Денем се смея,
бързам за някъде,
мечтая си за дома.

Вечер линея,
мисля за някого,
а “дом” е само мечта.

Роля не искам,
ала роля играя,
с публика- моят живот.

Все ми е писнало,
все “това е краят”,
а утре- хайде отново…

И ден след ден,
ден като ден,
дните еднакви са те.

С надежда започват,
с надежда умират,
и за надежда борят се те.