Така….седя в момента на летището в Париж, видях наживо френски макарони (сладки от бадемово брашно, белтъци и захар), пипнах меко сирене, чух френска реч или караница…не успях да различа точно и в оставащите ми 24 минути безжичен нет ще пиша, пък до дето стигна… Ще ви пиша за случилото ми се през изминалите 2 дена, защото ми струваше много, ала и ми доказа, че когато искаш нещо силно, то става с помощта на всички знайни и незнайни начини!

Значи. Моля. Да се знае. Да се чуе, щото е важно за гълъбите: ОТИВАМ В СИНГАПУР ЗА ЕДНА СЕДМИЦА!!!!!

Но понеже все още не съм отишла, а седя и си чакам полета, който след 3 часа, с удоволсствие ще посветя следващите часове на писане тук, защото толкова отдавна не съм имала толкова много свободно време, че даже се радвам, че имам контакт, бюро и лаптоп. Точка.

Ще почна от самото начало, като “емоцията” и най-интересното е към края, който край може да се нарече начало на пътешествието ми или най-лудите и сбъркани 24 часа от живота ми досега. Е, всичко се нареди по най-благоприятен начин, нещата си дойдоха на мястото и даже се съмнявам, че ще съумея да ви предам емоциите, които изпитах тея дни! Но да почвам!

Преди около 2 седмици Тодор ми спомена, че имало възможност да го пратят в Сингапур, за да работи по един проект. Мен хич не ми харесва като чувам такива неща, защото по принцип това означава, че ще сме разделени за дълго, а и аз винаги тая зрънце притеснение относно дълги полети.
То не че ми е чак толкова лошо да съм сама – плача като го изпращам, ама като го няма, Гинестата любов е само за мен, мога да ям само салати и да вечерям в 6, винаги съм по-социална и спортувам повече като не е тук. А и имам доста неща за правене, че да се сещам, че съм сама. Но все пак, никак не обичам да се разделяме, така че му заявих, че ако го пращат за повече от седмица, идвам с него, пък ако ще после да го карам на вода и енергия от слънцето.

Хубаво, ама до последно не се знаеше ще ходи ли Тодор, ако да- кога ще е, ако да- в хотел или на квартира ще е и т.н. На него всичко му е платено, така че ако аз исках да идвам, трябваше да знам час по-скоро мога ли да си го позволя, защото билетите за след седмица и то до Сингапур никак не са евтини!

Най-накрая се разбра- датите, хотела. Ще е там за седмица, в хотел е и това е тъкмо по време на дългите Великденски празници, които така очаквахме, защото и двамата искахме да си починем и да прекараме заедно… Разбра се то, ама в последния момент. Разбра се също, че след като е в хотел, то….за мен няма място? Нали така? Не, разбира се. Възнамерявахме да живея при него нелегално, надявайки се да ме вземат за някоя надута французойка, която не говори английски и на всичките им опити да ме заговорят, отговаря само с „Акоумпенижесту“. Това май и на френски не е.

Разбра се също, че Ваня толкова мечтае, жадува, копнее и сънува ( бел. авт: честно!) да пътува и да вижда нови земи, хора, култури, езици, че дори за една седмица да е, решава да си вземе билет до Сингапур и точка по въпроса. Да, обаче за да си спестя „някакви“ си хиляда лева, съвсем безцеремонно реших да пътувам 2 дена след него и да се върна отново 2 дена след него. Дали ще намеря къде да спя два дена- нехаех…дори хотел щеше да ми излезе по-евтино, хостел, couchsurfing или каквото и да е. До тук добре.

И понеже наистина твърдя, че нещата се случват, когато ги мечтаеш и жадуваш, ще ви призная, че си взех билет в почти последния момент, ала при интересни обстоятелства: гледам сайта на авиокомпанията…билета е почти 2000лв. Тодор взима лаптопа ми, рефрешва страницата и гледа- 1400лв… „Купувай“ казва. Купувам. Взех си билет. И след 5 минути рефрешвам сайта- 2000лв. Не ги разбирам аз тея магии много, нали няма щоколад или тахан в тях, но явно авиокомпаниите си имат странни и необясними за мен механизми за определяне на цената на билета. В случая си мисля, че някой е натиснал някое копче „Съдбата обича смелите“ и затова така се получи и при мен. Поврявайте…1400лв за двупосочен билет до Сингапур в последния момент никак не е скъпо!  Но не е и евтионо за момиче без „сериозна“ работа, която разчита на хорското желание за здравословни торти и бонбони, че да се издържа и да продължава да мечтае за сладкарница. Но какво пък?! Кога пак ще имам тоя шанс? Кога пак ще мога да пътувам сам-сама през половината свят, макар и много метри над него, че да ида на остров близо до Екватора и да намеря моето момче, с което да прекарваме времето, когато не е на работа…

О йе!

