Напоследък имам отчвайваща нужда да разчистя. Усещам се някак депресирана и “натоварена” оглеждайки наоколо и когато започна да чистя- се оправям. Ясно ми е, че това може лесно да бъде обяснено от психолог, самата аз знам, че нещата в живота ми толкова много се променят и толкова много искам да загърбя стари навици и идеали, че правя същото и с материалния свят- разчиствам го!

Това свързвам и с изцяло променен начин на мислене и ето как, лека полека започвам да се отървавам от предмети.
Като казвам “отървавам”, наистина имам предвид това! По природа съм много сантиментална и имам(х) ужасния навик да пазя всичко, което се свързва с някакъв спомен. От една страна това е напълно логично и хубаво, но от друга- нима имаме време, място и полза от пазенето на всевъзможни предмети из дома си, които :
а)  не ни вършат никаква, ама никаква работа
б) не ги поглеждаме/разглеждаме/сещаме за тях в продължение на месеци и години…
в) минали са толкова години от сдобиването с тях, че споменът е толкова блед и някакси…незначим

Така от сантименталност пазя толкова много антики и дреболии, че сега ще ви споделя част от тях и после си вадете изводите:

-картички от рождени дни от преди 10 години… в портоменто са ми и ги местя от старото в новото, така вече 4-5 пъти
-изрезки от списания, с които си бях декорирала стената в стаята в студентски. Още ги пазя…пазя, а не ползвам или разглеждам.
-намерено цветно перо от птица някъде си
-стъкълце, намерено на практиката по геодезия ( преди 7!!! години)
-непишеща химикалка, ама от еди си кое изложение на не помня какво
-кутии от обеци, които седят празни поне година
-дрехи, които са ми толкова малки ( или просто вече не нося такива), които изкарвам пролетта и след това прибирам есента в куфар, макар да не съм ги облякла ни веднъж…
-сувенири от сватба, които лично за мен са кичозни, ама пуста му сантименталност…
-плик от писмо от първата ми заплата в живота. 300лв за 8 часа на ден в офис на елитна фирма :) Така се почва то.
-лекциите ми от ВИАС ( хм…с тях честно- не мога да се разделя)
-празни кутии от кремове- може да потрябват
-празни кутии за еднократка употреба за храна- може да потрябват
-кутии
-кашони: МОГАТ ДА ПОТРЯБВАТ
-разни панделки, джувки, връзки, презрамки
-вече скъсани и три пъти кърпени чорапи, ама ме кефи картинката на тях.
-разни вмирисани кремове за ръце
-обувки, които майка ми дала на сестра ми, но тя не ги иска и са в мен, които никога не бих обула
-пуловери от едната ми баба, която си умира да плете, но никак не умее да докарва модел и нещо, от което не бих се стеснявала…
-пликове и чанти, и опаковки, и обвивки, които- нали си знаем- могат да потрябват
-забравени пакети с подправки, разни варива, разни неща…чай от хвойна с до едно проядени от буболечки топченца…

И знаете ли…
Напоследък изпитвам ОГРОМНО удоволствие да изхвърлям.
Въоражавам се с една по-голямшка чанта и почвам наред: чекдмеджета, гардероб, килер, баня (да..и тук има), кухня. Изхвърлям наред.
Все има нещо, дето си го пазя, но като цяло изпитвам нечуван кеф от идеята да се отървавам от неща, които задръстват дома ми, а идеята за тях задръства и мисълта ми.

Винаги бюрото ми е било отруфено с всевъзможни предмети и сувенирчета, изрезки, цветни кламерчета, разни картинки… Лампата ми -увита с цветно шалче, на пердето на прозореца закачени картинки, картички, флаери, билети за отминали концерти и събития…

И знаете ли- ако сте минали тази стъпка, знаете :) Човек няма нужда от всички тези предмети, това е един материален свят и в днешно време можеш да получиш всичко, да се затрупаш с предмети, дрехи, вещи, украса за дома, украса за стените, украса за шкафовете… И мисля, че всички тези шарени предмети и украси някакси хората купуват за да украсят и нашарят мисълта си. Да я запълнят… да я разнообразят.

Аз вече нямам нужда от това. Искам светлина. Махнах от нощното шкафче всички дреболии, включително ангелчето, дето си намерих в Лондон. Включително някакво си слонче за късмет. Включително една лъжица за ориз, донесена ни от Бали… всичко махам.
Махам щорите, махам твърде шарената покривка на леглото.
Искам светлина, простота, нежни цветове. Искам да ми е семпло, чисто и свежо. Защото знам, че аз самата ще украсявам и стаята, и бюрото, и шкафовете :)

Да, все още съм сантиментална, но си дадох сметка: къде живея аз? С миналото ли искам да живея или с идеите за бъдещето?
Искам ли да се радвам на спомени, отдавна морално остарели или искам да създавам нови?
И да- мога от сега да ви кажа, че ще си пазя картичките за рождния си ден поне година, но един ден и ня тях ще им дойде редът.

В този ред на мисли, все повече се ужасявам от “материални” неща. Мисълта, че ми трябва дреха или обувки ме плаши, защото това означава, че трябва да обикалям по магазини. Идеята, че за рожден или имен ден ще получа предмет, на който много ще се радвам, но няма да има какво да правя, също малко ме плаши. Дори тази година не нося мартеници и не съм подарила дори на половинката- много съм “анти” цялото това войнствено отрупване на улиците със сергии, продаващи мартеници, правени по поръчка в Китай. Или просто мартеници, които са на светлинни години далеч от идеята за “мартеничка за здраве”. Евала на ръчноправените…

Ужасявам се и от ужаса си- давам си сметка, че като ходя някъде в чужбина, не се и замислям да купувам глупави сувенири, които после да подарявам. Тцтцтц- вместо айфелова кула за 3 евро, по-добре да подаря 2 кила банани и едно мандарини :)
Но понеже ще съм била ходила в Париж, а няма да нося сувенирче, някои хора ще останат разочаровани от мен и ще решат, че съм скръндза и не мисля за тях. Да- мама е точно такава :) За нея се пречупвам и с мъка купувам поредния предмет, който ще събира прах и ще бъде местен от рафтче на шкафче…

Имах нужда да споделя с вас. Знам, че не само аз съм минала, минавам през тази “очистителна” фаза. И не че онази фаза с многото шарении и джунджурии е ненужна или лоша- много си е хубава дори- но все пак се радвам, че я преминах!

Прекрасна ви седмица и търсете дъга не в небето, а в мисълта си ♥