“I Scream”… невероятно вкусен, лесен и суров сладолед

*** “I scream” означава “Аз крещя”. Произношението на “сладолед (ice cream)” и на “аз крещя ( I scream)” на английски е еднакво ;) бележка за англо- неговорящите ;)
***

Според мен трябва да има Психологическа терапия за депресирани хора с пеене. “Песнотерапия”.  То сигурно има, ама аз още не съм виждала. Сигурно защото сама си я прилагам.
Много често, като правя торти или се занимавам с шоколад (което е безкрайна мазаница и отнема много време) обичам да си пея, да се поклащам, да се люлея на един крак и да пазя равновесие на пета. То зат’ва са ми напукани петите до безобразие.

Та…идеята ми, че пеенето и изобщо, крещането на висок глас, издаването на всевъзможни звучи, приличащи на магарешки вопли или опити на камила да пее опера, са невероятно полезен, приятен, лесен и напълно достъпен начин за изпускане на стреса, за добро настроение, за приятно изкарване. Всъщност, това си е съвсем естествено освобождаване на енергия и агресия, по-дълбоко дишане.

Да вземе например Марая Кери и нейното велико “Кен Лиийй”. О не, никак не мога да го пея добре, текста го знам, ама тея извивки са тотално невъзможни. Е, та?! Няма да ходя на мюзик айдъл, нито мисля да печеля пари в цирка с пеене.
Но самочувствието, настроението…изобщо целият ви тонус, та ако ще и кръвното ви и това на съседите скача скоростно нагоре!
Не се шегувам! От ученичка обичах да си пея любими песни; може би и това е причината да обичам да съм сама- то не е едно пеене с празни чаши (ммм, много добър бас вадя над някоя чаша), то не са извики, Уитни, Марая, Абба…Фреди! И танцувам даже. Или поне си отмервам ритъма с крак ( или бъркалка). И танцувам, и пея и работя през това време.
Е, още не се осмелявам да си пусна гласа пред непознати, но и никой не настоява.

Когато водех кулинарни курсове, много исках един ден да мога да организирам такива, но да са специални- да не говорим и обясняваме нищо, ами да пеем. Пускаме високо музика и пеем.
Жените, мисля, че не само българки, но и от племена и други култури, са се събирали, пеели са и са готвели. А за седянките, за преденето, шиенето…
Да си домакиня може да е много досадно- всеки ден едно и също, сам- сама. Но, ако пееш, ако цял ден извиваш тяло под любими звуци, ако сте група приятелки и шиете, плетете, готвите заедно и пеете… става друго, нали?

Обожавам да пея! Не ми е хубав гласа, някои песни ги грача, други бих се осмелила на 3 бири да ги изпея на кареоке. Обожавам да пея и винаги, когато  мога, го правя.

Пеенето в апартамент, обаче има и няколко негативни последици. Първата е, че на отворен прозорец си имаш широка публика, пък не всички обичат показността (аз не!) и втората е, че стените не са звукоизолирани. И ако държите да живеете със съседите си в мир, то трябва да ги омилостивите някакси, като ви подсказвам, че ако го направите по вкусен начин, няма да има недоволни или отказали ви ;) Дори някои ще ви ръкопляскат като ви видят през шпионката, а други ще ви питат за рожден ден, че да ви подарят микрофон… Но това е САМО, ако успеете да ги омилостивите по наистина вкусен начин!!!

Начин? Е, аз ако не мога да ви кажа начин, то кой може ;) То се е видяло, че няма как да ви науча да пеете, ама ще ви обясня колко лесно можете да приготвите такъв сладолед, че ще си спечелите публика, вероятно микрофон- подарък, защо не- сценично облекло, а вероятно, ако досаждате на съседите си със сладолед всяка седмица, ще си изпросите и мини платформа с прожектори за домашна употреба.

А пък ако сте хитри, ще пеете само, когато съседите ги няма, че да може сладоледът да си остане само на територията на вашия собствен апартамент-сцена!

Моля, вашите аплодисменти за “I Scream”:
-невероятно вкусен веган суров сладолед!

Ползвах ядково мляко, което знаете как се прави ;) Аз ползвах от елда, което се прави така: бяла елда се покълва, след това се смиля в блендер с вода в съотношение 3:1 в полза на водата и по желание се прецежда.
Писала съм да се ползва гъсто ядково мляко- т.е. не го прецеждайте. Можете да ползвате всякаво- от сусам, коноп, лешници, слънчоглед, бадеми, кашу. Ако не ви се занимава, можете и с кокосово да го направите.

В блендера се слагат всички съставки без кайсиите. Пасира се до фина смес, слагат се кайсиите и се пуска блендера, така че те да останат на парченца и да бъдат осезаеми. Ох, котьооо!

След това сладоледът ( то това сега е вкусен крем само) се излива в подходящи форми и се замразява. Открих, че става много удобно в силиконови форми за мъфини ;) После се вади от тях веднага и даже е в симпатична формичка. Ето ви идея и за вашето дете- може да намерите интересна детска форма, да замразите сладолед в нея и това да е “маркетинговия” ви трик, за да го накарате да предпочете полезния и вкусен сладолед пред химичния и вкусен купешки сладолед ☺

Може да се наръси с разтопен шоколад, начукани на едро ядки…аз предпочитам второто. Става чудесно!
Извадете сладоледа 3-4 минути преди да го хапнете, за да омекне малко и да можете да отхапвате от него :)

Мисля, че лукумата си каза думата тук. Това е растение, типично за Южна Америка и там сладолед с лукума е популярен както е тук с ванилия. Лукумата има интересен вкус, аромат и подслажда до определена степен. Може да я пропуснете или да я замените с нещо друго по желание.
Кокосовото масло е задължително. Колкото по-мазен е сладоледът, толкова по-малко ледени кристали ще имате.
Експериментирайте на тая база, все хубави неща ще станат!

Успех!
И ак някой го вземат в Операта, благодарение на моите съвети, да ме черпи един сладолед моля ;)