Мили мой Ванилов блог….
Извинявай, че вече повече от месец те посещавам, само за да не забравя как изглеждаш, да не забравя дните, в които творях у дома и сладко, и солено, и сурово; да не забравям многото хора, които ти донесе в моя живот и които го промениха напълно.
Последно ти споделих, че съм на крачка от отварянето на ателието, от сбъдването на мечтата ми. А сега седя тук, на импровизираното бюро в ъгъла на Ваниловата кухня и се радвам, че открадвам време, за да ти пиша. Не съм спала, трябва скоро да чистя пода, плотовете, шкафовете, да пиша документи, но наистина много, много ми липсваш!
Писах ти, че се вълнувам, че малко ме е страх…че нямам онова, което го пише във всички учебници по бизнес- нямам план, менюта, опит, финансова грамотност. Писах ти отдавна, а сякаш беше вчера. Сякаш това бюро вече е протрито от лактите ми и е пропито с аромат на ванилия, на сладкиши… Сякаш от години правя това.
Вече не е така, мил мой блог, не е така! Вихърът ме завъртя толкова бързо, че понякога не успявам да поема дъх, да видя грешките си, да ги осмисля и да си взема урок. Сякаш съм „в играта“ от години /с тази разлика, че явно не си управлявам добре времето, след като редовно ми се налага да си тръгвам от ателието в 3 през нощта/. Сякаш винаги съм правила това- по 100 бисквити наведнъж, по 200 бонбона, по 10 торти и т.н. Вече се чувствам по-сигурна, защото се уча. Уча се като послушен ученик, седнал на първия ред…
Уча се, искам всичко да е изрядно, но не винаги става. Уча и други хора около мен на това, което аз съм събирала в торбичката със знания години наред, но не винаги успявам. Мисля, че не съм добър учител. Защото си въобразявам, че само моят начин на работа е правилен.
Извинявай…толкова много ми липсваш, че дори на себе си трябва да се извинявам! Та ти си ми връзката с толкова хора… наблизо и надалеч! Всички онези хора, които дружно ми казваха „Давай Ванилка, ще успееш!“
Блог мой…колко пъти си ме разплаквал, показвайки ми коментари от хора, които ме подкрепят, които ми изпращат толкова добра енергия, че ето…/днес е 20 декември/ преди 23 дена сбъднах мечтата си и то като насън… Не, никога няма да разбереш това, мил мой блог! Няма да разбереш емоцията, чувството на пълнота…
Знаеш ли, понякога ( късно, късно през нощта), когато Тодор иде да ме вземе, че да не си ходя сама, обичам да поседнем с него на диванчето на угасени лампи, само малките топки над вратата да светят. Обичам да се облегна на рамото му или да легна в скута му, за да облекча болките в гърба и да шаря с поглед в едва виждащите се в тъмното предмети. Погледът ми обхожда всеки един от тях, а умът ми диктува историята…. Чашка от Зори, свещи от Теди, саксийки, рисунки, декупирани предмети, перденца, поставки, каренца, вазички…. всяко нещо и нещичко има своята история тук, че понякога ми е свидно, че хората ги събарят и някои се чупят.
Но, знам, че не ми се сърдиш. Знам го! Ти пак си с мен, пак си моето място. Имам сладкарничка, но какво би била сладкарничката, изобщо би ли съществувала, ако не беше ти….моето място, където да споделям рецепти, истории, стихчета, мисли, емоции и себе си…
Харесва ми!
Доволна съм.
Обичам си девойчетата Петя и Славея, които бяха с мен още преди да отворим врати и помагаха за всичко! От безумното рязане на има няма 200-300 стикера, създаването на уют, аромат и топлота в ателието, в безбройните часове готвене, в чистенето, което тук е повече от задължително, до поднасянето на чай и безкрайното обясняване на клиентите какво има във витрината и защо смеем да се наричаме „Здравословна сладкарничка“.
За да има екип, трябва да има и лидер. Понякога се преструвам на такава и се правя на важна, като оставям Петя да прави сладкиши, а аз се закарвам с колелото на зумба! Или идвам към 11, защото посмъртно не мога да дойда в 9 ( нали ви казах, че често оставам тук до 2-3ч), а момичетата вече са приготвили всичко, кафе машината отдавна са я разсънили, джаз свири тихичко, на масите има майки с дечица…и аз влизам и поздравявам гордо! О, толкова е пълно сърцето ми!
Правя нови рецепти.
Събираме опит.
Учим се.
Смеем се.
Ние сме Ваня, Петя и Славето ♥
Не, никой не знаеше какво ни чака…. но е толкова хубаво!
