Нямате си идея от колко много време искам да напиша една такава статия. Ама дори и сега знам, че няма да успея да се изразя по най-точния начин, защото само хората, които добре ме познават и знаят как живея и какви са ценностите ми, ще успеят да разберат какво точно искам да кажа. Да- пиша много, мога да ви изброя 1948629 думи в една публикация, ама не е това целта…
Както всички знаем, човекът е социално животно. Живее в общество, следва тенденции, има нужда от критика и похвала- все нормални и естествени неща. Хубаво. Но…
И както всички вероятно сме забелязали, в последно време ( т.е. от както вредите от рафинираната, непълноценната и опакованата храна станаха очевидни и затлъстяването се превърна в световен проблем), много производители, рекламни агенции, сайтове и хора ви натрапват само едно: ЯЖ ЗДРАВОСЛОВНО!
Не знам дали обаче само аз го забелязвам или повечето от вас го подозират, ала “здравословната” храна, правилата за здравословен живот и всичките съвети, напътствия, мотивиращи сентенции, лозунги, снимки на кльощави мадами с ябълка в ръка….всичко това е едно толкова дълбоко море, че аз лично започвам да се давя и макар че умея да плувам добре из такива “мътни” води, наистина ми идва до гуша и прелива това море. Също така се задушавам и от хора, които натякват колко здравословно се хранят, колко са праведни пред Здравословния си Бог и дават акъл на всички останали.
А това съм аз- дето си има моя си теория, която е валидна за мен и само за мен, не следвам нечии съвети и не чета правила за здравословен живот, защото съм в хармония с навиците си, тялото си и потребностите ми от “забранени” храни, които с чиста съвест ям. Ами хората, които си търсят техен път, ами всички, които тепърва започват, ами подрастващите?
Всъщност аз съм фен на здравословното хранене. Но не съм маниак. Фен, не маниак- има разлика.
Фен е да се радваш, маниак е да си обсебен.
Да си фен означава да избереш ябълка пред вафла, а когато много ти се дояде вафла да си вземеш пустата му там вафла, колкото и химична и вредна да е тя. Просто знаеш, че вафли ядеш веднъж годишно, но ако хапнеш вафла два пъти годишно, няма да се обвиняваш месеци наред…
Да си маниак означава да си болен и обсебен- да ти се яде вафла и вече да плачеш, но в името на “Здравословното” да вземеш втръсналата ти ябълка. Не, не съветвам никой да предпочете вафла пред ябълка, но ако желанието ти е толкова огромно, то още не си стигнал до момента, в който нямаш нужда от въпросната вафла и изборът ти на ябълка не е ограничение или компромис, а щастие и рутина. Това са именно хората, които не изпитват никаква нужда от вафла, защото без да се замислят или колебаят, те съзнават, че тази вафла не е вкусна за тялото им и за небцето. Това е друго – за тези хора няма да пиша, защото те отдавна са прескочили “трапа с вафлите” и нямат нужда да четат нито един от тези редове.
Да си кажа: вафли не ям, ябълки обичам. Не защото не са ми вкусни вафлите; просто нищо не ме кара да се зачудя какво да си купя, нищичко….точно това е хармония с ума и изборът ми е рутина и щастие.
Разсъждавам си аз… познавам много хора, които се хранят само със здравословни неща, изтъкват този факт, смятат, че правят нещо велико, че са велики, че спазвайки диета те демонстрират сила или превъзходство. Познавам такива, които нямат социален живот, защото се хранят здравословно и избагват да ходят по “разни места”. Не могат да седнат в парка, за да чоплят семки, защото били печени и солени. Не можело на това заведение, там има пържени картофи. Не може да ядеш солети веднъж в месеца, вредни са. Да, така е. Ама не сме единаци, не живеем в гората.
Хора!!! Къде ви е удоволствието от живота, бре?
Ако вашият начин на хранене е постоянно ограничение, възпиране, отричане на вкусни за небцето ви, ала грешни за съзнанието храни, то къде е вашето здравословно? Нима е полезно да си в ограничения и мисълта ти да е ангажирана със сваляне на килограми и мисли за храна?
Нима е нормално да подбираш приятели, места и теми на разговор само на тази тема?
Нима е нормално цял живот да си на диета, защото по природа си по -пухкав? Има слаби хора, има и по-пухкави. Има ниски, има и високи. Има хора с бърз метаболизтъм, има и с бавен…ала има и едни списания и реклами, дето натявкват, че човешкото тяло трябва да изглежда по определен начин и т’ва е- и аз трябва да съм слаба, и аз трябва да карам на вода цял месец. О не, мерси.
