Парюфмът й е борова смола.
Косите- слънчеви лъчи.
Лицето й-ливади, снагата-планини.
Дрехите й цветни са есенни листа.
Смее се със птиците и плаче със дъжда,
Сърдита е със бури и се радва със дъга.
Гали те с тревици, прегръща те със клони.
С урагани те наказва, дарява те със пролет.
Обича те такъв, какъвто си-
дори да нараняваш, съсипваш и рушиш.
Гневът й е мощен, страшен, опасен.
…ала дори и той е все тъй прекрасен.