Обожавам, обожавам тикви! Вече повечето читатели на блога са запознати с тиквените истории!
Във ванилената кухня са били сготвени:
- Салата от сурова тиква- тук
- Шахматни сладки от тиквено пюре- ето тук
- Пудинг с тиква, ориз и бадеми- ето там….или с други думи Приказка за Тиквата
- Прекрасният и свеж Тиквен връх- ето и пак тук
И за мое съжаление не смогвам да опиша и другите хрумвания с тиква, които имам, но живот и здраве и този ден ще дойде!
Помня, когато сестра ми беше бебе, едно от първите неща, с които мама я захранваше беше варена на пара тиква. А аз не исках никаква друга баница освен от тиква, канела и орехи. Добре, че днес никак не съм злояда и постоянно опитвам нови и нови продукти, подправки и комбинации и точно поради това ми ненаситно за новости качество, мисля, че успях да сътворя най-вкусната тиквена супа, която мога да си представя ( а имам доста богато въображение!)
Магията е в подправките...и в голямата лъжица! И във вкусната тиква ☺ Нали знаете- когато избирате тиква, трябва като я почукате да бие на кухо, а дръжката да е изсъхнала. На това ме учила бабчето♥ А от нея всеки съвет е златен!
Начин на приготвяне:
Тиквата и морковите се сваряват на пара, след което се пасират с 1 ч.ч. топла вода. Гъстота, която трябва да получим се вижда добре на снимките. Нали ☺
Рецептата за целината е тук. Ако не желаете да си правите цял буркан, макар че е много, ама много удобно и лесно за ползване след това, достатъчно е да настържете корени от целина и да добавите сол (целина:сол= 1:1).
А джинджифила, който така заобичах, се обелва и пасира заедно с горната смес. Интересни факти за тази любима подправка има ето в тази рецепта ☺
Когато вече супата е готова, остава да й сложите подправките- къри, зехтин и целина. Поръсва се с тиквено семе и по желание с лют пипер. Не е нужно да пиша, че на моята скромна паничка слагам 2 обилни лъжици домашен мега лют пипер…въпрос на предпочитания.
И един съвет– за мое учудване, супата не издържа дълго време, дори да е в хладилник( не че вие ще издържите да не я изядете веднага)- максимум 2 дена.
А и е най-най-най-вкусна, когато е топла и ароматът на суров зехтин и къри са първите виновници за вашия добър апетит♥
Тиквената супа ми е от най- най- любимитеееее….!!!
ммм страхотно :), и аз така я правя – с джинджифил и къри :)
Суперско! Значи има много вкусна супа по този свят! Пробвай с целина и червен пипер :)
Ако искаш, може да запържиш червения пипер за съвсем малко. Мисля, че пак ще е хубаво, но това е ако нямаш нищо против пърженето…
мерси, Вани-лче :), ще пробвам.. аз не съм голям фен на пърженото, но понякога хапвам :).. а иначе преди години баща ми (понеже не можеше да яде пържено по здрав.причини) ме „светна“ да си запичам брашното и/или черв. пипер на слаб огън и без мазнина, за да няма вкус на „сурово“, както той казва :).. та вместо запръжка, става запеканка ;)
но пък съм заимствала нещо от рецептите за индийско като правя хумус например. Та те слагат на много слаб огън мазнина и подправките, за да си „отворят“ аромата. Аз така правя с чесъна и кимиона за хумус, наистина сякаш кимиона си отключва аромата, а чесъна не е така лют. Някъде бях прочела, че не харесваш вкуса на чесън много-много, та и това е вариант :) но аз го махам от котлона дори преди да започне да почервенява :)
Така е! Много подправки са наистина ароматни, ако се запържат малко. А пък за суровия вкус- мен не ме притеснява особено, тъй че даже не го и запичам :)
А за чесъна- не го понасям суров. Вкусен ми е, но после не мога да трая миризмата :) Та затова в нас чесън суров не се яде :)
Nataliika
Здравейте, Vanilla ! Бихте ли разяснили точно стъпките за това как да си покълна нахут. Купих си го преди месец от биомагазин и си чака реда. Поздравления за блога :))
Благодаря за поздравленията! Много значат за мен!
А за нахута- в рецептата Суров Хумус с асефатида има и указания за покълването на нахута. Не е гаранция, че ще покълне, като е от био магазин. И от съвсем обикновен магазин става ;)
току-що забелязах нещо и не е по темата, но не мога да се стърпя – моя + твоя аватар много се допълват и правят яка снимка ;)))
даааа, зелените колко много се преливат :)
Ама и името ти е много интересно:)
Днес последната тиква от мазето падна под ножа. Едната част опекохме, другата по рецептата за супата. Наистина е най-вкусната тиквена супа. Супер! Суууууупер! Целината беше прясна, от мен сложих и 10 см праз,, вместо нахута ръснах смляно ленено семе, вместо тиквеното, че нямах в наличност- слънчоглед, лютият пипер – задължително. Мама, която както разбирам и твоето бабче е голяма консерваторка, ама я хареса, даже допълнително си поиска.
Мама каза, че навремото на село са готвили варена тиква, която после са запържвали в олио с лук и червен пипер. Та ако ти харесва идеята, сътворявай нещо в тази насока.
Йее, някой да се осмели да я направи бре!
Поздрави на майчето, на лененото семе и много се радвам, че ви е харесала =) Подправките са много важни, значи…
А за запържването-хм, май не, понеже ми е в разрез с принципите =)
Виж- сурова тиква по става ;)
Искам да си намеря жена, която да ми готви тия вкуснотийки, че аззззз….не`ам нерви! :-)
А може да я намериш, като сготвиш нещо подобно =)
Ам? Ще им земеп акъла, Данчо!
Ох, хич няма да откажа една такава супичка сега..Данчо, ако ми я сготвиш – твоя съм !! хахахаа :))
Zdrasti Vanilka! Tazi tikvena supa e ubiistvena. Nikoga ne bqh qla ne6to tolkova leko I priqtno na vkus. Az malko promenih nqkoi sastavki kato naprimer slojih orehi /nqmah tikveno seme/ i narinovana celina ta slojih malko kiseli krastavi4ki. No s djendjifila i kurkuma stana strahotna na vkus. Blagodarq za hubavite idei.
Супичката се получи супер,браво за рецептата.За пореден път се уверявам,че подправките могат изцяло да променят вкуса.Отдавна търсих рецепта ,без прясно мляко и др. и съм супер щастлива.Браво ! :)
Да, наистина е много вкусна, благодаря, че я направи!!
А може да опиташ и бърза доматена супа, която също се получава изумително вкусна, макар на пръв поглед да е много семпла ;)