
Тая рецепта е толкова стара, че сега ще трябва да си я измисля наново. Но както с всичко сурово и бонбонесто- много е лесна!
Красивата, великолепна, божествена, сребърна лъжичка не е моя (малко ме е яд, че не си я самоподарих), а беше на хазяите ни в Лондон. Ако сте читатели на блога от повечко време, то знаете, че бяхме там с моята неизменна половинка за около два месеца. Та- бонбоните ги правих там, ала съставките ги има тук. Затова и се сетих да я публикувам днес.
Меласата– това е много гъст, сладък, лепкав сироп от захарна тръстика. Има много характерен и приятен аромат, все пак е нерафиниран продукт. И точно заради това, че не минава никакви рафинации и подобрения, е много богата на желязо. Толкова богата, че се препоръчва на бременни жени и кърмачки.
В Бълагрия си имаме нещо още по-вкусно- петмез или маджун. Ако сте чели Патиланско царство, любима моя книжка, то няма как да не помните главата, в която се вари казан с маджун! Нямах идея какво е това, питах баба, тя казваше, че е като мармалад и аз ядях ли, ядях филии с домашните й мармалади.
Петмезът се прави от захарно цвекло и е също толкова богат на минерали, най-вече желязо. Прекрасен, обичан и предпочитан от мен пред модерните и прехвалени агаве, кленов сироп, ксилитол и т.н…
Меласа може да се намери в здравословните магазинчета. Петмез- в различни краища на България, а при повече късмет и на някой пазар. Ако не успеете да намерите, заместете със същото количество мед.
Бонбонките са много засищащи, калорични и хранителни! Повече от 3-4 бонбона наведнъж е геройство. Издържат дълго време в затворен съд в хладилник- повече от 2-3 седмици.
Съставките ще са ориентировъчни, винаги може да добавите нещо по желание, или да замените някоя съставка!
Начин на приготвяне:
Кашуто се смила на прах в блендер или пък се начуква добре в хаванче.
В малко и дълбоко тиганче се изсипват сушените плодове и алкохолът.
/Аз имах под ръка сушен касис и използвах някаква водка, която открих в хладилника :D /
Бърка се, докато алкохолът остане на половина, маха се от огъня и се захлупва. След десетина минути в тиганчето трябва да има сушени плодове и гъст, лепкав сироп, който е смес от естествените им захари с течността. Алкохолът се е изпарил.
Ако ще правите бонбонките за деца, можете просто да накиснете плодчетата за 4-5 часа във вода.
В купа се смесват всички съставки- семенцата, лимоновия сок, сушените плодчета, кокосовите стърготини и смляното кашу. Сипва се толкова меласа или петмез, че да се образува гъста и лепкава маса, която трудно се бърка, но не е прекалено суха.
/Имайте пред вид, че семената ще поемат от влажността на меласата/
Оставете купата в хладилник за 15-20 минути.
Оформят се топченца с леко навлажнени ръце. Овалват се в кокосови стърготини и се нареждат в кутия.
Държат се плътно затворени, за да не изсъхват. Ааадски вкусни и полезни са!
Ако някой знае къде се продават такива лъжички, да ми съобщи, моля! Събирам си красиви лъжички, освен рецепти ☺
лъжички има по антикварнита магазини, но ако искаш приключение, отиди на съботно-неделния пазар в Малашевци :) ( антикварите също пазаруват от там! ) :))
=))) мерси за идеята!
едва ли ще ида чак до там, напоследък времето ми е кът :(
Страхотна публикация, веднага щом си набавя всички продукти, ще си ги направя бонбонките! Но искам да те попитам, Ванилка, готови сушени боровинки ли си купуваш? Понеже аз лично си ги купувам, но си мисля, че им слагат добавена захар :/
“прекаленият светец и богу не е драг”. :)
Хареса ми отговорът, мерси. :Д
Надявам се не със сарказъм :)