Мисля, че наравно със затлъстяването, орторексията и хипохондрията са много модерни заболявания. Орторексия е болезнената мания да се храниш правилно и само с определени храни, без никакви изкючения, никога и за нищо. Не бива да се бърка с начина на живот на човек, който вярва в принципите си и не яде вафли, не защото се ограничава, а защото никоя клетка от мозъка му не му нашепва “О, колко е вкусна тая вафла”. Обикновено тея хора не съзнават, че имат проблем и то този проблем може да стане такъв за околните, защото е досадно да чуваш от колежката си, че е на диета, от както се помниш и да слушаш хвалбите на приятел, който яде само здравословно и се впуска да ти обяснява какво трябва да правиш и ти.
Как да познаете дали сте в онази фаза на орторексията, която мен самата ( а аз СЕ храня здравословно, без да ми се ядат валфи и без да ме е страх да си взема шепа чипс в парка) ме плаши и дори ми е леко отблъскваща… замислете се за какво най-често мислите. За какво говорите, кое ви отнема много време. Повярвайте, има много други удоволствия в живота освен четенето на етикети, броенето на калории и разглеждането на мотивиращи снимки....Едно такова удоволствие е да успокоите мозъка си и да се храните здравословно, но не и ограничаващо!
Да, има такива хора…има. И аз съм имала срещи с тях. И те са ме разпитвали час след час какво мисля за еди коя си храна, за еди коя си комбинация, дали одобрявам закуската им и т.н. и т.н. Дори не ме изчакват да им отговоря и айде пак въпрос… Ама аз не съм специалист. А и да съм, единственият съдник може да е сам човекът за себе си. И на тея хора не им е лесно…може да са в началото и всяка нова храна, комбинация, чули недочули за някой режим да им е невероятно интересен, ама не може само за това да се живее. И говори! И мисли!
Минала съм го тоя период и аз преди мноооооого години. Всъщност от тогава са ми 99% от знанията за храните, съставките, реакциите в човешкото тяло и т.н. Четях етикети, сравнявах по 3-4 пакета наведнъж, поставях си ограничения, на събирания с приятели не смеех да се пресегна за фъстък, абе смешна история. Но я виждам като такава, чак след като осъзнах, че съм прекалявала. От орторексия лесно се минава и в анорексия. Анорексията е подла и долна болест. Прекали ли с една череша- и айде диета една седмица; появи ли се най-малкият порив на глад- айде спорт, вода и сокове… и така до 50, до 40, до 30 кила… И се радва, и се хвали- не спира да се снима и да показва на всички колко е отслабнал/а….упс- някой да се погрижи за тоя човек! И до това съм била близо, но слава богу се усетих навреме и осъзнах каква огромна глупост правя и как измервам щастието си с по-малки дрехи, та започнах да живея нормално и станах социална. Отдавна беше това…. И се радвам, дива съм от шастие, че сега имам коремче, паласки, но умът ми е чист! ( е стига де…минавам за слаба, пък и яко колело карам!)
А за хипохондрията– това е болестно състояние ( на духа), при което хората все си мислят, че са болни, че В12 не им достига, че не им функционира еди коя си част на тънкото черво, постоянно се подлагат на пречистване, на някой режим и основното им занимание е да тъсят лекове за всичко, да пият всякакви полезни отвари, смеси, хапове, добавки, храни за всеки случай. Може и да им няма нищо, ама за всеки случай, нали е полезно. То по принцип това си има психологическо обяснение- човек, който е жаден за внимание и любов, несъзнателно търси за какво да се оплаче, за какво да му помогнат хората и как да получи повече грижи. Дори вярвам, че острата нужда от внимание, почивка и любов може да предизвика заболяване, което изисква грижата на останалите…но това е друга тема.
Изобщо, цялата тази модерна идея за Здравословно е много изкривена. По-важно е да се насладиш на невредна храна, а не да залиташ по разни извлеци, водорасли,режими, и всякакви модерни и полезни неща, дето баба ни не е чувала.
Да живееш здравословно първо означава да си щастлив, жизнен и с бистър ум. Това в никакъв случай не означава, че трябва да дъвчеш нарочени за полезни треволяци, билки и прахчета… Не ти харесва спанак- не яж, какво като е полезен? Не обичаш ябълки- не яж! Обичаш вафли- яж умерено докато не проумееш, че тази вафла не е храна и че вредиш на най-ценното си- твоето тяло.
Някой разбра ли нещо? Ехо…изобщо някой стигна ли до тук? Ако да, то следва най-хубавото: ще се опитам да се изкажа сбито и смислено- нещо, дето не ми се отдава…
Тъй.
Да се храниш здравословно означава да НЕ разправяш на всички как и защо предпочиташ ябълка пред вафла, а да го правиш за себе си, с ясна мисъл и напълно без колебание или желание за вафла.
