• ЗА САЛАТА:
  • 2 шепи зеле
  • 2 ч.ч. кафява елда
  • 1 червена чушка
  • 1 краставица
  • 1-2 розвои домата
  • 2 стръка селъри
  • маслини, по желание
  • ЗА ТАХАНОВО МАГДАНОЗЕН СОС
  • 1/4 ч.ч. тахан
  • 1/4ч.ч. вода
  • сокът от един лимон
  • 3-4 с.л. зехтин
  • сол на вкус
  • 1 връзка магданоз
  • ЗА АЛАМИНУТА:
  • салата
  • мазнина по избор
  • домати
  • къри, чубрица, сол на вкус

Казват, че гениалните неща са прости.

И до колкото това не се прилага и отнася за хората, то за кулинарията това не е закон, а верую.

Понякога всичко се свежда до правилната технология.
Друг път е точната и единствена, умерено дозирана подправка.

Гениална е филия домашен, простоват хляб с шарена сол. Или със зехтин.
Гениална е купа с череши, с роса и свежи дръжчици.
Розова ябълка, току що откъсната…
Сварени пресни картофи с копър и чесън.

Не случайно има традиционни рецепти, които нямат нужда от добавяне на продукти, от украса, от префърцунени имена. Годините са си казали думата и са утвърдили някои комбинации като успешни. Толкова успешни, че хора из цяла България, че дори и из целия свят ги правят.

Но от друга страна, ако всички бяха традиционалисти, нямаше да има нови рецепти и всичко щеше да е много скучно.
Помня как на една нова година, домакинът ми се поскара ( е на шега, де), защото бях посипала руската салата със суха чубрица. Аз го бях направила от пуста естетика, пък на тях не им харесало на вкус.
Но, пък представете си, какво щеше да стане, ако им беше харесало? Щеше да има нова рецепта и вече над 500 човека можеше да си правят руската салата с чубрица? Може би това щеше да е откритието на века- чубрицата подхожда на руска салата! С ей такива, “невинни” грешки са се случили известни сладкиши например :)

Трябва да се опитва, да се разчупват границите. Но и да се уважават традициите.
Няма нищо лошо в експериментите, но класиката е винаги на мода.

 Елда със зеле

Аз съм от експериментаторите. Изпитвам клаустрофобия от идеята да следвам рецепта. Не защото не уважавам кулинарите преди мен, а защото ми звучи твърде лесно и непредизвикателно.
Но не разбирайте, че не поглеждам в блогове, книги, разни стари мои записки…винаги може да научиш нещо ново :)

Така направих твърдо сирене от кашу – в друг блог бях прочела рецептата, направих и аз и споделих с вас.
Пухкавия сладолед – нямаше да се сетя как да го направя “bubbly”, т.е. на балончета.
А пък в рецептата за оригинално тесто за пица, тайната съставка ми я изказа един съвсем оригинален италианец.

Изобщо…хубаво е да се вслушва човек в съвети, да обръща внимание на новите и различни неща, но да и да разчита на себе си.
Точно към това искам да ви подтикна и аз.
Не е важно дали ще сложите съвсем същите подправки и продукти във вашата салата. Важно е да усетите начина, технологията, комбинаториката. Важно е да съчетавате по ваш вкус.

Затова и давам само бегли насоки за днешните две рецепти.
Едната е салата, която си накълцах през деня. Реших да направя повече, за да мога да хапна и вечерта от нея, подозирайки колко ще съм уморена, че да имам желание да правя нещо друго.
Но пък вечерта ми стана хладно, повече от уморено, едно такова…, че ми се хапваше нещо топло, ароматно и сгряващо ме. И от салатата, както си беше в купата, направих “салата на тиган”, т.е. аламинут- задушени зеленчуци в малко мазнина. С две подправки.

И беше чудесно. Вкусно, засищащо, леко, сгряващо ме.

Таханово магданозен сос

За салатата:

Елдата се накисва за 1-2 часа във вода, отцежда се.
Зелето се стрива със сол. Добавят се елдата, нарязаните на ситно зеленчуци и се обърква.
Подправя се със сос и с допълнително зехтин и/или лимонов сок.
Леко, хранително, сурово и много витаминозно.

За магданозено-тахановия сос:

По принцип това е една от много разновидности на тахановия сос. Като добавка може да се сложи каквато и да е подправка, а аз често добавям и поне още един вид семена или ядки, пасирано тофу, доматен сок. Няма точна рецепта или пропорция, защото според гъстотата сосът е подходящ за намазване на филия или за дресинг на салата, за застройване на супа или сгъстяване.
Но, насоките са следните: в купата на пасатора се слагат тахан, вода, зехтин, лимон (или лимонов сок; аз слагам обелен лимон на парченца, за да изхвърля по-малко), сол, магданоз. Пасира се до еднородност.
Така сосът може да се сложи в бурканче и да се съхранява повече от седмица.

За аламинут от елда:

Салатата всъщност е крачка номер едно. В дълбок тиган или уок се загрява малко мазнина по избор. Салатата се изсипва, добавя се малко топла вода и се оставя да къкри 15-20 минути, докато зелето омекне и водата се е поела.
По желание се добавят 1-2 нарязани на ситно домата или домати от буркан, за да добие ястието по-кисел вкус.
Добавят се щедро чубрица и къри ( според мен са мноооого подходящи точно на зеле и елда). Ястието е готово, когато се изпари течността.
Сервира се топло, с или без тахановия сос.

ХЕЙ! Този аламинут, с добавени овесени ядки към него, е идеален пълнеж за баница!

 Таханово магданозен сос

Експериментирайте. Но знайте какво правите. Както напоследък се опитвам да си втълпя по повод отварянето на сладкарницата: “Който знае законите, знае и как да ги нарушава” :)