Понякога ми се иска да не съм аз и да водя по-различен живот.

Искам да стана рано, да взема студен душ, всички косъмчета по тялото да ми се изправят, да си направя голяма чаша кафе и да го пия, гледайки изгрева…и да съм по хавлия.
Да облека клин и тениска, да изляза, да ида на бокс, на плуване, на катерене, да тичам километри… да усетя как сърцето ми се пръска от адреналин, да усещам пулса дори по вените си… да ухая на студенина, свежест, на сила и мъжественост
Да съм друга.

Друг път ми се иска да съм глезана. Да спя в нежно бяла стая, да се събуждам с лигавата си аларма на айфона. Да стана и да закуся “смутено смути” с преброени калории, да се премеря на кантара, да се накипря… онзи стил- секси дънки, пуловер на дупки с голо рамо, златист потник с презрамки с мъниста, дълъг гердан с тежка висулка, стигаща до пъпа. Червило в бордо, тежък парфюм и слънчеви очила с дебели рамки.
Неглиже, пренебрежително нацупена, яка мацка.
Да съм друга.

Или да стана и пия чаша бял чай във фин порцелан, докато отбелязвам задачите в тефтера си, подвързан с кожа (еко). Да избера внимателно бельото и бижутата си. Да обуя скъпи чорапи с жартиери, да стегна косата си в кок и да сложа нежна пудра по скулите си.
Да сложа перли и да облека стилна рокля в цвят нежно жълто. Да шофирам, докато слушам класическа музика.  Да съм зряла, сериозна, отговорна, да съм голяма. Да съм “успяла”.
Да съм друга.

Още по-друг път искам да стана с махмурлук, с тежки спомени от вечерта. Да се усмихвам на себе си и на глупостите, които съм правила. Да се събудя в друг дом, на непознат адрес, да се очудя на драскотините по ръцете си.
Да облека набързо дънките, раздърпаната риза и черния сутиен,  да обуя криво ляво ботуши до коляното, да напъхам в раницата си ябълка и да изчезна, да ида… да творя?! Аз съм художник, аз пея, аз свиря на инструмент. Аз уча и летя в небето.
Да съм друга.

А понякога искам да не ставам. Да прекарам деня в леглото, да чета, да гледам малоумни сериали, да се обаждам по скайп и да говоря с часове… да се надигна привечер, да сложа лек грим и да отида… на парти, цяла нощ. Безумна нощ, безгрижна нощ.
Да съм друга.

Или да съм майка. Да съм много оправна майка, която се оправя с 3 деца, закуска, дом, пиклива котка+ още две, зает съпруг и свой бизнес. Искам да съм пример, да съм горда сама от себе си. Да не зная какво е умора, да нося семпли и удобни дрехи в бежово, светло жълто, розово и зелено. Да ухая на чистота, ред и пролет. Да вдъхвам доверие. Нежни и дискретни диамантчета на ушите ми, халка на лявата ръка, часовник с нежна каишка- задължително.
Да съм друга.

А защо не да се гримирам, да се обличам цветно, да избирам бижута и всеки ден да съм творение на гениалността си. Да имам дрехи, които да подчертават настроението ми, да се оглеждам в локвите и витрините, да стъпвам уверено с нахакан поглед към бъдещето.
Да съм дръзка и безскрупулна, да се смея силно, да съм “role model”. Да не се страхувам от розов колан на зелена риза със скъсани дънки и дълга жилетка в морско синьо, с кецове converse, скъсани. И шал на звездички.
Да съм друга.

 

И какво ми пречи ли… Има много други, но МЕН ме няма, освен тук- такава, каквато съм…не се грижа за косата си, не нося бижута, а имам десетки, обличам дънки, суитчър и тениска, а гардеробът ми е пълен… Ставам късно, лягам късно, не държа да закусвам, нито да пия кафе или чай, нито ми пука на какво ще мириша.. ( е пот и чесън изключвам).
Не ми пука дали съм с прическа или не, дали съм с неизскубани вежди.
Държа да се обличам удобно, да съм чиста. Недоспала и забравям да си сменям музиката на телефона.
Мечтая за малка черна рокля. За прелъстяващ червен лак, червило и коса… мечтая да участвам в клип на песен с много танци, мечтая да напиша книга, да стана майка с три деца, да съм спортист, да съм бизнесдама…

А аз съм аз. И съм само аз. И това е …всичко. И това е всичко, от което се нуждая за да бъда друга.

koko vanillka