Здравейте :)

Вече е съвсем очевидно, че Ванилницата не действа, след като имам време за писане и споделяне на рецепти :)
Истината е, че писането тук, снимане и изобщо- целият процес на споделяне на вкусни, интересни и различни идеи с вас ми харесва повече от всичко, но както се казва “Блог къща не храни” и съответно трябва да се занимавам и с куп други скучни неща. 
Скучните неща в една сладкарница- ще попитате вие какви– са много: купища документи, които трябва да се пазят, подреждат и описват; разрешителни, ремонтни дейности, следене на срокове, следене на наличности, вземане- даване с банки и други институции, работа с хора (това никак не е лесно) и т.н.
Но за да не си помислите, че положението е чак толкова зле, ще ви кажа, че като тегля чертата всъщност е много хубаво и позитивите са винаги по-силни от негативите.

Кой може да се похвали, че клиентите му са само и единствено с умни и интелигентни хора, че работи в сладко ухаещо място, че прави вкусни и истински сладкиши, които похапва с чиста съвест и предлага на близките си и че дори си ги измисля сам?
Изобщо…всичко е прекрасно, когато си свободен, но понякога именно свободата и липсата на насоки от някой друг, се оказват трудна задачка :)

Печените круши на мама Ежка

Друго хубаво нещо е, че покрай сладкарницата се запознавам с много и интересни личности. 
Една от тях е Венета Нейнска, която е идеатор и организатор на поредицата събития за класическа музика с приспивното на пръв поглед име “Концерти на възглавници”.
Всъщност възглавниците са за сядане и събитията са насочени най-вече към семейства с малки дечица. За да се разчупи скучната обстановка в концертната зала, залата се заменя с различни локации, чиито под е осеян с множество възглавници за сядане, родители и деца могат да са едно цяло и да се наслаждават на музика наживо.

От скоро организацията издава и малка книжка, в която споделя информация за концерти, музиканти, композитори и се разпространява на хубави места.
Едно от тези места беше сладкарницата ни, която уви затвори врати преди 10 дена, но пък скоро ще си отворим малко ателие в Дианабад, ето ТУК.

Когато се срещнахме с Венета от дума на дума се стигна до идеята аз да пиша приказни рецепти ( а аз мнОго обичам да пиша такива), които да са подходящи за четене на малки деца и да имат за цел децата да проявят интерес към домашно сготвена и натурална храна. 
В първия брой споделих приказка, която я има и на сайта. 
Но във втория брой, приказката е съвсем нова и е редно да я прочетете и вие на вашите дечица :)

Самата рецепта е за уханни печени круши и ябълки, които са по-различни от традиционната рецепта, която… не знам каква е, защото се оказва, че има поне 100 “официални рецепти”. Да, съвсем не на шега онзи ден ми попадна и рецепта за ябълки, печени със сливова ракия, за ябълки с добавка на сол, за ябълки с кайсиев мармалад (♥) и ей такива.
Понеже вторият брой на книжката беше на френска тематика, добавяме щипка лавандулови цветове към ябълките и ето че се пренасяме в Прованса….

Оставям ви в компанията на малкия Ежко и се надявам да се забавлявате с историята на Ежко бежко на пързалката :)
Приятно четене и творене!
Ваня ♥

Ежко Бежко на пързалката.

 

Погледнал Ежко Бежко през прозореца и що да види- навън пухкав бял сняг не спира да вали! Вали и покрива всичко, пътечката до гората не се виждала дори.
“Днес ще има пързалка!” казал си Ежко, подскочил от радост и се мушнал в килера, за да търси шейна, ръкавици, шапка и шал!
Намерил шапката.

Намерил ръкавиците.
Намерил шала.
Но къде е шейната?
Тук в ъгъла я няма. Под леглото я няма. В дъното на коридора я няма. Ами сега?
Седнал Ежко да закусва и да пие чай. Назакусвал се, пак погледнал през прозореца- още повече сняг имало! Ала шейна Ежко нямал. Хрумнало му- ще намери стар чувал и вместо с шейна, ще се пързаля с чувал!

Сложил си Ежко шала, нахлупил шапката, надянал ръкавиците и с чувал в ръка тръгнал към пързалката. Стигнал Ежко и побързал да се пусне. Сложил чувала на земята, легнал отгоре, обаче… Обаче бодлите по гърба на Ежко скъсали чувала и Ежко не можел да се пързаля!  Нито има шейничка, нито може с чувала, ах колко е нечестен този свят!

Тръгнал да се прибира Ежко вкъщи тъжен и омърлушен. Влязъл в къщичката, свалил си шапката, махнал шала, хвърлил ръкавиците и отишал при мама Ежка, за да се оплаче! Намерил мама Ежка в кухнята, до печката. Миришело вкусно, било топличко и на масата имало чинийка и виличка.
-Ежко, тъкмо навреме идваш! Приготовила съм твоите любими печени круши! Измий си ръцете и хайде на масата!
Ежко като чул за печените круши, веднага забравил колко е тъжен!
И съвсем забравил за пързалката, защото печените круши на мама Ежка са най-вкусното нещо на света!

Искаш ли и ти да ги опиташ?
Бързо мама да попиташ! :)

печените круши на мама Ежка

 

Как се правят печените круши на мама Ежка:

5 зимни круши
1/2 ч.ч. орехи, натрошени

1/2 ч.л. канела
3-4 с.л. меко масло (или кокосово масло за веган вариант или непоносимост към лактоза)
2-3 с.л. течен мед 
кокосови стърготини за поръсване
1/2 ч.л. цвят от лавандула, по желание

 

Фурната се загрява до 180 градуса. Крушите се нарязват на половинки, издълбават се семките с лъжичка. 
В малка купичка се смесват орехите, маслото , канелата, меда.  Крушите се пълнят със сместа и се нареждат в тава, намазана с масло. 
Поръсват се с кокосови стърготини и се запичат за около 20 минути.

За “френски круши”- цветът лавандула се смила в кафемелачка на прах и се добавя към медената смес.

Много са вкусни, ако се поднесат с лъжица гъсто кисело мляко (препоръчвам домашно, био или от проверена ферма) или с топка домашен сладолед.

печените круши на мама Ежка