Vanilla Kitchen: сладкарско ателие за хора с претенции

Когато двама с Тодор се разхождахме из Балчик в една хладна септемврийска вечер и имахме време да си говорим за живота, подтикнати от една случка същата вечер, се роди описанието на Ванилницата… Поне за мен, кратките изрази, че даже ако може с една дума, които описват даден продукт, услуга, място, изживяване или човек са за предпочитане и могат да кажат много повече от изречение дълго, като това. И мислейки как най-правилно и точно трябва да отговарям на въпроса “А ти с какво се занимаваш”, аз всъщност измислих, че никак не знам с какво се занимавам. Е, аз знам, но не знам как да го кажа кратко, точно и ясно.

~~~

Аз сбъдвам мечта Правя сладкарница Правя нещо ново Правя торти …и бонбони Но и се уча да снимам и да обработвам снимки Но и пиша десетки хиляди мейли Аз правя Vanilla Kitchen. E как така пък не си чувал за нея? Хм…. заслепена от собствената си страст, си въобразявам, че всички трябва да знаят и да се интересуват от готвене, от сладкарство, от блогове и шоколад. Еми…да, ама аз също не зная как се сменя ремък на двигателя и на кой щанд са фитингите и уплътнителите (вече знам…) Е добре. Примирявам се. Сега трябва да обясня какво е Ванила Китчън.

~~~

Ето: Ванила Китчън беше блог, после стана сайт за веган и здравословни рецепти, лични истории, стихотворения, споделяния на абсолютно ненужни истории и разни небивалици. Успоредно има и фейсбук страница, на която споделям всичко- от очарователни дребни постъпки, постижения, случки и разкази до тотално черни и негативни истории, заради които си навличам гнева на онези, искащи да виждат “Ванилката” усмихната и неадекватно позитивна. После, Ванила Китчън стана и страница, на която аз споделях тортите, които правех по поръчка. И бонбоните. И мъфини, и всякакви други неща… (да ви кажа честно, това никак не звучи престижно и готини, повечето хора си мислят: горкото момиче…сигурно са я уволнили и сега трябва да готви…) Еми не, аз не готвя, аз творя :) Готвене е да правиш една и съща супа години наред с досада, творене е да си налееш чаша вино и да си кажеш: олеле, сега колко яка супа ще забъркам!

~~~

Още по-после Ванила Китчън стана преди всичко страница, защото за блога не ми оставаше време, която наистина непонятно за мен как, стана доста известна и посещавана. И това си има своите лоши страни: статистически погледнато с увеличаване на феновете, се увеличава и броят на хората, които никак не се радват на чужд успех. Получавала съм злобни мейли, заплахи, грозни надписи по стенана на страницата, груби коментари, обиди. Но около 234123 пъти повече са били и са окуражителните думи, приветствията, милите поздрави и чувството за топлота… (нали се сещате, че като обяснявам на някого защо Ванилата ми е специална, това ужасно би го отегчило…). Да, мога да кажа, че е едно и също, ако на въпроса “С какво се занимаваш?” отговоря: “Аз съм себе си” “Сбъдвам си мечатата” “Аз правя Vanilla Kitchen”

~~~

Още по-по-после, Ванилката, демек моя милост Ваня, се реши, че иска да има истинска сладкарница, защото всички тези прекрасни хора са само едни бази данни на сървърите на фейсбук, а не истински хора, от плът и кръв. А пък и усещам как това е моята единствена страст, като ненаистна жажда е, като сърбеж по ръцете, ако 3 дена не правя нещо ново и сладко…