Идват празници. В ателието няма шум, глъчка, алчни за внимание коледни украси, внасящи повече кич и смут, отколкото настроение. Нямаме „промоции“ за коледни сладкиши.
Имаме бисквити, чай, торти. Имаме тиха музичка, приятен аромат на току що изпечени сладкиши. Хубаво е. Доволна съм, че не се поколебах и не послушах „добрите“ съвети на десетки хора, плашещи ме колко е страшно и мъчително! Доволна съм, защото от тук си тръгват хора, които са се насладили на сладкиш, мъфин, чай, кафеен специалитет…. Е добре де, имаме и недоволни клиенти. Но накъде без тях :)
Сега, мил мой блог, искам да ти споделя една рецепта, която измислих преди час. Само една, защото вярвам, че един ден ще напиша книга и много искам да пазя рецептите от Ванилницата за книгата, не ми се сърди!
Моят коледен подарък към теб, блог, и към всички онези хора, с които ме запозна виртуално е една страхотна рецепта за слънчогледова курабия! Ще предлагаме курабията в ателието, знаеш го къде е, нали? Христо Ковачев 30.
Начин на приготвяне:
/рецептата е изпълнена с планетарен миксер, поради големия обем тесто, който трябва да забъркам. Съвсем спокойно може да се направи на ръка или с ръчен миксер за разбиването на течните съставки, а най-добре забъркайте четвърт тесто/
В купата на кухненски миксер се размесват с приставката за разбиване на яйца слънчогледовия тахан, водата, мусковадото. Сместа се разбива добре, докато захарта се разтвори напълно. Ако бъркате на ръка, ползвайте бъркалка за яйца.
След това заедно се пресяват брашното, рожкова, бакпулвера и солта в отделна купа. Добавят се към течната смес.
Ако нямате миксер, продължете да бъркате с дървена бъркалка. Ако сте с кухненски (планетарен) миксер, сменете приставката и сложете тази за бъркане на кексово тесто.
Тестото, което се получава е изключително меко, лепкаво и много ароматно, ако ползвате слънчогледов тахан. Работи се трудно с него и много цапа, но на втората тава му хванах цаката ;)
Подгответе си няколко тави, застални с хартия за печене. Дълбок съд напълнете с гореща вода, а в друг дълбок съд сипете около 500г слънчогледово семе.
С влажни ръце се оформят топки, които се пускат в слънчото, след това се нареждат в тавата и се сплескват с длани. От посочената смес ще излязат около 70 курабии, зависи колко големи ги правите.
Пекат се ….ами сега де?! Ние печем на конвектомат, който е в пъти по-различен от домашните фурни, но предполагам, че 15-20 мин на 180 градуса ще са достатъчни за домашна фурна.
Бисквитките са изключително ароматни и вкусни! От вън са хрупкави, заради семенцата, а отвътре на нежни и меки! Лично на мен са ми голям фаворит, макар че рецептата е на има няма два часа :)
В ателието предлагаме около 10 вида бисквити, като постоянно си измисляме нови рецепти :) Голям кеф е като направим нещо ново и после дружно го одобрим!
Благодаря!
Пожелавам ви топли, спокойни, уютни, ароматни празници и много щастливи срещи!
И да знаете, че мечтите се сбъдват! Ей ви на- аз съм ви пример :Р
ПС: това розово на блога само мен ли ме дразни?! Така става то, като решавам да си сменя цветовата гама в 2 през нощта и объркам режимите CMYK и RGB… :) скоро ще го сменя!
Истински вълшебници сте тринките….!Накарахте ме вече цяла седмица да приготвям коледни изкушения за моето семейство.А сега ще включа и тази рецепта.Благодаря,Ваня за енергията и добротата,с които ме зареждаш,макар и на далечно разстояние.
Мива Ваня!
Разплаках се, но пак на душата ми е топло и хубаво!
Пожелавам ти късмет и радост!
Благодаря ти, Ваня!! Страхотна си!! Страхотно е всичко ,което правиш и което пишеш! Радвам се, че попаднах на теб!! А, че светът е малък отново го доказаха обстоятелствата. Синът ми и приятелката му Ина са твои приятели. Очарователно. В следващото ми идване до София първо в твоята прекрасна сладкарничка ще дойда!
И отново голямо БЛАГО ДАРЯ!!
ВЕСЕЛИ, РАДОСТНИ И НЕЗАБРАВИМИ ПРАЗНИЦИ И МОМЕНТИ ТИ ЖЕЛАЯ!!
