Нямам търпение
имам сърцетуптение.

Имам задачки
нямам спирачки.

Имам много
нямам малко.

Имам малко,
ала то е всичко.

~~~

 

Когато човек иска да отвори сладкарница, има много неща, за които да помисли. Като почнем от избор на професионална печка, която да не струва един заем от банката, може да се вмести в кухнята, пече добре торти, удобна е за ползване….като минем през 100-ината мейли, които трябва да бъдат написани от мен до различни дистрибутори, печатници, доставчици, фирми и така нататък….и стигнем до избор на лъжички и вилички. А аз не обичам какви да са вилички и лъжички, държа да ми харесат по форма и все пак- да не струват още един наем от банката.

Когато искаш да правиш нещо, го правиш или сам, или го доверяваш на професионалисти, на които обаче трябва да заплатиш добре, за да го направят както трябва. Т.е. в случая сме на вариант А- правя си почти сама всичко. Тъй де…не мога да си скова плот и шкаф за под мивката. Но пък успях да боядисам столове, пейки, маси, стени, витрина, външна стена. Да разглобя разни хладилници, да си оправя казанчето на тоалетната и направо не вярвам, ама успях да всея респект на дърводелеца, който имаше срок до 20 август да е направил точно 4 неща, а вече е 10 септември и се чудя как ли му изглеждаше лицето…
Даже се научих да пиша много бързо уважителни писма, успях да се направя на разбираща и да интервюирам 20-ина човека. Само още се боря с процеса “векторизация”, че да мога сама да си правя разни файлове за печат.

Когато правиш нещо, което ти е на сърце, правиш го сам и влагаш всичко в него, то, повярвайте ми, това нещо толкова те вълнува, че има шанс да станеш досаден на другите, че и на самия себе си, защото ще мислиш само за това. Е, на себе си досадна не станах, защото наистина ми е интересно да се занимавам с бъдещата сладкарничка, но простете, ако ме срещнете и аз мълча като пън пред вас. И понякога не може да се спи от вълнение. Оная нощ станах в 2, за да изпиша 8-9 страници със задачки на тетрадка А4, след което успях да заспя.

Не е евтино. Тук сто лева, там двеста…хайде да спестя пари от това, хайде от онова, намерих си втора ръка витрина, кухненски миксер, чинийки от селото на Тодор, робот ми подари ( да се чете: дойде ангел в живота ми, честно!!!) една мъдра и много мила жена- Нуга :))), с диван даже се сдобих ей така- съседите го изхвърляха и решихме да го вземем, изчистим и застелем във Ванилницата :)
Тъй де, мисълта ми е, че не можеш да се надяваш на 4-5000лева. Тц, доста повечко ще струва. И тук е момента да си призная, че всичките ми стипендии от ВИАС, заделени пари от десетина години назад сега се показват на бял свят и ей ги на- инвестирам ги в сладкарничка, която ТРЯБВА, просто ТРЯБВА да оцелее! Ако си мислите, че като спестявате по 15 лева на месец, както правех като студентка, не е много, то грешите. Дори 5 лева на месец, сложени настрана, се оказват животоспасяващи! В случая, животът е този на сладкарницата. ☺

Не е лесно да си намериш и човек, който да му довериш нещата, които ти знаеш наизуст и си мислиш, че и той като на магия, ще знае и ще може да прави като теб. Не е лесно, защото срещнах над 20 прекрасни момичета и едно момче, кой от кой по-готини, творчески, интересни, а имам нужда само от един. Да, избрах го и ще взема да му/й се обадя, че да не си намери някоя Caramel Kitchen или пък Vanilla Citchen ( разбрахте ли ми иронията…).

 

Обаче…

 

Не е трудно.
Не искам да си почивам.
Не искам да спирам, да спя.
Искам да творя, пиша, измислям, боядисвам, рисувам чаши, пиша мейли, подреждам, чистя шкафове, прозорци, под, стени и плотове, мисля менюта и рецепти, оправя се с фактури и институции…Нищо не зная, но искам да се хвърля в морето от незнание, някакси усещам, че ще се науча да плувам!

 

Искам. Да направя Ванилницата. Да я сбъдна. Да я украся и превърна в дом на здравословната храна!

Сладкарско ателие за хора с претенции.
Десерти по авторски рецепти.
Без угризения.

 

Vanilla Kitchen.
Дано смогна да я отворя поне в средата на октомври.
Ще предлагам интересни и нестандартни торти, пайове, бисквити и дребни сладки, шоколадови бонобни, интересен чай и кафе. Всички десерти ще могат да се поръчат и в безглутенова версия.
Ще има бебешки бисквитки без алергени, лактоза, захар.
За в бъдеще се надявам да успея да смогна да правя и сандвичи (веган), фрешове, сладолед като замогна и си купя машина.
А един ден…ох…един ден….се надявам да има по едно такова сладкарско ателие във всеки български град, така че сладкишите да не бъдат обект на гузна съвест, а на най-чиста радост.

 

 

ПС: Само не знам кога ще се науча да карам кола без да изгасвам на кръстовище, без да минавам през всички дупки, кога ще се науча да паркирам и ще карам с идеята, че жертви няма да има…

ПС2: За всички, които искат от сърце да изпратят ръчно рисувана чашка, малка лъжичка или малка виличка, ще оставя адрес :)
Знам, че има такива измежду вас и това ме прави толкова АЦКИ много щастлива ♥

София, 1527
ул. “Христо Ковачев” 30,
Ванила Китчън ЕООД
(заведение от ляво на входа)