Аз съм аз.
Аз съм буйна, енергична, емоционална.
Аз съм твърде чувствителна, но и твърде груба.
Аз обичам много, много силно и болезнено, но и по същия начин изпитвам недружелюбост към определени индивиди.
Аз не мога да съм по средата, не знам къде e така прословутата „златна“ среда.
Не мога да съм умерена, да съм тактична, да прикривам или замаскирам чувствата си. О, не че не искам, но не ми се получава.
И така, аз страдам или се радвам на това си качество, отново няма средно положение- „да ми е безразлично“.
Искам да ви кажа само едно…няколко дни след толкова коментираната ( дори по мейл ми писаха хората, за да се уверят, че съм добре и да ми кажат, че не само на мен ми се случва да давя гласа си в пустинята) статия ( тук), трябва да призная нещо, което дано и обекта на признание (същия обект, заради който така се оплаквах) прочете. Не, не че предната статия вече не е вярна. Тя винаги ще е вярна, но това не е единствената страна на нещата. Дори напротив.
Ние хората не ценим и не хвалим положителното в живота си и отбелязваме само негативните неща. А не е редно. Ето защо искам и да представя по-важното в моя живот, а именно- положителните и хубави моменти.
Аз обичам толкова силно, толкова крещящо Него. Нямам друг живот, освен живота си с Него. Нямам дом, нямам бъдеще, нямам увереност, стимул, спокойствие, ако знам, че Той не е мой. А той е. Мой, в смисъл, обичащ мен, с мен. Това, за което едно време си мечтаех, е да имам дом с любящо семейство и най-важното- да успея да отгледам щастливи деца. За деца не бързам, но най-важното нещо в живота ми съм го изпълнила- открих човека, с който искам да остарея и на когото да мога да разкрия най, ама най-личните ми неща, тайни, притеснения и радости.
Ние сме различни. Може да се каже, че се допълваме, а може и да каже, че се отблъскваме. Това е тайната на успешните/неуспешните двойки. Дали различията ще внесат колорит, интерес и положително развитие у другия или ще бъдат причина за несподеляне, отблъскване, липса на заинтересованост към другия.
Аз съм домошар. Като малка ( а и сега) мога да прекарам по 4-5-6 дена у дома, без да изпитам нужда да се видя с други хора, винаги ми е интересно сама и дори ако на ден не оставам сама по 1-2 часа, ми е някак твърде шумно и напрегнато. Трудно поддържам дълги приятелства, освен с хора, които знаят, че съм ужасно разсеяна и които знаят, че искат ли да се видят с мен, ще ми се обадят и твърдо ще се разберем да излезем. Иначе аз… аз винаги имам какво да правя, дори сестра ми ми се сърди за това.
Той е социален. Не може да е сам, не мога да проумея още как, но не може. Не може да се прибере преди мен и да ми направи вечеря. Уиекнда няма да направи нещо вместо мен, ще излезе. Надявам се да се промени, умирам си за едни варени картофи или да ме отмени за някои неща, но или трябва да проумея, че той няма да го направи, защото просто НЕ е такъв, или ще продължавам да си въобразявам. Една жена добре ми беше писала- че не е редно да живея с образа, който искам да му придам. Трябва да живея с човека, който е.
Той не е естет, аз съм. Не обичам да ми е грозно, мръсно, разхвърляно. Държа чашите, чиниите, кърпите, дрехите, обувките, всичко да е подредено и сложено на точно определено място. Обичам да си подреждам, да декупирам, да украсявам…дори блогът и страницата са свидетелство за това. Не съм педант, защото и мен ме мързи от време на време.
Той не забелязва, че има трохи по плота, макар че от година всяка сутрин му го казвам. Такъв е, а искам да го променя.
Не знам дали ще успея. Не знам кое коства по-големи усилия: да му повтарям с надежда, че ще се промени и да махам трохите след него или да махам трохите след него с примирение.
Аз съм дете, той е голям мъж що се отнася до планиране, бизнес, разни срещи с хора… Но у дома, аз съм зряла, а той е беззащитно хлапе, което иска да легне в скута ми.
Но и аз искам да съм дете често у дома, не само по време на „сложните“ разговори.
