• ПРОДУКТИ:
  • 300г меки круши
  • 150г кокосово масло
  • 100г меласа (мед, кленов сироп, сладко)
  • 100г нахутено брашно
  • 200г царевично брашно
  • 50г орехи, печени
  • 50г овесени трици
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 ч.л. джинджифил на прах
  • 1ч.л. канела
  • 70г шоколад Гайо

Казват “Внимавай какво си пожелаваш”.  И ние послушно клюмаме с глава, но не знам дали внимаваме…

Едно време като учех икономика за един семестър, ни казваха, че в цената на даден продукт не влизат само разходите, ами влизат и пропуснатите ползи. Тогава ми беше малко абсурдно да приема това за вярно, защото все пак- не можеш да правиш две неща едновременно. Пък дори ако ги правиш, пак имаш пропуснати ползи от нещо трето…
Т.е. ако Цанко накара сина си Цонко да му измие колата срещу 5 лева, обаче Цонко има възможност да изкара 1 лев от разнасяне на вестници този ден, то реалната печалба ще е 5-1=4 лева Е, Цонко е голямо момче и ще се сети, че с колата ше разнесе бързо вестниците и после ще я измие, но в живота не е точно така…

Преди няколко седмици си мечтаех по-бързо да става сладкнарничката. Исках да я видя готова, уютна, чиста, светла, с музика, с аромат на торти. Но забравях за важния икономически закон- аз ще спечля удоволстивето да си видя местенцето, но ще имам и пропуснати ползи…

Моят дом.

Гини, уютната ми, съвсем малка кухня, в която знам всяко зрънце пипер къде е, спалнята с ново-нареденото ми бюро с покривка и силна лампа за вечерно четене и писане…Свободното време, което започнах да посвещавам на четене на книги и зумба, ах колко много, много обичам да танцувам!
Забравих, че времето да готвя ще намалее…да пиша тук ще намалеее, ще намалее и честотата на гушкане с Тодор и Гини, ще намалее времето, което мога да прекаравам сама и на спокойствие. А аз обичам да го правя.

Казват, че добрият ресторант се познава по това, че собственикът му е винаги там. Е, това важи в пълна сила за сладкарниците. Имам пълно доверие на момичетата, които избрах, но не си правя илюзии, че ще мога да отсъствам. Дори и по болест.
Може би това е и причината да съм обзавела самото място толкова уютно, дори кухнята не прилича на “гадна” и скучна професионална кухня…защото исках да прилича на мой дом, мой втори ( първи?) дом.

Безглутенови бисквити с круши

Сега е и студено…не ми се излиза, ето- дори парно вече има, ям содена питка и пия вино, за да се посгрея и да се насладя на последните си дни у дома… просто не обичам шумните и големи компании, много се уморявам, когато говоря по много…точно затова дори и във Ванилницата ще прекарвам повече време отзад в кухнята, подреждайки мисли, бъркалки, идеи, тенджери.
Студено е и във Ванилницата. Самата кухня е по на ниско и е студена. Ми да. С включени конвекторни радиатори, с работещ конвектомат (т.е. професионална фурна). А пък аз обичам да ми е топло.
Тая зима няма да мога да инвестирам в климатик или нещо по-топличко че съм мааалко на червено вече, та ще трябва да свикваме с по-дебели чорапи.

И все пак…нали не си мислите, че се оплаквам и че искам да се върна назад във времето, да отменя решението си…не!?!??! За бога! Колко момичета имат сладкарница? Колко момичета получват невероятни писма, коментари и подкрепа…

Безглутенови бисквити с круши

Перденцата с дантелки, престилките…от баба. Възглавничките- пак от нея. Боядисването, украсата, декорациите, чашите, чинийките, изборът на всичко е мой. Всичко стана толкова китно, толкова уютно, толкова ваниловско, че имам нужда да седна да дивана на загасени лампи и просто да се наслаждавам.

Успях.

Vanilla Kitchen е готова. Да. Сега ще се уча, сега тепърва предстои тежката работа, но съм толкова горда, толкова щастлива, че успях да се справя с повечето институции, да се организирам, да обмисля всякакви неща, да намеря правилните подходи, начини. Да го измисля… Няма нищо общо с образованието или начина на преподаване.
Какво е в университета?- имаш курсова задача със зададени данни и условие. Знаеш какво трябва да нарпавиш, къде да видиш еди си коя формула, къде да сравниш, коя таблица да ползваш и готово.

