Аз съм аз.

Аз съм буйна, енергична, емоционална.
Аз съм твърде чувствителна, но и твърде груба.
Аз обичам много, много силно и болезнено, но и по същия начин изпитвам недружелюбост към определени индивиди.

Аз не мога да съм по средата, не знам къде e така прословутата “златна” среда.
Не мога да съм умерена, да съм тактична, да прикривам или замаскирам чувствата си. О, не че не искам, но не ми се получава.

И така, аз страдам или се радвам на това си качество, отново няма средно положение- “да ми е безразлично”.

Искам да ви кажа само едно…няколко дни след толкова коментираната ( дори по мейл ми писаха хората, за да се уверят, че съм добре и да ми кажат, че не само на мен ми се случва да давя гласа си в пустинята) статия ( тук), трябва да призная нещо, което дано и обекта на признание (същия обект, заради който така се оплаквах) прочете. Не, не че предната статия вече не е вярна. Тя винаги ще е вярна, но това не е единствената страна на нещата. Дори напротив.
Ние хората не ценим и не хвалим положителното в живота си и отбелязваме само негативните неща. А не е редно. Ето защо искам и да представя по-важното в моя живот, а именно- положителните и хубави моменти.

 

Аз обичам толкова силно, толкова крещящо Него. Нямам друг живот, освен живота си с Него. Нямам дом, нямам бъдеще, нямам увереност, стимул, спокойствие, ако знам, че Той не е мой. А той е. Мой, в смисъл, обичащ мен, с мен. Това, за което едно време си мечтаех, е да имам дом с любящо семейство и най-важното- да успея да отгледам щастливи деца. За деца не бързам, но най-важното нещо в живота ми съм го изпълнила- открих човека, с който искам да остарея и на когото да мога да разкрия най, ама най-личните ми неща, тайни, притеснения и радости.

Ние сме различни. Може да се каже, че се допълваме, а може и да каже, че се отблъскваме. Това е тайната на успешните/неуспешните двойки. Дали различията ще внесат колорит, интерес и положително развитие у другия или ще бъдат причина за несподеляне, отблъскване, липса на заинтересованост към другия.

Аз съм домошар. Като малка ( а и сега) мога да прекарам по 4-5-6 дена у дома, без да изпитам нужда да се видя с други хора, винаги ми е интересно сама и дори ако на ден не оставам сама по 1-2 часа, ми е някак твърде шумно и напрегнато. Трудно поддържам дълги приятелства, освен с хора, които знаят, че съм ужасно разсеяна и които знаят, че искат ли да се видят с мен, ще ми се обадят и твърдо ще се разберем да излезем. Иначе аз… аз винаги имам какво да правя, дори сестра ми ми се сърди за това.

Той е социален. Не може да е сам, не мога да проумея още как, но не може. Не може да се прибере преди мен и да ми направи вечеря. Уиекнда няма да направи нещо вместо мен, ще излезе. Надявам се да се промени, умирам си за едни варени картофи или да ме отмени за някои неща, но или трябва да проумея, че той няма да го направи, защото просто НЕ е такъв, или ще продължавам да си въобразявам. Една жена добре ми беше писала- че не е редно да живея с образа, който искам да му придам. Трябва да живея с човека, който е.

Той не е естет, аз съм. Не обичам да ми е грозно, мръсно, разхвърляно. Държа чашите, чиниите, кърпите, дрехите, обувките, всичко да е подредено и сложено на точно определено място. Обичам да си подреждам, да декупирам, да украсявам…дори блогът и страницата са свидетелство за това.  Не съм педант, защото и мен ме мързи от време на време.
Той не забелязва, че има трохи по плота, макар че от година всяка сутрин му го казвам. Такъв е, а искам да го променя.
Не знам дали ще успея. Не знам кое коства по-големи усилия: да му повтарям с надежда, че ще се промени и да махам трохите след него или да махам трохите след него с примирение.

Аз съм дете, той е голям мъж що се отнася до планиране, бизнес, разни срещи с хора… Но у дома, аз съм зряла, а той е беззащитно хлапе, което иска да легне в скута ми.
Но и аз искам да съм дете често у дома, не само по време на “сложните” разговори.

Той е сериозен, аз обичам да пея, да правя щуротии, да лепя лепенки по телефона му, да лакирам ноктите му докато спи и да рисувам цветенца на “официалните” му чорапи. Такава съм, той не е. Но щяхме да сме прекалено много лудите в тая къща :)

Аз ставам по-рано, за да му направя закуска. Но той не се сеща да направи вода с лимон за мен. Такъв е. Не обичам да го моля за помощ, защото наистина искам и се опитвам да се спрвям с всичко сама, но когато призная незнанието си и немощта си, иле още по-добре- той сам види това, но не го изтъкне,  се чувствам добре, защото има кой да ми помогне.

Аз не се сещам да го питам как е минала работата му, но говоря за деня си. Обичам да говоря за всичко, а той не. Минахме го тоя етап. Вече може да ми споделя, а аз знам, че и аз трябва да питам повече, а не да очаквам дълга реч.

Той започна да подрежда гардероба си :) Знае, че обичам сутрин всички чершафи и завивки да се изтупат и го прави ( дори аз да не гледам :Р). Когато му кажа нещо изрично, винаги ми помага.

Аз обичам да го целувам, когато спи, да го гледам, да се радвам, че имам толкова щастливо развитие на живота си. След многото опити на майка ми да ме убеди, че не съм “готина”, понеже съм дете на разведени родители и ..о, боже- съм твърде висока за жена! ето че сега си имам най-прекрасния мъж в целия свят, галактика, пространство, който ми се доверява да му готвя и ми споделя проблемите си…

Той не ме целува докато спя. Просто защото аз съм будна повечето време. И защото не е толкова емоционален.
Той не ми подарява цветя, но аз и не искам, не се сеща да пазарува, да взима плодове или зеленчуци. За сметка на това ми купи този домейн!!! ( vanillka.com), оправя ми разни мъжки неща във Ванилницата, подари ми колело! Хей…кой ще се сети да вземе колело на приятелката си за осми март, а :)))

А аз обичам да му подарявам ръчно правени неща. И да пазарувам като за петима. И да си взимам саксии и почва сама, свикнала съм.

 

 

Хора, не е лесно да намериш половинката си, но е още по-трудно да успеете да напаснете всичките си минуси и плюсове, така че да станете едно цяло! Не си мислете, че като намерите Него или Нея, всичко ще потече по мед и масло. Хората, когато са уморени, изнервени, когато си мислят, че те вършат много и тежки неща и нямат помощ, са способни да преекспонират. Но това не бива да значи да се задоволите с реална липса на подкрепа и несъвместимост.

 

Аз и той сме много, много различни. Но и двамата обичаме едно нещо- да бъдем влюбени един в друг. Каква по-голяма прилика от това?

 

love is in the air

&