Очаквах го около 4-5 месеца. Все ми изглеждаше далеч, а той взе, че мина.
Мина и взех да забравям за емоциите. Затова ще пиша сега- почти 12ч вечерта, на свещ, на чаша вино и в леглото…след около час безуспешни опити за сън.

Та, Конкурсът  беше Голяма Работа! То организация, то визия, то…всичко- на ниво. Ще припомня, че конкурсът е Creative Business Cup 2014 и има за цел да награди най-креативната бизнес идея с голям пазар и реализация. Наградата- освен паричната, е и изпращане на финалистите в бизнес инкубатор, където да научат мнооого за това “как се прави бизнес”. Но най-важната награда според мен остава тази, която сам човек си присъжда- а именно да си “почешеш егото и да си удовлетоврен от себе си”.
Ами да- разбира се, че да! Я да видим- ако намериш на улицата 10 000$ дали ще избухнеш от гордост и вълнение, както ако ги спечелиш в конкурс, в който си победил около 60 кандидата? Е аз не. Но пък държа да отбележа, че не е необходимо да печелиш конкурс, за да си връчиш тази награда. Аз така сторих и ми е много добре ;)

Конкурсът продължи три дни. Първите дни бяха за т.нар “пичинги”, или на български- да представяш идеята си за кратко време пред други хора, в случая пред журито. Бяха и за социализиране, за посещаване на разни лекции и уоршопи, за приказки, кафе, чай и дори- за обиколка на Копенхаген, ако не ти се стои в залите.
Имахме два пичинга. Справихме се добре и съм убедена, че дадохме най-доброто от себе си. Говоря в множествено число, защото екипът ни беше аз и Тодор. Идеята ни е прекрасна, иновативна и лично според нас има много хляб в нея ( е не буквало, макар че е близо)!
Представихме “Cake Generator”-а, което е уеб платформа за създаване на миксове за печене на сладкиши по вкус и желание на клиента. Как- както досега поръчвате торти :) В три стъпки се посочват- дали човек има някакви алергии и ако да- какви; каква основа за торта иска- ванилия, шоколадова и т.н.; и накрая- избира какви добавки да има в тортата- стафиди, смокини, шоколад, кокос, бадеми и т.н.
Cake Gen-01
Знаете ли, че никъде няма такъв модел за поръчка на торта или микс? Ни-къ-де! Проверихме и аз лично съм много горда от Ванилницата, за това че предоставя шанса на много хора сами да съторяват рецептите за тортите си и да могат да хапват вкусотии, дори ако страдат от много алергии.
Журито много, ама много хареса идеята ни. И за да не звучи много фалшиво, ще ви кажа и какво (явно) не хареса в нея- че не сме я пуснали на пазара и че е трудно осъществима :/

Третият ден- най-официалният ден, беше за финалите. От всички страни трябваше да се обявят 15 финалиста. И тук- минути за слава- Vanilla Kitchen from Bulgaria!!! То не беше вълнение, то не беше адреналин и чудене как да изляза и да говоря енергично пред публика, като можех само да шептя и то с усилия и с пиене на топла глътка чай след всяко изречение. От 15 финалиста ние бяхме втори поред, т.е. нямаше време за репетиране, пиене на литър чай и други..
Излизаме на сцената- разбира се и на двамата сърцата ще изскочат от вълнение и почваме презентацията. Казахме си я добре, вместихме се във времето, не фъфлихме и отново- доволна съм много от резултата! Да презентираш пред 300 човека с екран зад себе си 10 на 15 метра си е добър урок :)
Другите кандидати бяха с много и интересни идеи- Полша, Литва, Гърция, Турция, Мароко, Израел, Япония, Австрия, Германия…
DSC06189

