• СЪСТАВКИ:
  • 300г козунка
  • 600г заквасена сметана
  • 80г кафява захар
  • 400г маскарпоне
  • 200мл кафе
  • 2-3 с.л. ром (по желание)
  • 50г какао ( по желание)

Добре – възможно ли е аз да не обичам козунак? Класически козунак?
Сух ми е, безвусен ми е, освен ако няма здраво пълнеж от шоколад или поне кило стафиди на кило тесто. Или ако не е намазан с точно този течен шоколад.
Съвсем честно – не ме кефи и слава богу, че в сладкарницата правим вкусни, сочни и ароматни козунаци с тахан, лен и много пълнеж, че да уважа празника в гастрономичен аспект.
Обожавам да меся, да разтягам тесто, да го удрям садистично в плота, да го увивам и сплитам и пека. Но самият козунак, този който всички познаваме, не ми е по вкуса.
Тази година – минути за реклама за мен – омесих огромно количество класически козунак вкъщи по тази рецепта и великолепната Еврейска Бабка по тази.

 

тирамису
Наистина обожавам процеса! Месиш, бъркаш, потиш се, събличаш се, месиш, пак ти е топло, но търпиш… чудиш се дали в Сахара не е възникнала тая традиция за топлината в стаята, но продължаваш да месиш и да омазваш плотове с масло и олио, а пода посипваш с брашно… Ако бъркане и месене сумарано са ми 2 часа, то почистването на кухнята ми е поне час.
А защо месих огромно количество като не го харесвам? Защото изпратих на родата, т.к. нямаше как да бъдем заедно. Малък жест ♥

И все пак – вкъщи останахме с около 2 кила козунак – 1 голям от сладкарницата и няколко голеееми парчета от класическите, които бях оставила от лакомия. Изядохме козунака от сладкарницата. Другият си седи. Да го хвърля? Абсурд. Идеята сама се роди в главата ми. Беше въпрос на ден – да си набавя заквасена сметана, другото го имах.

 

Та – козуначено тирамису. Не си мисля, че откривам топлата вода, но мога да си заложа репутацията и русата коса, че тая комбинация и пропорция на съставките, е толкова вкусна, лека и различна, че традиционното тирамису ще ви се струва блудкаво и ще месите козунак целогодишно, за да си направите тази рецепта. Така че внимавайте – има голяма доза риск в тази рецепта, защото… бога ми, божествена е!

тирамису

И отново, пак и за пореден път – всички професионални сладкари, които очакват нещо сложно, трудно и впечатляващо – да не четат… тази рецепта е толкова лесна, бърза и кратка, че няма човек, който да не успее да я направи.

И все пак – има няколко milestones – не знам как да го кажа на български – няколко важни момента, които са задължителни, за да постигнете вкуса, който се опитвам да ви опиша – лек, нежен, и съвършен. Текстура – плътна, но не и твърда, нито течлива. Съвършена ♥

 

Начин на приготвяне:

 

Ще разделя приготвянето на няколко етапа:

 

Подготовка:

Трябва ви отвара от кафе – нали тирамису ще правим. Ако имате кафе машина – 4-5 еспресо-та с добавена гореща вода са идеални.
ВАЖНО – трябва ни топла течност, но не гореща.
По желание в течността сложете няколко супени лъжици ром. Аз нямах. Но ако имах..о боже, ако имах само…

Задължително ползвайте хубав класически козунак.
/Хубав означава домашен, пухкав, с яйца, захар и мляко или закупен от проверено място. А не козунак от някоя верига, моля./

Трябват ви около 300г козунак.
Нарежете го на филийки, а тях нарежете на ивици, широки 2 -3 пръста.
Трохите, които се отчупват също запазете.

Козунакът ви трябва да е сух. Това се случва лесно, ако престои 2-3 дни без да е покрит.
Но моята препоръка и съвсем задължителна стъпка е да изсушите и леко да запечете козунака във фурна. Просто сложете парченцта в тава и запечете.
Нужни са около 10 -15 минути на 100-120 градуса. Оставете парченцата козунак да изстинат. През това време направете крем.

тирамису

 

Крем:

Кремът е лесен – разбивате маскарпоне с кафява захар с телена бъркалка. Дори миксер не е нужен. Нито е нужно кристалчетата захар да се разтвоярят – това ще се случи впоследствие.
Важното е да не остават бучки маскарпоне :) След това добавяте заквасената сметана, бъркате. Пресятото какао – то е по желание – и пак бъркате.
ВАЖНО: ако не слагате какао, намалете сметаната с около 50г.
Какаото НЕ е част от класическото тирамису, но то в тая рецепта класика да искаш…

 

Сглабяне:

От посоченото количество се получават около 8 порции.
Аз обаче направих 4 индивидуални и една голяма – по принципа на Трифъл. Защо – защото ми изглеждаше много стилно и професионално ☺
Можете да направите тирамисуто и в стъклена тава или купа. Моят навик от сладкарницата е да правя тирамисуто в индивидуални порции.

И самото сглабяне – потапяте за кратко ( в никакъв случай не киснете!!!) парченца козунак и слагате на дъното на купичките/тавичката. Слагате крем, после още козунак и крем.
Постарайте се да завършите с крем.
Оставете десерта за през нощта в хладилник.
ЧАК СЛЕД ТОВА поръсете с какао.
Питате се защо ли? Дори да не се – ще ви обясня: кремът ни е доооста мокър.
Като оставите тирамисуто за цяла нощ в хладилника, водата от крема ще попие в козунака и част от нея ще се абсорбира от хадилника – така правят хладилниците, изсушават.
На повърхността на тирамисуто ще се образува много тънка коричка, която е търсеният ефект.
И когато поръсим десерта ни с какао, то няма да се овлажни и да заприлича на засъхнала кал или разтечена очна линия, а ще изглежда пухкаво, красиво и инстаграмабъл.

Е, това беше.
Лесно и изключително вкусно, опитайте ♥

С обич, безкраен апетит и любов към удоволсвтията в живота,
Ваня ♥

 

 

 

тирамису