3 минути до 2 през нощта.

За поредна вечер не ми се спи. Дали от сладкото, което все хапвам, дали от това, че днес пих кафе ( в девет сутринта), дали от вълнение. А всъщност легнах към 10, за да спя уж…

Чаша чай масала на дъното, чаша розе на дъното и празна купичка от сладолед. Телефон- без аларма. Химикалка и тефтер на нощното шкафче, така и не ги ползвах.
Студено е. Навън вече е есен. Обичам времето да е “лошо”. В кавички, защото лошо може да е времето, само ако аз му позволя. За мен дъждовното и студено време означава, че няма да се изкушавам да излизам навън и ще практикувам повече. Имам нужда. Колкото повече научавам, толкова повече грешки си откривам.

Сватбената торта

Гини спи до мен на кравай. Само чака да си сгъна ръката в лакътя и тя веднагически се намества в него, като че в легълце. Гини не е котка, а е малко човече. Гали ме с лапа, за да я галя и аз. Спи до главата ми. Тя е невероятна животинка. Когато отида в другата стая, тя- със затворени все още очи, скача от дивана и иде при мен. Не обича да седи сама. Да спи сама в някоя стая?!?! Абсурд. Аз да седна на дивана и тя да не се сгъне на кравайче, прилепила гръб до крака ми? Абсурд…

Тодор спи от другата ми страна. Главата ме боли за сън, но не усещам никакви поспаливи желания. Искам да пиша, да гледам още клипчета за техники за работа с шоколад, да чета, да разглеждам, да мечтая и визуализирам.

Сватбената торта

Ако кажа, че смисълът на живота ми е да си отворя Ванилницата, ще преувелича. Но на тоя етап е така. Иначе искам да имам щастливи деца, много котки, уютен дом и Ванилница. И да съм в хармония със себе си и света.

Но, не искам да пиша за това. Ох, не за пореден път…

Днес беше от онези, любимите ми дни. Ден, в който трябва здраво да се мобилизираш, да смяташ, да се организираш много добре от към време, последователност, подреждане и чистене, за да успееш да си завършиш тортите. Защо любим? Защото ми е най-интересно да имам много работа и да ми е предизвикателство.
От ранното ставане, пазаруване, срязване на блатовете, направа на 7 литра крем, сиропиране, сглабяне, измазване и т.н. и т.н. до последния щрих с бял шоколад.

Сватбената торта

Готово!

Първата ми сватбена торта, по-скоро две: една кръгла и една правоъгълна, общо към 60 парчета. Трябваше да са 50, но пак прекалих с размера :) Вълнувам се толкова, толкова много! Тази година бяхме на четири сватби и знам колко е важна тортата, колко е сладък (буквално и преносно) моментът, в който младото семейство отреже първото си парче. И винаги съм си мислела по сватбите…дали Нейно Превъзходство- Тортата осъзнава на какъв момент присъства и колко е важна. И още по-точно- дали този, който прави тортата, се замисля, че на такъв светъл празник, той ще присъства и че дарява част от себе си?
Аз лично ще я изживея тази сватба, сякаш съм там, на поляната. Вълнувам се много, защото най-накрая се осмелих и казах “Да”. Тематично, а ;)
Казах “да” на поканата аз да направя торта. Осмелих се, защото никак не ми изглеждаше лесно да направя 50 парчета, които трябва да са готови за един ден. Защото украсата трябваше да е по-различна. Защото това е моята първа сватбена торта.

Сватбената торта

Цел като хоризонта...хоризонта е там, зад онзи хълм. Качиш се на хълма, вече е зад планината. После зад морето. Гониш го и все не го достигаш. Така и аз. Ето, че и това мина. И с това се справих. Дали са 50, 100, 200…рецептата е една, организацията е една, изобщо…всичко, което изглежда трудно, просто не е започнато и свършено.

Нейно Превъзходство беше с шоколадов блат с ядки, пасирани фурми и сини сливи. Сиропирана с меласа и ром. С пресни праскови и два вида крем. Бананов с кокосово мляко и тахан. И мега боровинков с кокосово мляко и тахан. Украса- розички от сушени ябълки, зърна бяло грозде, рисунки от бял шоколад.

Сватбената торта

Готова! Снимана, опакована, етикирана, чака в хладилника да я вземат.
Време е за другата голяма торта, после за още една. Обичам такива дни.
18:00… кухнята е измита, подредена, няма следи, че днес там е имало планини от мръсни съдове, форми, бъркалки, съдинки. Няма следа в хладилника, че е приютил към 15 кила торта днес. Гини си мълчи, на моя страна е малката.
Няма следа и по мен, вече и с това свикнах- да не се мърся никак, докато работя. :)

Вече е 19 минути след 2 през нощта. Сватбата е днес, ще чакам с огромно нетърпение отзиви, ще скачам като дете, ако всички са положителни.

И ще продължавам да гоня хоризонта. Защото гонейки го, откривам други чудеса.

Сватбената торта

 

*Младоженците се казват Моника и Владо. Запознали се покрай катеренето. Искат да обиколят Испания и да катерят стени. Сватбата им ще бъде на полянка :) Благодаря ви, хора, за доверието и смелостта!

* след обработката на снимките и редакцията на статията, часът е вече 17 минути след 3. Май го карам и нощна смяна. Лека!