Галя е чаровна, мнооого чаровна млада дама, която работи в детска градина и аз искрено се надявам един ден именно тя да е учителка на детето ми. Бобо е нейният любим.

Галя се свърза с нас за торта за сватба. Когато за първи път се срещнахме и тя ми разказа за сватбата, за тортата и за цялата организация, така се ентусиазирах, че а-ха да предложа на моя мил да се женим. Е, спрях се, щото се сетих, че още не съм си измислила перфектната сватбена торта, за разлика от Лина ( иде от ГаЛина).

Крем круша и джинджифил…карамфил… украса от клони, сватба на поляна, гостите на палатки… звучи ми като моята сватба :))) Толкова щуро, лудо, весело, непринудено и истинско! Шишарки и клончета покрай тортата, моми ще тичат да берат полски цветя и ще ги оплитат на венци, хорА ще се вият измежду борове, мъжете ще викат, а ехото им ще се връща неканено към тях…
2

Цялата идея и организация на сватбата много ми хареса. Настъпи сватбеният ден, беше петък.
Аз и Т. занесохме тортата около час по-рано, за да имаме време да сглобим стойката, която пък има своя собсвена история, която ще прочетете накрая на поста и дано се посмеете с мен!
Сватбата се състоя над село Чавдар. Намира се източно от София, по Подбалканскяи път. Едно от най-хубавите и поддържани села е, над него е построен параклис и в непосредствена близост има навес с пейки и маси за около 100-150 човека, малък “мегдан” за танци, има и чешми.
DSC05127
Мястото е посещавано от много хора- дали заради красивата природа, дали заради тази мини забележителност, дали защото вече е много известно… По пътя за нагоре си представях колко ли би било хубаво да си кажете “Да, ще те търпя завинаги ♥”  например на Мусала ии Вихрен (макар че са сравнително ниски) след цяяяял ден ходене с тежка раница, а след това да съберете всички приятели в някоя хижа и цяла нощ да танцувате, лудеете и да се радвате на живота на поляната пред хижата!

DSC05098
Но, да се върнем към Галя и Бобо :)
В крайна сметка се спряхме на торта за около 70 човека. Тортата е на три етажа, като всеки етаж е на отделна плоскост, част от триетажна стойка.
Блатът е шоколадов с бадеми, а кремовете са два: ябълков с канела и нежен шоколадов с карамфил. Много, много приятно!
Украсата трябва да бъде в натурални цветове- кафяво, червено, зелено… Спряхме се на най-семплото- какао, ядки, годжи бери, мини червени съчица и мини зелени точици, които да бъдат за контраст. Украсата беше допълнена от две хартиени панделки, които лесно се махат преди или сред разрязване, както и от живи цветя, шишарки и още какао.

4

Имаше и предизвикателства. Самата сватба се състоя в средата на юни, когато беше много топло и съответно тортата нямаше как да престои дълго време на открито. Е, оказа се, че на полянаката беше доста хладно, да не кажа студено, но нямаше как да рискуваме. Транспортът също беше малко проблемен- накарах си мъжо да излезе от работа, за да закараме тортата. Пътувахме с якета и климатик, за да й е хладно на Госпожица Торта и карахме мноооого бавно по неравните участъци. Горда съм, че този път навигирах правилно, защото все бивам обвинявана, че бъркам отбивките…
Най-голямото предизвикателство беше обаче стойката. Бих я написала с главно С, защото би беше изключтелно важна за случая, но ще вземе да се възгордее и няма.
Та, стойката е оригинално на 4 нива и има 3 крачета между тях. За да се сглоби плоскост към краче над него, на едно от двете има болт, а на другото има дупка- логично е.  На нас ни трябваха 3 нива и съотвено 2 крачета. Най-горното ниво и краче не трябваха и ги оставих в сладкарницата.
Тъй.. на място сме. Носим трите кутии с торти, носим стойка, разни неща за украса… сглобяваме :) Първата плоскост има болт, крачето е с дупка. Слагаме го. Слагаме и втората плоскост върху му, супер. Обаче- нали не може да се мине без нещо интересно- се оказва, че следващото краче и третата плоскост НЯМА как да се сложат едно върху друго, защото и двете са дупка, т.е. няма как да се закрепи… Интересно, о да.
Не че се притесних- викам си- “Винаги има начин, пък и мъжо е с мен“. Стоя си при тортите аз, суетя се и се правя, че оправям нещо, а той отива до колата и почва да търси подръчни средства, с които да закрепи двата елемента… Иде и ме вика- “Ванче, абе я ела“.
Ида.
В колко часа ще режат тортата?
-Миии, към 5 сигурно, тогава е по план.
То е 4:30 сега. Не става да се връщаме до София.

DSC05095

И тогава- двама инженера- софтуерен и строителен, измислят как да сглобят краче и плоскост и двете с дупка.
Тодор ми казва- “Отивай ми намери клон с ей такава дебелина“.
Отивам. Нося едно младо клонче от акация, не ме питайте колко ми беше жал да го откъсна.
Пробва- много е тънко.
Намирам второ. Вече става. Аз съм горда и знам, че вече всичко е наред- то нали няма как да е другояче.
По НЯКАКВА случайност в колата (някъде под резервната гума) мъжо намира забравен нож, забележете- от студентската му стая, който последно бяхме носили на някакви палатки преди две години и с него се опитах да режа домати. По някавка друга случайност, имахме и швейцарско ножче на баща му, който го бил забравил на летището и наш Т. ходил преди няколко дена да го вземе!!! Случайности ли ги нарекохме?

Кастрим клона, начукваме го навътре в крачето на стойката, аз държа здраво, мълча си кротко и си викам, че барем тортата е вкусна. Ми не е малко, я.
Спестявам ви малко технически факти, но в крайна сметка имаме краче и плоскост, съединени с окастрено клонче от акация, толкова здраво набито и в двете, че може да издържи и мен самата върху плоскостта.

DSC05119
Връщаме се към сватбата. Никой не забелязва, че ни няма и аз много се радвам.
О, тук е моментът да отбележа, че в самата торта имаше дупка с диаметър като този на крачето, защото то “минаваше” през тортата. Затова и нямаше вариант тортите да не бъдат на стойката- все пак торта с голяма дупка по средата не е много красиво.

Сглобихме всичко, наредихме я, украсихме с мащерка и жълт кантарион, сложихме и няколко шишарки, снимахме се, поздравихме Галя и Бобо и се върнахме към самоделното ни ателие- демек към колата.

DSC05105

Ами…какво да ви кажа :) Ей такива случки красят живота :) 

На въщане и двамата с моят сръчко бяхме въодушевени и обзети от инженерна гордост, яко е!
По пътя се срещнахме и с една костенурка, която “спасихме” и я махнахме от пътя.

DSC05128

Успяхме да си доработим, да се посмеем и след няколко дена, когато Галя и Бобо ни върнаха стойката и видели клона от акация, решили че е някакси за декорация… нали това им била първоначалната идея- украсата да е с клончета ☺

Е, внимавайте какво си пожелавате!!!

И не забравяйте да споделите тази история във фейсбук, защото така ни давате шанс да стигнем до повече хора и да им покажем едни по-различни сватбени торти…без фондан, изящни фигурки и захарни цветя, но пък с много любов, вкус и интересни истории!

DSC05116

 

И снимка с тортатаааа :)))
(вече спокойна, че им торта и то сглобена!)
DSC05110