Той е сериозен, аз обичам да пея, да правя щуротии, да лепя лепенки по телефона му, да лакирам ноктите му докато спи и да рисувам цветенца на „официалните“ му чорапи. Такава съм, той не е. Но щяхме да сме прекалено много лудите в тая къща :)
Аз ставам по-рано, за да му направя закуска. Но той не се сеща да направи вода с лимон за мен. Такъв е. Не обичам да го моля за помощ, защото наистина искам и се опитвам да се спрвям с всичко сама, но когато призная незнанието си и немощта си, иле още по-добре- той сам види това, но не го изтъкне, се чувствам добре, защото има кой да ми помогне.
Аз не се сещам да го питам как е минала работата му, но говоря за деня си. Обичам да говоря за всичко, а той не. Минахме го тоя етап. Вече може да ми споделя, а аз знам, че и аз трябва да питам повече, а не да очаквам дълга реч.
Той започна да подрежда гардероба си :) Знае, че обичам сутрин всички чершафи и завивки да се изтупат и го прави ( дори аз да не гледам :Р). Когато му кажа нещо изрично, винаги ми помага.
Аз обичам да го целувам, когато спи, да го гледам, да се радвам, че имам толкова щастливо развитие на живота си. След многото опити на майка ми да ме убеди, че не съм „готина“, понеже съм дете на разведени родители и ..о, боже- съм твърде висока за жена! ето че сега си имам най-прекрасния мъж в целия свят, галактика, пространство, който ми се доверява да му готвя и ми споделя проблемите си…
Той не ме целува докато спя. Просто защото аз съм будна повечето време. И защото не е толкова емоционален.
Той не ми подарява цветя, но аз и не искам, не се сеща да пазарува, да взима плодове или зеленчуци. За сметка на това ми купи този домейн!!! ( vanillka.com), оправя ми разни мъжки неща във Ванилницата, подари ми колело! Хей…кой ще се сети да вземе колело на приятелката си за осми март, а :)))
А аз обичам да му подарявам ръчно правени неща. И да пазарувам като за петима. И да си взимам саксии и почва сама, свикнала съм.
Хора, не е лесно да намериш половинката си, но е още по-трудно да успеете да напаснете всичките си минуси и плюсове, така че да станете едно цяло! Не си мислете, че като намерите Него или Нея, всичко ще потече по мед и масло. Хората, когато са уморени, изнервени, когато си мислят, че те вършат много и тежки неща и нямат помощ, са способни да преекспонират. Но това не бива да значи да се задоволите с реална липса на подкрепа и несъвместимост.
Аз и той сме много, много различни. Но и двамата обичаме едно нещо- да бъдем влюбени един в друг. Каква по-голяма прилика от това?
&
Ако той и ти не сте всичко това, което описваш, не би имало и любов. Всъщност, двамата вече сте едно цяло, толкова различни, шарени, прекрасни. Защо Ви е да се променяте? Не забравяй, че трохите на масата ти напомнят за това, че той е в живота ти. Не можеш да си представиш болката, когато изчезнат, няма ги и няма и да ги има. Радвай им се, обичай всичко, което той е! :)
!!!! толкова си права!
И се радвам, с Ваша помощ ще успея (дано) да приема тези трохички, защото са от Него!
Честно да ти кажа, открих себе си и своята половинка в тази статия, макар че по някои въпроси ролите са разменени. Много ти благодаря, че ме накара да осъзная нещо – проблемите, които ни разделят, могат да са и спойката, която ни събира в едно. Пожелавам ти много щастие и разбирателство с твоя Тодоран!
♥ и на теб пожелавам същото с твоя човек!
Прекрасни сте! Бъдете щастливи! :-)
Vanillka, чела ли си книгата „Мъжете са от Марс, жените – от Венера“? :)
не, една друга подобна съм чела. Но кажи речи знам за какво иде реч :)
и аз и една друга на Oшо за мъжката и женската енергия, но тази – „мъжете от марс…“ доста ми помогна в началото на моята връзка.. абе, уж си казваш „аз тези неща ги знам“, но наистина на мен лично точно тази книга много добре ми се отрази, дори си спомням, че имаше моменти след това с приятеля ми в дадени ситуации, ама точно едно към едно с примерите в книгата и тайничко много се смях, а преди това се ядосвах :)))
Ванилка,
мъжете и жените са просто различни. Това, което си описала, е вярно за почти всяка двойка. Той никога няма да започне да мисли като теб, особено за емоции, помощ и т.н.
Мъжете са логични същества и ако ти искаш да ти помогне, очакват да го кажеш. Като го кажеш, просто ще го направи. Само ние си очакваме те да се „сещат“. Ванилницата си е твоя мечта, твоя идея, той не е „виновен“ за нея, не го натоварвай със свръхумората си, а му сподели как се чувстваш. С децата се получава нещо подобно и това сега си е направо тренинг за вас двамата :)
сигурна съм, че ще се справите, това е един съвсен нужен път :)
ама няма и място за съмнение, че няма да се справим ;) Всичко си е наред!
