Умора

 

Уморявам се да бъда неразбрана,
да изговарям думи с тонове без ритъм
да тичам в кръг около целта си,
и да сънувам, че политам.

Уморена съм да съм мишена
на нечия скука, на жажда за спорове.
Не искам да участвам, ала кой ме пита,
нали добре я крия тази умора.

И понякога ми идва да се затворя
под мъдри страници на книга.
Искам да тичам на воля,
а не да съм опит за ритъм.

Хиляди въпроси ми задават
хората, животът, аз самата.
“Не мога” не е срамна дума,
но заще отричам да призная?

И уморена от хорска жажда за спорове,
всеки ден си повтарям, че трябва
да замълча, да не споделям на воля
и да играя “забавната” роля.