Начи аз никога не съм обичала така прехвалената от всички Коледа…

Щото Коледата е семеен празник. Празник, на който да си щастлив, да се виждаш с роднини, да ходиш на гости, от къща в къща, да споделяш този магически дух и изобщо…Коледата е за хора със семейство.
Аз дълги години нямах такова. Наш’те са разведени и по Коледа това се усещаше още по-силно. Аз живеех с мама, нямахме възможност за коледна украса, за посрещане на гости, за пищни празненства. Не сме имали елхи, играчки, картички. Всеки път като минавах по улицата, която водеше към ПМГ-то, ми се дореваваше заради точно един-единствен прозорец, който не знам дали мразех или просто ми беше прекалено контрастен с настроението ми. Беше целият в лампички, имаше китни дантелени пердета, а винаги през лятото цъфтяха мушката… И сякаш нагло ми заявяваше “Тук има семейство и то празнува!”
Е не го мразех, не мразя чуждото щастие, дори напротив- мисля, че е заразно и по-сладко от собственото.

Но… пустият му прозорец ми подсказваше как АЗ нямам Коледа. Как не можем да се съберем цялата рода и да си споделяме, да се радваме един на друг…и защо- защото мама и тати не искаха ( и все още не желаят) да се погледнат, пък камо ли да споделят една трапеза. И така… трябваше да избирам. При кого да съм. Ако изберех бащината рода, почваха едни приказки за предателство и за предпочитание. Ако беше майчината рода- същото. Казвах си- Коледа с бащата, Нова Година с майката.
Ми не беше същото. Никога няма да е същото за Бога?! Коледа е празник за семейството!!! Не е за подаръци, имала съм достатъчно! Не е за ядене, ако беше така, всяко мое ходене на село щеше да е Коледа. Не е за отсечени дървета, натруфени с играчки… Коледа е празник, в който да се сгушиш с любими хора, да прекарате време заедно, у дома…да е студено навън, а вие да споделяте и подсилвате топлината на един Дом!
А дом се прави от семейство…

Ядливата Елхичка на Vanilla Kitchen

Аз вече съм голяма, дето се вика време ми е да имам дете, че даже и второ можеше да съм отчувала. Имам си мое семейство- Тодор, Гинка и..досещате се- този блог и Ванилницата.
Тодор заминава при неговото си семейство, за да се види с неговите близки и да изживее онази Коледа, която аз жадувах в дествтото си и я преглъщах, гледайки онзи Прозорец, показващ щастие. Опитвала съм да съм част от тяхната Коледа, но не е същото :( Твърде много ми липсват баба, дядо и сестра ми…
Оставам с Гинка и Ванилницата. И знаете ли…

…за първи път от има няма 15 години насам, аз имам коледно настроение! Имам, имам, имам! Имааааам!
Не знам как да споделя какво е…всъщност, ако имате онази моя блянувана семейна Коледа, знаете какво е!

Ядливата Елхичка на Vanilla Kitchen
Кеф ми е, това е друга Коледа, друго настроение… както се сещате, пиша от Ванилницата сега… Угасихме лампите, запалихме свещи, правим торти, бисквити и умиииирам от кеф! Щастлива съм, сърцето ми е пълно! Аз няма да имам онази семейна Коледа никога, но имам настроението! Всички хора днес така ме заредиха, че дори вече се радвам на коледните песни, нямам търпение да изживея всички Коледи, които животът ми е подготвил, защото вече знам как става- радвай се на чуждото щастие и магията е това, просто нали :)

Утре аз и Гинка си отиваме на село. Съжалявам, че избирам само едната част на рода, но… все пак правим каквото си искаме, нали така, Гинке ;) Баба ми и дядо ми са моето семейство, писна ми да “избирам”, отивам там, където се чувствам най-обичана и усещам, че е мой дом…
Не искам нито един, ама нито един коледен (материален) подарък… нищичко не искам! Дори не искам чушки с боб, сарми със зеле, баница с праз. Искам да гушна баба си, да целуна дядо си и да им кажа:

“БАБЕНЦЕЕЕ,ИМАШ НАЙ-ЩАСТЛИВАТА ВНУЧКА НА СВЕТА! Имам си сладкарничка, в която хората ми подаряват част от своето настроение и щастие, имам си прекрасен Тодор, прекрасна котарана, прекрасен екип, с който прекарвам тук всеки ден… Бабо, това е най-хубавата година в живота ми, бабо…радвай се много за мен!”

Ядливата Елхичка на Vanilla Kitchen
Не знам дали съм родена под щастлива звезда или просто един ден си казах “Ваньо ма, я си докарай една щастлива звезда в живота и почни да вярваш в нея”. Домъкнах си аз една звездица в сърцето, повярвах в нея и сега тази звездица е моята малка, китна, ароматна и толкова важна за цялото ми съществуване сладкарничка”

 

Ама много, много весели празници! И моля ви….откраднете и вие част от моето щастие, закачето го на елхата (неотсечена!!!) и бъдете уверени в себе си, в живота! Освободете се от всички стереотипи, които някой ви налага! Не мислете за подаръци или материални форми на “щастие”… забъркайте един сладкиш с децата си ( или с баба си)…вържете на опашката на котката една топка за елха и пийте чай със сладки! Толкова много благодаря на всички вас!

***

И сега една идея от мен, днес се роди във Ванилницата, а пък и да ви се похваля, че от bTV идваха да снимат репортаж при нас, можете да гледате репортажа ( в него показвам как се прави елхата) на 26.12, някъде към 8:30 сутринта :)

Ядливата Елхичка на Vanilla Kitchen

Ядливата Елхичка на Vanilla Kitchen:

Какво ви трябва:
- един блат за торта, направен от бисквитено тесто и изпечен в правоъгълна форма. Можете да видите рецептата за безглутенови бисквити назад в рецептите и да ползвате нея. Обаче…сложете 2 ч.л. розмарин в тестото!
- разтопен натурален шоколад с капнати в него 3-4 капки етерично масло от портокал и 1-2 с.л. олио
- ядки или сушени плодове- по желание.
- кокосови стърготини или сусам- това ще ни са снежинките
- правоъгълна издължена чиния :) Ако имате зелена, ще е супер!

Как се прави:
-блатът се опича 1-2 дена по-рано. Нарязва се с помощта на линийка на еднакво широки лентички.
-оставете “клончетата” на елхичката в хладилника или за десетина минути в камерата.
- разтопете шоколада на водна баня, добавете двата вида масла.
- подгответе си хартия за печене, поставена върху твърда подложка.
- подгответе си и ядки, сушени плодове, сусам, кокос…
- държейки едно клонче в края, потапяйте в шоколада, така че да се облече добре
-сложете върху хартията за печене, наредете ядките, посипете със “снежинките”
-когато приключите с всички, сложете в хладилник да стегне за няколко минути.
-след това, извадете и веднага с остър нож изрецете ръбчета, ако има такива.
-наредете на зиг-заг в подготвената чиния и…

Воала! Имате си нещо лесно, ефектно и …направено с много любов!
Прекрасни празници, мили мои читатели!

 

Ядливата Елхичка на Vanilla Kitchen