Не е от днес, няма и нещо грандиозно случило се ;)
Мила Ваня,
Прочетох ти поуста и толкова се разпознах, че за малко да не се реша да коментирам – все пак, и аз още търся решения на същите проблеми. Но все пак, понеже те водя с няколко години житейски опит реших, че какво пък, може и да извадиш някаква полза от съветите ми.
С моя съпруг сме точно толкова ин и ян, колкото ти с Тодор и сме вече заедно 7 години. Героите са различни, но историята и проблемите – идентични. Наясно съм и че истината е субективно нещо и това, което е проработило при нас, може да не работи при вас. Но все пак:
1. Причината да обичаш този мъж е, че споделяте еднакакви възгледи за света. Причината да не си омръзвате и да се привличате, е че сте различни. Както ти го каза – просто е. От теб зависи върху кое ще се фокусираш – върху общото или различното. И btw, различното между вас винаги ще си остане различно, т.е Тодор няма да стане домошар, нито по-малко социален. И всякакви опити да го промениш в тази посока ще го дразят или фрустрират, а дори и да постигнеш успех, резултатът няма да ти хареса.
2. Твоят начин да обичаш е като се грижиш за човека до теб – да му е топло, да има вкусна храна, да му е чисто. Някак си знам, че Тодор има друг начин на обичане. Опитай се да разбереш какъв точно е той и да разпознаваш неговите жестове, с които ти демонстрира чувствата си. И не очаквай признание за всички чудеса, които сътворяваш вкъщи – той не разбира, че със всяка картофена яхния ти пишеш „Обичам те“ в чинията му. Ако искаш да оцени усилията ти – остави го гладен за 1 седмица и ще той ще види кулинарните ти умения в друга светлина :)
3. Това по повод на трохите :)) – мъжете могат да се научат на нови трикове, независимо на колко години са. Начинът, по който става е като подходиш като към дресировка на животно (ние хората сме си животни по отношение на навиците си). Първо, ясно и категорично си казваш желанията (не искам трохи на плота, дразнят ме; когато не си сложиш мръсните чорапи за пране на мен ми е неприятно да го правя аз и т.н.). Спокойно обясняваш защо това е проблем за теб. Молиш го да изпълни това твое желание. После следиш ситуацията. Когато той забрави за трохите (а повярвай ми, той ще забрави още на същия ден), ти мило му пропомняш какво сте се разбрали. Редуваш нежно напомняне с хумор, когато забрави и никога, ама никога не чистиш трохите вместо него. Гарантирам, че до месец ще имаш подобрение :))
4. Ако се вгледаш в реакцията си и си честна със себе си, ще разбереш, че не е проблема във водата с лимон. Всички ние, хората, си имаме скрити рани, които ги носим още от деца. Ти имаш подсъзнателни емоционални нужди (като да бъдеш обичана, например), който се събуждат неочаквано и те правят ранима. Болката ти търси отдушник и изведнъж – водата с лимон е проблема. Горкият Тодор изобщо не е разбрал какъв е проблема и съответно не знае как да го fix-не. Тези душевни рани се лекуват с години, нямам рецепта за това, но ако осъзнаеш какво те прави ранима, следващият път ще знаеш, че проблемът не е във водата или в Тодор, а в теб. Душевната болка се лекува с много самолюбов и творчество, което никой друг не може да ти даде.
И последния ми съвет – никога не си лягайте скарани. Говорете за проблема или ситуацията възможно най-обективно още в същия ден/нощ. На сутринта всичко ще изглежда по-лесно и по-просто.
Поздрави,
Н.
хубави съвети, благодаря.
Ванилка,съгласна съм с Petya и в този ред на мисли не знам дали си гледала някой от семинарите на Марк Гънгор-The tale of two brains,Ключ номер 1(и 2)за невероятен секс(не е само за секс де) и Как да останем женени без да убием някого,освен всичко друго придават и хумористична нотка на нещата и за мен бяха много ценни.
Хм, сега ще намеря да си го видим довечера :)
Мерси!
Ако не си чела „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния“, прочети я. :))
ужасно досадна и „бозава“ книга, в която едно изречение е повторено по 19639 начина :)
Имам я и я четох на дагонал, но нищо ново не беше