И сега почва интересното…

Четвъртък вечер е ( 25-и април), 12 часа. Тодор си реди багажа и понеже решавам, че не искам и аз да пътувам с куфар, набутвам в неговия няколко рокли и тениски, и сандали и т’ва е. В неделя ( 28-и април) летя следобяд. Събота водя уоркшоп с деца пред Народния Театър за правене на здравословни сандвичи за училище. През деня бях направила 2 кутии бонбони, кутия мъфини за „вярната ми фенка“ Илияна, торта за рожден ден, опекла съм три блата, за да ги сглобя петък сутрин и да предам петъка общо 4 торти, 2 кутии бонбони и една кутия мъфини. Петъка ме чакаше и подготовка за събитието през Народния, което означава основно миене на не знам си колко кила домати, краставици, марули и ябълки, направа на не знам си колко кила пастет от червена леща, от боб и слънчогледова майонеза и подреждане и подготвяне на необходимите неща. Определено петъка нямаше да скучая и щях да прекарам отново у дома, работейки здраво.

Е, не скучах, обаче прекарах целия ден навън. Как става тая магия? Ей сега казвам!

Четвъртък вечер е ( 25-и април), 12 часа. Тодор си реди багажа и аз се сещам, че след като отивам в Азия, значи няма да мина само с лична карта, та се разтършувах да си намеря международния паспорт. Намирам го. Супер! Като нов е, щото всъщност е нов! Йе-йе, сега ще му направя сефтето!

12:10– поглеждам си хубавата снимка със зомби поглед, поглеждам и датата на валидност и о-ле-ле…ми че той изтекъл! Паспортът ми е изтекъл, аз имам купен билет за 1400 лв, има само един работен ден до полета ми, а трябва да правя три торти, да предам общо четири и да се подготвя за важно събитие.

…

Един от онея моменти, в които математиката си казва думата. Започваш да мислиш комбинативно и да мислиш варианти, да дълбаеш с две ръце и да търсиш решение. Не беше толкова трудно да го измисля и добре че имам разни запаси от енергия по хълбоците, че да успея да се справя с всичко.

Проверявам- експресната поръчка е за 8 часа. Мога да хвана най-ранния транспорт до Враца. Там мога да гледам като кученце…ако тярбва и на пода ще легна, само да ми издадат паспорта! 200 лв+ акт, че съм забравила да си подновя паспорта навреме. Главата ми гори. Не мисля, не осъзнавам и дори не допускам, че няма да ида до Сингапур. Не, не е възможно.
Но след 5-6 минути идваш на земята и вече добре си представяш как лелката ти казва- идваш в десет сутринта, ела понеделник сутрин да го вземеш….

Тортите! Хората разчитат на мен! Имат празник, обещала съм! На една жена мъжът й от Пловдив ще я вземе, друго момиче колежките я изненадват с веган торта, момиче подарява на приятеля си торта с кестени!!!! Аз имам задължение и съм поела отговорност да зарадвам тея хора!

Тортите!!!

Звъня на сестра ми. Тя е студентка в София. Казвам й: „Утре- правиш, струващ трябва да стоиш в нас, че да предаваш торти на хората! Аз ще ги направя, опаковам, надпиша и етикирам…ти стой и ги давай“

12:30– отивам в кухнята. Ще правя торти през нощта. Добре, че блатовете са изстинали и мога да ги сглобя. Добре, че имаше повече плодове точно в тоя момент.

А какво е да направиш торта?! Да разрежеш блатовете, да направиш крем, да я сиропираш, да я изчакаш да стегне(!!!), да я украсиш внимателно и с търпение, да я опаковаш, да й сложиш етикет, да почистиш след това изцяло омазаната кухня, да измиеш.

