Париж е необикновен град. Признавам си.
Отидох там малко скептична, защото някакси го усещах като прехвален, нарочен за хубав, твърде често свързван с романтика…някак- не исках да го видя, защото имах твърде много очаквания и представи и сякаш те ми бяха достатъчни.
А и нямах време да се подготвя.
А знаех къде “се ходи”, всички знаят много за Париж и всички те питат дали си ходил в Лувъра, дали си се качил на Айфеловата кула, видя ли Нотр Дам, сложи ли катинар на моста, разходи ли се по Шанс Елизе, видя ли Обелиска… Че и храната им е известна. И музиката. И всичко, всичко сякаш ми беше известно и затова не изпитвах желание да ида.

Е. Знаех много неща, но не знаех какво е усещането да си в Париж. Има някакво заразно настроение, носи се свобода и революционно мислене във въздуха, не ми се тръгва, а всъщност нямах търпение да се махна.

Вземи си кецове или обувки за тичане. Ходиш, ходиш…Париж е огромен, ходиш и се натъкваш на нови и нови, и нови гледки, случки, магазинчета, ресторантчета, пекарнички, палачинкаджийници, сладоледаджийници… определено няма скука.
Нощен Париж е прекрасен!
Е, туристите ти идват малко в повече, не е пренаселено, а е свръхпренаселено.
Опашките буквано стигат над 200-300 човека и аз и Тодор се отказахме да влезем на някои места и по-добре. Не сме изгубили много.
Както си ходиш по големия булевард, обграден с величествени, грандиозно-сериозни сгради, изведнъж се озоваваш на уличка широка няма и 2 метра, пълна с хора, живот, аромати, гледки, история…

В Париж всичко си има история. Мостове, сгради, улици, според мен и гълъбите, че даже и облаците.
Град на контрастите. Насред центъра ( да се отбележи, че Парижкият център е едно от най-скъпите места за живеене в света), насред ресторанти отрупани с хора, ще срещнеш хора спящи на матраци, в кашони, в палатки насред тротоара. Миризмите от малките и по-закътани улички, от под мостовете не са за описване… Не знам, не знам. Много странен град.

Пекарните са навсякъде. Харесва ти, искаш да опиташ и изядеш всичко (поне аз, де), но се спирам само на кроасани и франзели. Не ме блазнят макарони, пастички, шоколад. Намерихме сладолед без оцветители и изкуствени аромати. Беше чудесен определено, но не си купих втори път. Сирена, вина, хляб, шампанско, меса, пържени картофи, сладкиши- не видяхме дебели хора. Обясняваме си го с малките порции, с мноооогото стъпала на метрото и в старите сгради и с огромните разстояния. В този ред на мисли, навсякъде има био магазини, в които може да откриеш всичко, абсолютно всичко и цените са незначително по-високи от сходни продукти в големите вериги.
Впечатлена бях от най-вкусната ябълка, която си взех от био магазин. Имаше аромат като сокчета за разреждане, които смятах, че имат съвсем измислен и изкуствен аромат, а се оказа, че има ябълка с толкова силна и истинска миризма. Малка, неугледна, но истинска ябълка.
Влюбих се и в кроасаните. И в хляба- бял, черен, с мая…все ми тая. Хубав, ароматен, направен с любов хляб!
Влюбих се в добре поддържаните паркове, в пикниците, които хората след работа правят. Събират се по много, много… то не са салати, чашки, купички, сандвичи, сирена, вино, шампанско… има семейства с бебета, има студенти, има и по-възрастни, идилия!

Но истината, простата истина е, че никога не бих живяла там. Квартирата, в която живяхме беше абсолютен символ за мърлявщина…самите им маниери, самите им привички- масово хората сядат по земята, по пейки, по бордюри, които миришат на урина и това явно не ги притеснява никак…
Столовете се слагат върху салфетки и прибори за хранене, масите рядко се забърсват с чиста кърпа, често можеш да попаднеш на мръсни прибори. Ако някой си мисли, че София е мръсна, то ще го успокоя, че Париж ( Лондон също) далеч не е по-чист, нито пък хората имат по-голяма култура, не. Просто системата за почистване е по-ефективна и повече хора се занимават с това.

Ще ми липсва Париж…за мен това ще остане градът на младостта, на живота. Винаги има какво да видиш, какво да те изненада, за какво да си похарчиш парите и къде да идеш :) Дано не прозвучи много “фръц- фръц”, но толкова симпатична сладкарничка като Ванилницата не видях! Бяхме (ама моля ви се!) в една веган сладкарница, където имаше 2 вида кексчета, 1 чийзкейк, 1 брауни и 1 бисквити. Много бяха вкусни, не отричам, но Ванилницата е къде-къде по-богата от към идеи, по-уютна и някакси по-мила!

Правих много, твърде много снимки. Ще ви оставя да се насладите на част от тях, които обработих по начин, който ми напомня за града- весел, шарен, различен!

Пресни аспержи. Нежни, свежи, великолепни. Пожелавам в България да се отглеждат повече!Пресни аспержи. Нежни, свежи, великолепни. Пожелавам в България да се отглеждат повече!

Едно от най-вълшебните магазинчета. Нищо не си купуваме от тях, цените просто не мога да ги приема, въпреки че е Париж, 22лв за кило череши ми идеше в повече.
Едно от най-вълшебните магазинчета. Нищо не си купуваме от тях, цените просто не мога да ги приема, въпреки че е Париж, 22лв за кило череши ми идеше в повече.