Ваня
Това розовото мирише на ягодова есенция. На мен лично по си ми харесваше зеленото. Като изключим фона, целия разказ ухае на свеж и прекрасен оптимизъм, примесен с големи дози любопитство, запратени предизвикателно към бъдещето. Цялата тази комбинация е и с привкус на прясно придобита мъдрост. Еха! Ванилка расте пред очите ни, грижливо понесла на рамо торбата с детството :)
по-хубаво едва ли някой може да го каже, Бени ♥
Хеххх, Ванилка, тва розово може да мине и за розово-прасковено, зависи от настройката на монитора ти, не само от режимите CMYK и RGB… ;)
Топли, уютни и най-вече аРомАтНи празници на теб и любимите ти хора :)
PS – винаги е приятно и умилително да те чете човек – толкова непринуденост и лъчезарие блика…и…, разбира се, че пак ще дойда :)
И аз се учудих на розовия фон, липсва ми и ми носи успокоение зеления ! След Нова Година ще се радвам да посетя Ванилницата , дано да намеря свободно време да си хапна от вкусотиите Ви Ванилка !
Ще го сменя само времед а намеря!
Прекрасна чашка и чинийка за капучино :) Много си пипнала детайлите! Само да свършат постите и идвам да опитам :)
айде Руми, много искам да се запозная с теб наживо!
Мила Ванилке, честит имен ден на теб и на твоето творение.
моля те информирай ни нас тези които нямат време да спохождат ванилницата ти. Може ли нещо като ценоразпис или меню, – дневно, седмично или каквото и да е, че да си планираме евентуалното пристигане (с приятели, разбира се) :)
И работно време :)
Не забравяй, че блога ти е най-добрата реклама (освен фейса), чакаме новини
Мила Ани,
напоследък много ми се иска да променя изцяло блога, защото е само за рецепти. Ще има и инфо за ванилницата.
Нямаме седмично и дневно меню. Просто гледаме да има от всичко по малко. Защо ли- защото обичаме да си измисляме на момента ;)
Работното време го има на фейса- от 10 до 19 през седмоцата и от 10 до 16 събота.
Цените са най-различни. нямаме торта за 3лв, защото няма как да докараме толкова ниска цена. Бисквитите са от 1,5 до към 2,5, има над 15 вида.
Заповядайте!
Следа с интерес Вашите идеи и чакам с нетърпение момента да дойда в София и да опитам от всичко – е, поне от това дето намеря във Ванилницата! а дотогава – каквото си спретна… Споделете моля само – защо не ви падат слънчогледовите семенца? моите всички останаха в тавата…
никаква идея защо вашите са паднали :))))
А не е ли вредно да се пекат ядките или вие ги сушите само?
Вредно е да прекаляваш с каквото и да е. Включително с това :)
Сега направих тези вкусни бисквити, получиха се страхотни, благодаря за чудната рецепта :)
Сложих сусамов тахан, че нямах сълнчогледов и намалих количествата на съставките малко, но резултата е вкусен та вкусен :))
нали!!!
Курабийте са чудни, благодаря за рецептата. Аз ползвах сусамов тахан, че нямах слънчогледов и намалих количествата на съставките почти три пъти, но пак станаха безкрайно вкусни. Ще ги правя редовно :)
Адашке,
дай разцепките за по-малко количество плз. :)
А може ли без рожков?
Ани, с елка можеш да си сметеш за колкото бисквити искаш да прави, обикновена математика.
А дали може, да, но тогава рецептата няма да е същата.
Чудни станаха курабийките. Не открих слънчогледов тахан, затова си направих :) По идея на големия ми син ще ги пробваме и в солен вариант. Ваня, благодаря ти ще споделяш тези вкусотии!
Миличка Ваня, ти наистина си пример за сбъдване на мечти. :-) На големи мечти, които си струва да бъдат сбъднати заради много хора <3
е е голяма мечта, а истинска :)))))))))
Мила Ваня,
Случайно разбрах за Вас от едно предаване по телевизията. Моля Ви, не се отказвайте, заради децата ни, които избраха също като Вас да останат в България, идеята Ви е чудесна !
От сърце Ви желая идеи, неуморност и най-вече да сте здрави!
Ще Ви чакаме да отворите врати и в Стара Загора, бъдете сигурни, че ще имате много любители!
Много ви благодаря!
Заради думи като вашите, все още се боря и няма да се отказвам! Имам подкрепата на толкова хора, макар и далеч…
Сега ги печа,цялата къща ухае прекрасно!Вместо пълнозърнесто брашно сложих бяло и финни овесени ядки,получи се доста добре.Благодаря за чудесната рецепта!
♥