Готово…4 торти, 2 кутии бонбони и 1 кутия мъфини са в хладилника и той прилича на запълнено дъно от Тетрис- няма празно място. Всичко са белии кутии с етикети.

Оправям багажа, измивам се и отивам на Враца. Да отбележа, че и последните 2 дена не бях спала много, а предната вечер паднах с колелото и едното коляно беше подуто…

Жега. Във Враца е или много жега, или много студено. Заради скалите е.
Лелката на гишето беше много мила! Наричаше ме слънчице и даже си говорехме как и къде и защо отивам. Обади се на някой, каза, че паспорта трябва да е готов за 1 и тогава успях да си поема такъв дъх, че пълното йогийско дишане пасти да яде! Обиколих…свърших някои административни неща, купих си банани (леле…колко по-евтино е всичко във Враца!!!), мотах се със сетни сили, купих си чорапи за левче ( казвам ви, че е евтино!) и към 1 и нещо отидах да си го взема! Взех си доказателството, че ме има, че съм българка- паспорта. Скъпичко ми излезе, но това да ми е за урок. Няма друг виновен, освен мен и да ви кажа честно- сега никак не ми е жал за „излишните“ пари и нерви, защото и това си е урок и изпитание и аз го минах.

Прибирам се в София към 6 вечерта. Хайде, неспала и слънчасала се захванах с подготовката за Зелени Дни. Някъде към 11 успях да легна, но не за да спя, а за си пиша с момчето, в чиято квартира ще спя двата дена, след като Тодор отлети обратно насам.
Той се казва Георги, живее с приятел и с неговата приятелка, която пък е позната на Миалена, която пък е фен на Ванилата и ми писа, че ще потърси познати, които биха могли да ме приютят за две нощи! Ето…за пореден път ви казвам, че нещата се уреждат точно както трябва! Правиш добро и то ти се връща.

Имам билет, имам паспорт, имам къде да спя, зная английски отлично, имам сандали, репелент и дебитна карта, всичко е наред!

Всичките торти бяха предадени.
Събитието в събота мина отлично, ще кача снимки във ФБ, защото много, невероятно много хора се влюбиха в пастетите ми и обещах рецепти.
Наспах се, оставих ключ на Жаси да гледа Гини и цветята, почистих, оправих, прострах, оправих си раницата, обмених SGD, нарязах моркови, авокадо, ананас, краставица за изпът и ей ме на тук- на летището в Париж…вече нямам нет, но ще си запазя това писание, че да го споделя с вас още щом кацна в Сингапур. Ех…как звучи само, а?! Чела съм Пипи Дългото Чорапче 7 или 8 пъти и от там съм запомнила Сингапур като много екзотично и специално място.

О, и последното мънисто от гердана на желанието ми…. Тодор вече е пристигнал, нанесъл се е в стаята си. В хотела има 1000 стаи, на 73 етажа е, гледа към Marina Bay Sands (снимка най-отдолу на поста) и най-важното- на рецепцията директно са му дали 2 карти за стаята! Ей така- не че някой знае, че той ще си има дружка! Не! Друга е причината….

Мечтите се сбъдват!!!

Ще видя палми, други култури, ще обикалям непознат град, ще срещм хора, ще видя толкова много….а ще бъда по пола, сандали, апарат и чанта. Ще ям кокосови орехи и ананаси… Вечер ще бъда с мой мил Тодоран Възлюбен. Само Гини ще ми липсва, но по дрехите ми и чантите има толкова нейни косми, че някакси част от Гини си е с мен.

Ох…щастлива съм. И смея да си призная и дори на самата мен- това е толкова заслужена почивка, че повече няма накъде!
Мечтите се сбъдват, не забравяйте!

 

 

Гледка към Marina Bay Sands

PS: всъщност, екстремната работа през деня, нощта, деня и т.н. никак не ми е чужда, понеже ВИАС добре ни е подготвил именно за това….денонощно учене, чертаене, четене, ходене по заверки, смятане и отделно ходене на работа, излизания, социален живот и т.н. Да…ВИАС определено те учи да бъдеш организиран и да поставяш съня на много заден план. Но ми харесва! Харесва ми, че мога да се справям и че когато ми се наложи пак, отново ще успея!