Следващите няколко часа бяха посветени на сладки приказки кой с когото свари, на кофти сандвичи от безумно хубавия иначе хотел, на пореден литър чай, на много надежди и репетиране, защото- ако ни изберат, ще трябва отново да презентираме…
Настана време да ни съберат отново в голямата зала, да ни изправят на сцената и да посрещнем Принца на Дания. Посрещнахме го, настанихме го да седне удобно, върнахме се по местата си и зачакахме..бррррр Първи финалист- Австрия, втори- Литва, трети- Полша, четвърти- Германия, пети…ей тук умряха няколко тона надежда- Мароко.
Спогледахме се с Тодор- хубаво, добри отбори, хубави идеи, поне стигнахме до полуфинал :)
Отново презентации, след това разни други неща по сцената, разни мотивиращи речи, разни хора ни разпрвят колко сме добри, че сме стигнали до тук и понеже по това време бях качила снимката и новината, че сме стигнали до Полуфинали и всички вие, всички- ме мотивирахте и вдъхновихте, и подкрепихте толкова силно и искрено, че си мислех- ми хубаво, ама дали тея дето ще спчелят имат толкова любов и позитивна енергия със себе си? Тц, не вярвам!
Номер 3- Австрия, 2- Литва и 1- Полша. Линк
Австрийците правят дизайнерски очилца (Pocket Sky), които светят в очите ти, на теб си се струва, че е светло и си щастлив и се бориш с депресията, предизвикана от липса на светлина. О да- в Дания и още по на север това ще стане хит, защото като се сетя, че в 4 вече е тъмно, а в 5:30 аз питах- “9 мина ли?”, зле ми става.
Номер 2- Литва с идеята си за големи, картонени кубчета за игра. Не знам дали защото не разбирам от бизнес или защото не разбирам от деца, но не съм и допускала, че тази идея може да грабне каквато и да е награда. Разбирате ли- да патентоваш картонено кубче 10/10/10 и да го продаваш в 8 страни?
И номер 1- Полша. Идеята им е приложение за компютър, таблет или телефон, с което превръщаш бюрото си във виртуална лаборатория. Professor Why учи деца на химия, физика и други науки. Има мали карти, които се поставят на бюрото, уеб-камерата ги сканира и на монитора на тяхно място се виждат различни колби, като местейки картите могат да се правят разни химични реакции. Идеята ми хареса :)

И така… с успех, защото стигнахме полуфинали, защото наистина се представихме много добре и защото без глас успях да говоря! Нямате идея колко ми беше хубаво да се прибера отново в България, където- ИМА СЛЪНЦЕ и светлина, където човек може да си купи фреш или обяд на нормална цена и да си хване такси, без да е милионер :)
Щаслива съм, че имах възможността да съм част от това събитие и да се запозная с толкова много хора!
Само малко се ядосвам, че си донесохме някакъв фатален вирус, от който вече пети ден не мога да се съвзема, че даже и Тодор прехвана, че да си правим компания.
Не успяхме да разгледаме добре Копенхаген, но пък се разходихме из Малмьо, пътувахме по най-дългия в Европа мост, част от който е под водата.
Като цяло -всичко много ми хареса и ще запазя много хубави спомени!!!

DSC062881
О, и нещото, което винаги ме впечатлява- чистота, елегантен дизайн и градска визия и безбройните колела и велоалеи, които са основен начин за придвижване. Замислете се- на колко софийски улици можете да видите тротоарите, заради паркирание коли? Абсурдно е, че бедна държава като нашата има толкова много коли! А когато се строят нови пътища, не се проектира дори 1 метър отсрани за велоалея!

 

А през това време в България… сладкарницата си върви, момичетата са си там и понеже сме си избрали такова място, че на никой не му се идва до при нас през седмицата, ами само събота и неделя, сега искаме да си намерим място за втора Ванилница, защото имаме толкова много и хубави сладкиши, които трябва да се изяждат :)))
В България. БЪЛГАРИЯ!!
Колко е непрактично да делим Земята на страни с граница. Граница, която е една мислена линия. От тук- български, от там- румънски език. Някак…цяла Европа е едно цяло и само поради политически интереси има, имало е и ще има граници. Но- дали наситина ни трябват граници? Дали трябва да пътуваме повече, че да се омешаме, да стопим ледове? Та нали всички бебета плачат на един език, усмихваме се на един език, страдаме и се веселим на един език? Много си обичам страната (държавата- не!), но също толкова много ми харесват и другите земи, които съм виждала! Та нали това е Природата- различна, с много лица и настроения, климат и условия за живот?

Искам да благодаря от цялото си сърце на всички вас за подкепата, пожеланията и радостта, с която следяхте развитието на Конкурса.
Искам да благодаря на Ник и Цвети ♥ На Министреството на Икономиката. На Маги, която е моята нова “Супержена” и с която запознанството е награда!
И на Тодор, затова, че повярва в мен и идеята и се посвети на подготовката и конкурса.

 

DSC06294

Ваня