И вече, на този етап Vanilla Kitchen, бъдещата Ванилница, както все й казвам, е една почти готова сладкарница. Ванилницата може да понесе много прилагателни, лепнати към нежната й, ароматна осанка, намираща се на ул. Христо Ковачев 30. Може да бъде наречена: -веган -различна -натурална -здравословна -уникална -таханена :) -забавна -ръчно декорирана

~~~

Но кой ти да слуша толкова много неща…
То няма да е много веган. Все пак от време на време ползвам бял шоколад, а и знаете ли…писна ми от тая дума- етикетче… просто твърде много станаха споровете между всеядни и вегани ( а все пак сме хора!) и твърде много “вегани” ме разочароват от крайния си начин на мислене.  Но не- мляко, яйца и масло няма да има. Е ок де….един дне може да предлагаме кроасани с масло, защото е в пъти по-добре от маргарина, но за това- има време…
И различна няма да е. Все някъде по света може и да има друга такава сладкарничка…където да има торти с таханов крем, мъфини със забавни имена и кафе с кокосово мляко и сироп от рози!
Натурална, хм…в днешно време няма много натурални неща. А и това е поредната дума, любима на големите маркетинг компании. Че те дори бисквитите Нестле, мечетата Барни и ненамсиощекакво се водят “натурални”. Не, мерси, думата вече ми идва в повече.
Здравословна. Е такава е пък! Аз съм твърдо ЗА сладкото, но не за какво да е сладко! Чочвек има нужда от въглехидрати- и бързи, и бавни! Но няма нужда от трансмазнини, консерванти и сладки от бяля захар и бяло брашно с изкуствени добавки, които дори госпожата ми по Строителна Химия от ВИАС няма да знае какви са… Но, да си дойдем на думата- самият термин “здравословен” има определение, което е дадено от СЗО. Но това не е критерии. За много здравословно е да се яде месо без хляб, за други плодовете са вредни, защото са сладки, за четвърти бобът и лещата ( о, боже….прости им!) са вредни и т.н. Колкото хора по тая земя, толкова мнения. Истината е в баланса, ако ме питате мене, ама айде. “Балансирана сладкарница”- как ви звучи :))) Като баланс на преден мост?!
Уникална– е такава е, ама то и всяка дупка по улицата е уникална. Твърде клиширано.
Таханена….милите Тръндеви…да се държат, че купувам кубически литри от тях тахан! Хей, хора! Таханът е мега полезен! И вкусен! И е част от всеки, ама всеки един ваниловски крем :)))
Забвана. Да. Като съм на кеф и преям с шоколад :))
И ръчно декорирана. Това наистина е така! Ще видите, само да отворя!

~~~

Но, едно голямо но…нима някой иска да чуе всичко това? Вървейки си с Тодор по стръмната балчишка уличка просто излезе от устата ми…“Сладкарско ателие за хора с претенции“. Тадаммм!
Ателие– защото всичко ще си правим на ръка и някак си “ателиетата” в днешно време са на изчезване, а пък са толкова китни…малки, а имат място за всичко, правят чудеса и лъхат на радост.
За хора с претенции– защото няма да имаме каталог, от където хората да могат да избират готови торти. Не. Не искам. Искам всеки да си каже: аз обичам орехи, но и малини…моля те-измисли ми торта с орехи и малини. Или пък да ми каже: ние много обичаме ядки, но детето не иска да яде, като са на големи парченца, а пък са полезни. Направи ни торта с много ситно смлени ядки, за да може да яде и детето :))) И ей такива…

~~~

Ще има кафе с кокосово мляко и розов сироп…казах ли ви го? Сигурно, толкова съм влюбена в туй чудо! И български билкови чайчета! И вино, о какво прекрасно вино намерих… И всеки един мъфин ще бъде декориран с крем пред очите ви… И възглавничките, диванчето, перденцата…коледната украса. И чашитеееее, не забравяйте и стените!

~~~

Любов. Ванилата е моята мечта.
-Ваня, ти с какво се занимаваш?
-С най-хубавото- сбъдвам мечтата си!

Христо Ковачев 30. Още малко и сме отворили…още много малко!
Не знам какво ще е работното време, но вероятно в неделя ще си почивам :)
И ще можем да се събираме там на всякакви уоршшопи и занимания с дечица и за ръкоделия!