които НЕ СА  “Бела”, “Фамилия” или други, в чието съдържание виждате Е-та. Аз ползвам само кори “Сърбиянка” или едни други, не им помня името.
Моля ви- четете етикети! Видите ли Е-та или хидрогенирано растително масло, не купувайте.

Зелето се измива добре с вода поне 3-4 пъти, за да се отмие излишната сол.
Празът се нарязва на колелца, чушките- на лентички.

В дълбок тиган или тенджера се загрява мазнина и се слага празът с малко топла вода. Когато празът стане полупрозрачен и започне да ухае сладникаво, добавете отцеденото зеле. Готви се поне 7-8 минути, след което се добавят боба и чушката. Може да изключите котлона и оставете тигана поне 3-4 минути на него. Добавете и чубрица, по желание може и шарена сол.

За вкусна баница не трябва да сте много… “старателни”. Колкото по-рошава е баницата, толкова по-вкусна ще е.
Корите се редят небрежно, не се натискат много. Мажат се с вода и мазнина, на 3-4 кори се слага по малко плънка, така че да се разпредели равномерно.
Баницата отгоре завършва с поне 3 кори, намазва се с вода и мазнина, надупчва се с нож и се пече на 180 градуса за около 15-20 минути.

Много е вкусна, самата рецепта търпи модификация: може да ползвате червен лук, чесън, спанак вместо зеле, леща, ориз или просо вместо боб и т.н. Аз се възползвах от 7-те кисели зелки, дето баба ми прати и които вече не стават за ядене, че са въз кисели :) И също така използвах деня, който прекарах у дома…за да си поготвя, че ми беше долипсвало!

Хайде, чакам отзиви и да ядете баницата с ръце ;)

 

Царска баница със зеле