• ПРОДУКТИ
  • /74 бисквити по 40г/
  • 600г слънчогледов тахан
  • 700г вода
  • 500г захар мусковадо
  • 1000г брашно, пълнозърнесто
  • 120г рожков
  • 10г бакпулвер
  • 3г сол
  • ванилия (по желание)

Мили мой Ванилов блог….

Извинявай, че вече повече от месец те посещавам, само за да не забравя как изглеждаш, да не забравя дните, в които творях у дома и сладко, и солено, и сурово; да не забравям многото хора, които ти донесе в моя живот и които го промениха напълно.

Последно ти споделих, че съм на крачка от отварянето на ателието, от сбъдването на мечтата ми. А сега седя тук, на импровизираното бюро в ъгъла на Ваниловата кухня и се радвам, че открадвам време, за да ти пиша. Не съм спала, трябва скоро да чистя пода, плотовете, шкафовете, да пиша документи, но наистина много, много ми липсваш!
Писах ти, че се вълнувам, че малко ме е страх…че нямам онова, което го пише във всички учебници по бизнес- нямам план, менюта, опит, финансова грамотност. Писах ти отдавна, а сякаш беше вчера. Сякаш това бюро вече е протрито от лактите ми и е пропито с аромат на ванилия, на сладкиши… Сякаш от години правя това.

Слънцето ни е на гости :)

Вече не е така, мил мой блог, не е така! Вихърът ме завъртя толкова бързо, че понякога не успявам да поема дъх, да видя грешките си, да ги осмисля и да си взема урок. Сякаш съм “в играта” от години /с тази разлика, че явно не си управлявам добре времето, след като редовно ми се налага да си тръгвам от ателието в 3 през нощта/. Сякаш винаги съм правила това- по 100 бисквити наведнъж, по 200 бонбона, по 10 торти и т.н. Вече се чувствам по-сигурна, защото се уча. Уча се като послушен ученик, седнал на първия ред…
Уча се, искам всичко да е изрядно, но не винаги става. Уча и други хора около мен на това, което аз съм събирала в торбичката със знания години наред, но не винаги успявам. Мисля, че не съм добър учител. Защото си въобразявам, че само моят начин на работа е правилен.

Слънчогледова курабия
Извинявай…толкова много ми липсваш, че дори на себе си трябва да се извинявам! Та ти си ми връзката с толкова хора… наблизо и надалеч! Всички онези хора, които дружно ми казваха “Давай Ванилка, ще успееш!”
Блог мой…колко пъти си ме разплаквал, показвайки ми коментари от хора, които ме подкрепят, които ми изпращат толкова добра енергия, че ето…/днес е 20 декември/ преди 23 дена сбъднах мечтата си и то като насън… Не, никога няма да разбереш това, мил мой блог! Няма да разбереш емоцията, чувството на пълнота…
Знаеш ли, понякога ( късно, късно през нощта), когато Тодор иде да ме вземе, че да не си ходя сама, обичам да поседнем с него на диванчето на угасени лампи, само малките топки над вратата да светят. Обичам да се облегна на рамото му или да легна в скута му, за да облекча болките в гърба и да шаря с поглед в едва виждащите се в тъмното предмети. Погледът ми обхожда всеки един от тях, а умът ми диктува историята…. Чашка от Зори, свещи от Теди, саксийки, рисунки, декупирани предмети, перденца, поставки, каренца, вазички…. всяко нещо и нещичко има своята история тук, че понякога ми е свидно, че хората ги събарят и някои се чупят.

Най-прекрасният приятел на света ♥

Но, знам, че не ми се сърдиш. Знам го! Ти пак си с мен, пак си моето място. Имам сладкарничка, но какво би била сладкарничката, изобщо би ли съществувала, ако не беше ти….моето място, където да споделям рецепти, истории, стихчета, мисли, емоции и себе си…

Харесва ми!
Доволна съм.
Обичам си девойчетата Петя и Славея, които бяха с мен още преди да отворим врати и помагаха за всичко! От безумното рязане на има няма 200-300 стикера, създаването на уют, аромат и топлота в ателието, в безбройните часове готвене, в чистенето, което тук е повече от задължително, до поднасянето на чай и безкрайното обясняване на клиентите какво има във витрината и защо смеем да се наричаме “Здравословна сладкарничка”.