А тук…никой не ти казва нищо. С един телефон, лаптоп с вечно отворен gmail, с помощта и подкрепата на много хора, с няколко тефтера и писалки, с много нощи писане, обмисляне, с много обикаляне навсякъде…

Успях.

След 26 ноември ще е отворено. Но моля ви- приемете най-нахалното ми извинение, че ако нещо в организацията куца, ако тортите не стигат или пък не се режат добре :D, или пък се бавим много…то е защото се учим. И то сами ;) Без учебник, без учител, без нечии пример…

Безглутенови бисквити с круши
Тепърва ще мислим как е най-удачно да сервираме чай и кафе, къде например да държим виличките, как да печем в конвектомата (нищо общо с домашната фурна, ей!!!). Аз ще се уча как да ръководя екип от хора.
Впрочем, знаете ли , че един екип е най-добре действащ, когато всеки човек е възложен с правилните за характера му задачи? В екипа има лидер, има недоволник ( който вижда недостатъците и е “по на земята”), има идеатор, изпълнител, организатор…. Аз винаги съм била добра в измислянето на нови неща, но когато е трябвало да организирам нещо е било пълна трагедия… А за лидерство- не ме бройте. Давам си сметка, че ако искам тази сладкарница да върви както трябва, ТРЯБВА да има лидер. И друг май не може да бъде това, освен аз. Странно ми е, защото аз приемам момичетата като мои приятелки, но като се замисля за милиардите ангажименти, отговорности, ядове с документи и изисквания, които се падат на мен, със сметките и разходите, за които само аз ще си знам дали има как да ги плащаме…май няма да успеем да го докараме на “туй то.
Тук все още не мога да кажа “Успях”, но дай боже след половин година да с върна в тази статия и да го напиша с по-късна дата…

Менюта, рецепти. Всичко се пише в последния момент. Всичко. Всичко. Светът не те чака. Той се върти. Спреш ли се, значи изоставаш, значи изпускаш…

Безглутенови бисквити с круши

Любов. И внимание. Ето това е ключът, това е моят начин на работа.

Безглутенови бисквити с круши

/ Внимание! Овесените трици съдържат незначителни количества глутен, но за хората с алергия, дори и това количество е проблем. За да направите 100% БГ бисквити, ползвайте царевичен грис, флейкс от елда, киноа, амарант, или увеличете количеството на другите брашна/

Това са едни от най-успешните бисквити, които някога съм правила. Една съботна сутрин. Просто имах 2-3 круши, които не исках да изхвърлям, защото бяха твърде меки за ядене.
Искам да уточня, че ползвах меласа от рожков, донесена ми от Турция, но в Бг има петмез, течен мед…може да ползвате сладко от сини сливи или кленов сироп, но на мен той ми иде леко по-скъп от приемливото.

Крушите се пасират добре.
Кокосовото масло се оставя да се размекне на стайна температура.
В купата на кухненски миксер се разбива маслото със солта, джинджифила и канелата, добавя се меласата и крушите.
Сместа се прехвърля в купа и се добавят брашната.

Орехите се начупват на малки парченца, шоколадът- също. Силно препоръчвам да ползвате Гайо или натурален шоколад с поне 50% какао…вкусът е незаменим!

Последните също се добавят към сместа, обърква се добре.

Две или три тави се застилат с хартия за печене, фурната се подгрява на 180 градуса.
С влажни длани се оформят топки колкото орех, след това се сплескват.

Някои може да поръсите със сусам, а други с допълнително джинджифил.
И да уточня: бисквитите НЕ са много сладки, но за бога…не бива да възпитаваме вкуса си да харесва рафинираните и свръх сладки изделия…нали така :)

Безглутенови бисквити с круши

Бисквитите се пекат около 15 минути или докато приятно почервенеят.
Вкусни са и седмица след като са готови, но малко изсъхват, затова….дръжте ги в кутия ;)

***

Приятели…благодаря, че сте с мен- тук в сайта и във ФБ страницата! Вашата подкрепа е много по-силна и важна! Дори най-заможните хора, които искат да отворят сладкарница, в която да инвестират хиляди са в пъти по-бедни от мен…защото аз имам вас ♥ Хората, които познават Ванилка от момиче, ходещо на работа и пишещо блог в свободното си време, до жена, която се осмелява да направи първите си крачки в света на бизнеса и бюрокрацията, за да успее да постигне своя мечта!

 

Успяхте!

Vanilla Kitchen