Светът е моят най-добър приятел,
той е най-любимият ми събеседник!
С мен е винаги, тръгна ли на път,
в празник или в делник.

Със светът държим се за ръка,
винаги готов е да поеме тежестта ми,
изчаква ме да си почина
и поема дъх върху дланта му.

Разкрива ми тайнства, учи ме да тичам,
разказва ми да уважавам Него.
Да поседна, за къде ли бързам?
И да се вслушам в песента на птиче.

Нима познавате приятел, който
разказва по-красиво от морското дъно?
Познавате ли някой, който
ще ви отведе до края на ума ви?
Или ще спре дъха ви?

С него няма как да стане скучно,
след слънце- дъжд, мъгла, дъга, роса, кристали, свежест, красота.
след стръмни склонове- цветя, вода, дивни гледки, светлина.
И всеки ден с него е различно.

Този мой приятел щедър е,
да съм егоист не мога.
Разкавал ми е, че за него аз съм малък остров.
Казвал е…”Приятелите са ми много”.

Но раним е лесно моят приятел.
Стене от болка, когато разкрива се смело
а някой съсипва го, стъпка цветята,
въздуха черни, мърси му земята!

И моли ме винаги, когато насаме сме-
казва ми: “Моля, сподели най-далече,
че тежко ми става, когато секат ме,
изгарят ме с огън, с бетон ме засипват.”

И мисля си аз…за добротата му.
И за всички негови приятели,
които можем да го спасим.
Да му подадем ръка, чаша вода
в ръце да се хванем и се обединим.