Есенно с чаша кафе

 

По-малко е сиво, отколкото е студено.
Плодове вече няма, мирише на зима.
Има тревички и зелени листа,
ала а-ха да отлетят.
Не зная дали е уютно
в моята дядова ръкавичка.
Или ми е криво, че
Слънчо не наднича.
И опитвам се да вдъхна малко жар и топлина
на премръзналите ми крачка и
малко посивяла душа
с чаша кафе.
Заради аромата, топлината, медното джезве.
Опитвам се да си намеря друго слънце,
опитвам се да мисля за юни.
И подканвам себе си да се събудя.
Да обуя дебели чорапи,
да сложа чаша, чинийка и малка лъжичка
на масата в дядовата ми ръкавичка.
Да седна и да погледна навън през стъклата
и да усещам топлината
от малката чашка кафе.
А ти искаш ли, да сложа ли две?

 

 Есенно с чаша кафе