Защо?

Дали някой знае? Дали изобщо има истина?! И защо все защо, все защо..

 

В математиката всичко се оповава на аксиоми- това са твърдения, които са приети за верни и не се доказват. Те са “логични”, те са “верни”, те ПРОСТО са така.
Аксиома е, че през точка могат да минат безброй много прави.
Аксиома е, че през две точки минава само една единствена права.
И т.н.
Приема се, че няма най-малко и най-голямо. Има “клонящо към”. И с това приближение, което се приема за вярно, но всички знаят, че не е, което в “точна” наука като математиката си е направо ирония, се доказват толкова много закони, които са в основата на науки като механика, оптика, динамика и т.н. Науки, които изграждат света, който познаваме.
Странно е как целият ни свят всъщност лежи на една точна наука, която обаче има безброй приближения, приемания и “клонящи към…” изрази. Е да- има “пренебрежимо малка грешка”, която като например се повдигне на втора става още по-пренебрежима, но тя ВСЕ ПАК я има! И извинете- това не е точна наука… И не че нещо, но грешка винаги ще има, но явно и с нея сме си достатъчно добре.

Говорехме си веднъж за времето. За света… Всъщност всичко е едно голямо “приемаме, че това е вярно и живеем”. Всичко…
Представете се, че на едно дете всички цветове се обяснят по различен начин. Тревата е червена, ягодата е синя, небето е черно, снегът е оранжев. Всички думи са само понятия и това дете ще възприема света еднакво добре като нас, защото то ще е съвсем право, когато нарича снега оранжев. Въпрос на “приемане”.
Така, ако да речем мерната единица за разстояние е един метър, но изведнъж настъпва нов световен ред и един метър вече не е един метър ( в системата SI има точно описание колко точно е 1m), ами да речем е разстоянието между 8 жълти павета, то дали светът ще заживее по-различно? Не мисля. Отново ще се изморяваме на определено разстояние, Черни Връх ще е еднакво далече от ЦУМ, морето няма да се мръдне и крачка към Софията… Просто ще назоваваме различни числа. И пак- въпрос на приемане.

Добре, ами ако времето не е това, което всички познаваме от часовника? 24 часа звучи твърде строго и някак като рамка. Някак не ми харесва това. Защо пък денонощието да не е периодът между три изгрева? Защо денонощието е едно и също и лете, и зиме- макар че ритъмът на хората е по-различен през различните сезони. Ритъмът на природата е по-различен. Поне за наш’та географска дължина.
Вероятно времето има нещо общо с въртенето на земята и това е чудесно, това е интересно, но моля- хич не ми върши работа :)
Времето е едно празно, голямо, неизмеримо понятие, на което само нашите действия преписват някакъв смисъл и го обличат в измеримост. А тази измеримост има значение само за нас самите.
Но пък ако времето и въртенето на земята са толкова вързани, значи ние можем да крадем време, като пътуваме в посока запад със самолет? Или нещо и някой да ни ядат от времето, когато се движим срещу Слънцето. Аааа не, не искам. И не съм съгласна.
Времето, което тече за мен е това време, в което аз правя нещо. Този +1 или -1 час са важни за “неподвижните” хора долу, но за мен не са нищо, защото ми е все тая какво съм щяла да спечеля/изгубя от тях… Ох, много сложно стана, самата аз не мога да се разбера.
Само искам да кажа, че ако сте лишени от часовник, календар и живеете някъде из природата, времето пак ще е същото голямо и неизмеримо понятие, което вие ще обличате в по-различни дрехи. И отново- въпрос на “приемане”.

А истината? Да, знаем, че Истината е някъде там, но винаги след “някъде там” имаше “to be continued” и все си оставах с пръст в устата.
Истината, аз приемам, като една ужасно капризна дама с много лица, настроения, одежди, грим. Истината е една, Истината е винаги само една, но има толкова много начини, по които тя може да бъде възприета, че често хората спорят, че познават друга Истина.
Мненията- това са лицата на г-ца Истина. Собственият опит- това е най-познатото ( и по презумция единствено) лице на госпожицата.
И когато хора с мнения и опит се съберат и стане въпрос за Истината, стой та гледай…
Истината, за съжаление, не е като математическо уравнение. Забелязвате, че ужасно харесвам математиката и ако всичко беше логично, точно, с равно или различно помежду си, щях да съм много доволна и да се оправям по-лесно в живота.
Но за съжаление, що се отнася до верността на едно твърдение, логиката действа само на едно ниво- личностно.
Ето например аз вярвам, че не е редно да се драскат стените на сградите, автобусите, подлезите и т.н.  с маркери, спрейове. Според друг това е красиво, за трети е неутрално, за четвърти е сантиментално, за пети е роматнично, за шести е задължително, за седми е подсъдително, за осми е “е и?!”.
Много ясно че съм права!!! Както и всички от 1 до 8 са. Тяхната логика е права!
Все повече се убеждавам, че споровете са като състезания по красота- чие лице на истината е по-красиво и приемливо от мнозинството. За да се спори по тема, за която човек има някакво мнение, което не е наложено от масата или което подлежи на дискусия, е градивно до толкова, че да се видят и другите страни на Истината и евентуално някое от тях да се хареса малко повече.
Но да се налага мнение, да се спори без да се излсушва, е малко като диктаторство.
Вегетарианството е хубаво нещо. Не е хубаво да се яде месо. Съгласна.
Е хубаво, ама кой го казва това? Кой е този, който знае, който трябва да казва кое е редно и кое не? Кой е този, който ще ми казва на мен- вегетарианката, какво да ям и какво не?! Амаха! Нали се сещате- това е моята истина, но не мисля, че това е Истината.
Въпрос на “приемане”.
А всъщност от къде произлиза Общественият Морал? Кой е този образ и дали обществото е гласувало точно той да казва кое е редно… не помня да са ме питали за нещо напоследък…

И други мисли ме обземат… в действителност няма нито един път или пътечка с реален край. Винаги има накъде- все пак Земята е кръгла, няма стена с надпис “До тук” или край.
Замислям се, че човешките стремежи и желания също нямат край. Винаги може да се надгражда, винаги има “какво още”. Спортистът винаги може да подобри рекорда си ( реално е напълно възможно), кока кола винаги може да продва все повече и повече кола ( и го прави …), Черноморието ни може да бъде по-застроено, Студентски град- също.
Винаги! И не знам това дали е добре или не. Все пак е хубаво човек да се стреми и да иска да надгражда, да се усъвършенства, но дали в един момент точно тази надпревара с “настоящето” не го уморява?
И ето ти пак въпрос на “приемане”- дали съм стигнал достатъчно далеч, дали мога повече, дали?

Безкрайността е реална. Но къде е?
И времето е безкрайно, но нали ние определяме времето, а безкрайността-не?
И успоредните прави също са безкрайни…ама нали тетрадката ми има листя с краен размер?

Живеем в свят, който ние определяме :) Всичко е въпрос на “приемане”.