Много често си мисля, че искам да основа нещо (фондация, общност, идея…) за сбъдване на чужди мечти.
Нещо като реалити шоу, но без камери, без сценарии, без ръкопляскания.
Като приказка, но без сватба накрая.

Интересно и много приятно е да изследваш хората и да се опитваш да разбереш какво ще ги направи истински щастливи. И след това, без тяхно знание, ти да ги дариш с това. Тук несъмнено има и доза егоизъм, защото най-сладкото нещо на света е чуждата усмивка, която точно ти си предизвикал…

Често си мисля за това как можеш да зарадваш човек толкова, че да крещи, скача, вика и пее от щастие. Онова чисто чувство, което никой не може да имитира и което те кара да се усмихнеш отново, само при спомена за него… Далеч съм от мисълта, че щастието може да се купи или пък несъмнено изисква материална помощ. Дори напротив….подари емоция, а не предмет и гледай какво става!
И макар че наистина твърде често си го мисля това…не знам дали успявам да го измисля. Трябва да познаваш хората много добре, да разбереш за какво милеят, за какво мечтаят вечер преди да заспят, какво вълнува мисълта им…

Искам да ви разкажа една история за щастието, което ние- група “кокошки” подарихме на много специален за нас човек!

Специалният човек се казва Рамон. Той е от Еквадор, женен е за синеока българка- Деси и на 11 февруари се роди красивата им дъщеричка- Карина.
Рамон е инструктор по зумба. Не какъв да е инструктор обаче…на него сърцето му, очите му, усмивката му танцуват. Той е танц, ритъм, той е вдъхновение. Дали сме 3, 13 или 30 момичета в часа му, той ще танцува с еднакъв трепет и желание. И никога не сте виждали по-усмихнат човек от него….
Ходя при него от есента. Ясно е на повечето читатели тук, че покрай Ванилницата имам (х) много малко време за такива неща. Когато успявах да отделя един час за танци, се чувствах толкова щастлива! Сякаш съм дете, откраднало лъскав бонбон и гледам опаковката как прави зайчета на слънцето…
Независимо дали бях недоспала, уморена, дали имам проблеми, каквито и да било ядове…за 1 час изпадах в нещо като медитация. В огледалото пред мен виждах едно усмихнато момиче, което накрая със сетни сили и едва поемаща въздух, скачах до изнемога, но не исках и да си представям, че трябва да спра… Като ви казвам, че Рамон е вдъхновение, наистина е така!

И не само аз, но и  Ива, Велина, Лилия, Криси, Яна, Жени и още много момичета боготворим Рамон. Нееее, не защото отслабваме, правим плочки…не :) За нас той е усмихнатия Рамон, който винаги ни заразява с усмивката си. Който ни кара да забравим грижи и проблеми за един час. Знаехме, че за него е много важно хората, на които преподава да танцуват със същото удоволствие като него. Знаем, че е важно да сме цветни, усмихнати…

Когато на Рамон бебето се очакваше да се появи на бял свят, решихме да му съберем парички и да му купим нещо. Така правят всички :) След това пък ни хрумна, че ако си имат всичко, по-добре е да му подарим ваучер за бебешки магазин и да си вземат каквото пожелаят.
След това друго…
Докато един ден идеята за истински подарък започна да се оформя съвсем отначало.
Запитахме се- как да зарадваме точно него и да му кажем с жест колко сме му признателни, че дава всичко от себе си винаги, когато има час.
Запитахме се какво по-специално нещо да му подарим, защото все пак за нас той е специален…

И така се оформи идеята…която се случи вчера и мога да ви кажа, че главата в тила ме болеше от усмихване, емоция от щастието, което се изписваше по лицето на Рамон!

Започваме в 1. Винаги сме точни, преоблечени и си чакаме дневната доза зумба.
Този път нарочно се бавим и се крием в кафето под залата. Всички сме с отличителни знаци.
Вече е 1 и няколко минути. На пръсти отиваме в съблекалнята, кискаме се, споглеждаме се и знаем, че ще бъде повече от забавно!
В залата е Рамон и още 3 дами. Може да се каже, че е празно…
Тогава нахлуваме ние- 7-8 кокошки, спираме му музиката, зад нас се снимам клипче, Рамон почва да се смее и да си повтаря “О, Боже, о Боже” с лице в ръце, пускаме му песента си, избутваме трите дами настрана и започваме …
Песента е Неговата песен… защото няма по-подходяща за него.
А всички ние сме с шарени тениски, на които сме си отпечатали логото на “Зумба” и на гърбовете си сме написали “Ramon Girls”. Вярвайте ми, беше очарователно!
Танцът, който бяхме измислили беше сравнително простичък, но какво ли значение има това…на Рамон усмивката стигна до тила му, всички бяхме толкова доволни от факта, че изненадата ни сполучи, че макар и да бъркахме стъпките, никак не ни пукаше!

На края на танца му подарихме и бебешкото нещо, което все пак не беше обикновено- бяло боди, на което отново бяхме принтирали в Зумба цветове “Daddy’z zumba princezz”:)

И мога да ви кажа, че с това съвсем го довършихме!
След това часът ни беше както обикновено, с тая разлика, че Рамон беше съвсем сигурен, че има цял отбор съмишленици и цялата енергия и любов, която влага в танца, му се връщат!

И така… не знам дали успявам да пресъздам радостта, която и ние, и Рамон изпитахме. Знаехме, че сме го зарадвали и не…той не получи ваучер за стойността на 8 тениски (ъм..не се оказа много евтино да си принтираш каквото и да е), но получи нещо, което няма да може да изхарчи където и когато си поиска, защото ще си го носи в сърцето.
И когато погледне дъщеричката си с бодито, когато ходим на танци с брандираните си тениски, на които сме заявили публично, че сме “Ramon girls, тогава ще се усмихне пак толкова много и ще се сети, че няма нищо “безнаказано” в този свят!

Daddy'z zumba princezz
Това исках да напиша…все още нямам нито една снимка. Откраднах си Рамонските снимки, обаче :D

Щастие е да даваш!

PS: На Рамон пу подарихме и един балон, който всъщност е 1:1 с него, защото и двамата са еднакво усмихнмати ;)
PS2:  И нали не се съмнявате, че песента е именно ТАЗИ!

Рамон