За да има екип, трябва да има и лидер. Понякога се преструвам на такава и се правя на важна, като оставям Петя да прави сладкиши, а аз се закарвам с колелото на зумба! Или идвам към 11, защото посмъртно не мога да дойда в 9 ( нали ви казах, че често оставам тук до 2-3ч), а момичетата вече са приготвили всичко, кафе машината отдавна са я разсънили, джаз свири тихичко, на масите има майки с дечица…и аз влизам и поздравявам гордо! О, толкова е пълно сърцето ми!

 

витрината, когато е пълна :)
Правя нови рецепти.
Събираме опит.
Учим се.
Смеем се.
Ние сме Ваня, Петя и Славето ♥

Петя и Славето от Vanilla Kitchen

Не, никой не знаеше какво ни чака…. но е толкова хубаво!

Идват празници. В ателието няма шум, глъчка, алчни за внимание коледни украси, внасящи повече кич и смут, отколкото настроение. Нямаме “промоции” за коледни сладкиши.

Весели празници!
Имаме бисквити, чай, торти. Имаме тиха музичка, приятен аромат на току що изпечени сладкиши. Хубаво е. Доволна съм, че не се поколебах и не послушах “добрите” съвети на десетки хора, плашещи ме колко е страшно и мъчително! Доволна съм, защото от тук си тръгват хора, които са се насладили на сладкиш, мъфин, чай, кафеен специалитет…. Е добре де, имаме и недоволни клиенти. Но накъде без тях :)

Книгата за мнения, вече е пълна

Сега, мил мой блог, искам да ти споделя една рецепта, която измислих преди час. Само една, защото вярвам, че един ден ще напиша книга и много искам да пазя рецептите от Ванилницата за книгата, не ми се сърди!

Моят коледен подарък към теб, блог, и към всички онези хора, с които ме запозна виртуално е една страхотна рецепта за слънчогледова курабия! Ще предлагаме курабията в ателието, знаеш го къде е, нали? Христо Ковачев 30.

Начин на приготвяне:

/рецептата е изпълнена с планетарен миксер, поради големия обем тесто, който трябва да забъркам. Съвсем спокойно може да се направи на ръка или с ръчен миксер за разбиването на течните съставки, а най-добре забъркайте четвърт тесто/

В купата на кухненски миксер се размесват с приставката за разбиване на яйца слънчогледовия тахан, водата, мусковадото. Сместа се разбива добре, докато захарта се разтвори напълно. Ако бъркате на ръка, ползвайте бъркалка за яйца.
След това заедно се пресяват брашното, рожкова, бакпулвера и солта в отделна купа.  Добавят се към течната смес.

Ако нямате миксер, продължете да бъркате с дървена бъркалка. Ако сте с кухненски (планетарен) миксер, сменете приставката и сложете тази за бъркане на кексово тесто.

Тестото, което се получава е изключително меко, лепкаво и много ароматно, ако ползвате слънчогледов тахан. Работи се трудно с него и много цапа, но на втората тава му хванах цаката ;)

Подгответе си няколко тави, застални с хартия за печене. Дълбок съд напълнете с гореща вода, а в друг дълбок съд сипете около 500г слънчогледово семе.
С влажни ръце се оформят топки, които се пускат в слънчото, след това се нареждат в тавата и се сплескват с длани. От посочената смес ще излязат около 70 курабии, зависи колко големи ги правите.
Пекат се ….ами сега де?! Ние печем на конвектомат, който е в пъти по-различен от домашните фурни, но предполагам, че 15-20 мин на 180 градуса ще са достатъчни за домашна фурна.

Слънчогледова курабия
Бисквитките са изключително ароматни и вкусни! От вън са хрупкави, заради семенцата, а отвътре на нежни и меки! Лично на мен са ми голям фаворит, макар че рецептата е на има няма два часа :)

В ателието предлагаме около 10 вида бисквити, като постоянно си измисляме нови рецепти :) Голям кеф е като направим нещо ново и после дружно го одобрим!

Чашката ми от Мария Лолова :)

Благодаря!

Пожелавам ви топли, спокойни, уютни, ароматни празници и много щастливи срещи!
И да знаете, че мечтите се сбъдват! Ей ви на- аз съм ви пример :Р

 

ПС: това розово на блога само мен ли ме дразни?! Така става то, като решавам да си сменя цветовата гама в 2 през нощта и объркам режимите CMYK и RGB… :) скоро ще го сменя!

 

и пак да дойдете!