DSC04949
И само едно бързо и грозно “щрак”: незнамсиколко вида ванилия на едно място!! А-ха да му кажа на продавача, че и мен ме наричат така ☺

Сладолед без изкуствени оцветители и аромати. Почти като този, дето го правя :)
Сладолед без изкуствени оцветители и аромати. Почти като този, дето го правя :)

Макарони. Опитах два, слепени със сладолед. Адски сладки, така и не разбрах защо всички ги харесват. Е да, много са красиви, но все пак цветът се постига с изкуствени бои.
Макарони. Опитах два, слепени със сладолед. Адски сладки, така и не разбрах защо всички ги харесват. Е да, много са красиви, но все пак цветът се постига с изкуствени бои.

Рози и шампанско...Париж ♥
Рози и шампанско…Париж ♥

The wall. На път към Montmarte.
The wall. На път към Montmarte.

DSC04945Друг прекрасен френски момент

DSC04948
Типичен, шарен и много любим: пасаж между улички, ненадейна шумотевица и цвят сред сивите и сериозни сгради

Пореден пример за очарователно ресторантче. Почти е рядкост да видиш празен ресторант по обяд. Водата и хлябът са задължителни.
Пореден пример за очарователно ресторантче. Почти е рядкост да видиш празен ресторант по обяд или вечерта. Водата и хлябът са задължителни.

Едно от хилядите китни ресторантчета. Масите и столчетата са толкова близо разположени едно до друго, че дефакто всички са на една маса :)
Едно от хилядите китни ресторантчета. Масите и столчетата са толкова близо разположени едно до друго, че дефакто всички са на една маса :) По пътя за Sacre Coeur, Montmarte.

Le café des chats. Котешкото кафе и Тодор пред него. Супер място, жалко че в България не можем и да си помислим за такова....Le café des chats. Котешкото кафе и Тодор пред него. Супер място, жалко че в България не можем и да си помислим за такова….

DSC04923Собственичката на котешкото кафе :) Взимаха й интервю от някаква телевизия. Тук показва най-младият обитател на кафето- малко бебе коте, което се сви на кравай в пазвата на дамата, след което обърна лапички към нея, сякаш с призив да го гали :)

DSC04839Нотр Дам (с опашка от около 400 човека през повечето време). Градинката отзад е много хубава също :)

И тук едва се опазих да не закача я някой СОТ, я някоя аларма за вечна и БЕЗОПАСНА любов  :) Не, не сме закачвали нищо!И тук едва се опазих да не закача я някой СОТ, я някоя аларма за вечна и БЕЗОПАСНА любов :) Не, не сме закачвали нищо!

Колело. По канала Saint Marten. Колело. По канала Saint Martin.

Канала. Препоръчвам на всички разходка по него още от Сена, та чак до La Villette

Изминали километри, стотици километри заедно :)Изминали километри, стотици километри заедно :)

DSC04842Много харесвам!

DSC04854Истински папирус, в Лувъра. Те, гордо обрали световни богатства, притежават и истинска, съвсем истинска мумия, саркофази и какво ли не от Древен Египет. Лично за мен това беше най-интересната част и дори не гледах много повече…

DSC04887Мона вЛиза и излиза. Отказвам да разбера защо тази картина е толкова известна, харесвана, тайнствена, снимана и т.н.

DSC04915От Апартамента на Наполеон в Лувъра… лукс, лукс и пак лукс.

DSC04994Стъпвам на моста… а този е най-специалният за мен мост!

DSC05016Съм на МОЯ мост! Наистина, това беше най-голямото ми вълнени от цялото пътешествие! Защо…четете надолу ;)

DSC05021А това е МОЯТ мост. Точно този прекрасен дъгов, окачен мост беше дипломната ми работа преди 4 години. Не мога да ви опиша вълнението, когато го видях, когато стъпих на него. Преди не смеех и да мечтая, че ще се срещна с Passarelle Debilly! Още си спомням чертежите, сметките… малко ми домъчня за онова време :)

DSC05011С пожелание да обходим целия свят заедно ♥

DSC05041И до Ню Йорк стигнахме :) Статуята е на едно кейче, построено под средата на един мост. С пейки, липи, кестени.

Кметството.Кметството.

DSC04841Бастилията. Или по-точно паметник, построен на нейно място.

Музеят на Армията ( на Инвалидите). Ако се кефите на войни и на кървави истории- за вас е... лично аз се впечатлявам от разточителството и от излишния лукс, в който някои са живеели...Музеят на Армията ( на Инвалидите). Ако се кефите на войни и на кървави истории- за вас е… лично аз се впечатлявам от разточителството и от излишния лукс, в който някои са живеели…

Магдалена. Нещо си там... не разбрах, през автобусче го гледахме.Магдалена. Нещо си там… не разбрах, през автобусче го гледахме.

DSC05043Полетата (Champ de Mars), пълни с хора. Ей така се социализира :)

DSC04973Гледка на горните полета  и източен Париж от 320м) Сещате се от къде, да.

И понеже много, много я харесвам и изказвам най-искрените си възхищения към инженера-баща на кулата, последните 4 снимки са на Айфеловата кула в 3 различни момента от денонощието и от 4 различни места :) Заслужава си да се види, величествена е!

DSC05050На залез към 10:30ч.

Вечерна от мойто мостче. Всяка вечер в 10ч има 3-4 минутно светкане, много е красиво…представям си какво е на Коледа!

Розова и нежна. Гледка на кулата от Passarelle Debilly.

Много любима, заснета от автобусче. Толкова много ми харесва формата, конструкцията и идеята на кулата, че не спирах да й гледам детайлите, докато се качвахме по нея!