Още не си стигнал до тук? Не се отказвай..нека има преход. Разберете ме- аз не искам никой на тоя свят да яде вафли, изобщо не искам да се произвеждат вафли, но е напълно безсмислено да живеете в ограничения, които са ви налагани от сайт, приятел, съветник, а не от самото ви съзнание. Когато ябълката стане единствен избор, а не компромис, тогава сте в хармония със себе си.
Да се храниш здравословно означава да приемеш това за нормален начин на живот, а не вечна тема на разговор, причина за хвалби и основен ангажимент на мозъка ти!
Това не бива да е спънка за социалните ти контакти и изживявания, това да не е основна тема на разговор и моля- няма нужда да снимате всяка една ваша обедна салата, изстискана трева от не знам си какво…правете го за себе си. Ще усетите колко е приятно и хармонично да се грижиш за тялото си без да има нужда да го известяваш на всичките си познати.
Здравословният начин на живот означава да се чувстваш бодър, свеж, здрав, с бистър ум, с желание за нови предизвикателства.
Означава когато някой те почерпи с кофти торта за рождения си ден, да хапнеш от уважение една-две хапки; когато си на палатка и има само бял хляб (бррр, лош хляб!), да си вземеш 1-2-3…7 филии, няма да умреш, я. Означава да се наслаждаваш на живота. Означава да не се виниш и наказваш с гладуване, когато си хапнал 3 бонбона или си изял повече тахан.
Щастието и самочувствието не се измерват в брой свалени с диета килограми. Познаваме и аз, и ти, толкова много слънчеви, енергични, добри, свежи и прекрасни хора, които имат тук таме малко в повече. Това не ги прави нещастни, нито по-малко ценни, нито по-малко красиви за мен. Това ги прави такива, каквито са. А ентусиазмът, който човек има, когато видимо и бързо отслабва/прави мускули е съвсем нормален за психиката ни, но и съвсем недостоен за истинско щастие.
~~~
Имах една приятелка, която беше пухкава. Не дебела, ама където и да я пипнеш, имаше мекичко. Но спортуваше, хранеше се все с хубави неща, беше толкова жизнена и готина.. после взе че отслабна и вече не беше същия човек.
Двете ми най-добри приятелки имат малко килца в излишък, но не помня някога да са се оплаквали или страдали, или пък били пасивни и мързеливи. Едната кара колело като луда и ходи по планини, другата танцува народни и е ходела по състезания по аеробика- барабар с излишните кила. Е… за мен те са идеален пример, че живецът на човека хич не се крие в килата! И в манията за здравословно хранене.
И обратното е ставало; човекът, който ме научи на много неща е бившата ми съквартиантка Теди, която е едно непоносимо добро същество, заразяващо те с усмивка, спокойствие и чувство, че всичко ще се оправи, няма значение какво е “всичко”. Преди да срещна Теди, аз не смеех да изям парченце шоколад или да си купя мляко с по-висока масленост от 0,5%. Но Теди ме научи какво е да се зарадваш, какво е да излезеш за парче торта в 11 вечерта, какво е да живееш без да мислиш за талия, ханш, огледало. Тя ме спаси отчасти, защото осъзнах най-важното: красотата на човека иде от сърцето и очите му, не от талията и ханша… Тя ме спаси, защото престанах да ограничавам себе си до болка и вече не извършвах “престъпление”, когато ядях шоколад, меденка или пък торта с нея на някоя сладкарница…. :) Теди, много си я обичам Теди!
Много примери имам. Пример съм и аз. Макар че ви ги пиша тези умнотии, доста често си гледам дънките от преди 4-5 години и ми се иска да съм същата мацка! ☺ Ма що го искам- и аз не знам. Имам си приятел, който ме обожава точно такава- заради акъла, заради самата мен, заради неспирната ми лудост. Тогава нямах такъв човек, въпреки плочките и манекенското тяло.. Имам си най-хубавта работа на света- работя за себе си и хобито ми е моя работа, а тогава дори не съм смеела да си помисля за торта!
И много пъти ми става гузно, че хапвам повече сладко, но и често се спирам за миг, питам се- имаш ли нужда от това, Ваня, осъзнавам, че нуждата ми е да пийна вода, да поспя или просто нямам нужда от нищо, и измивам купата без да я облизвам :Р Защото като правиш по 5 торти на ден, не може всяка купа да облизваш, наистина е доста!
Та…
Та. Изводът си е ваш. Нужно е само да затворите очи и да помислите за идеалите си, за ограниченията и за най-важното.
Не приемайте писаниците ми като осъдителни, защото всъщност, аз съм критична само към себе си и хората, които искат да научат нещо от мен.
Осъзнайте разликата между здравословен живот и мания за здравословен живот. Едното е хармония с мислите и действията, второто е надпревара и борба с тялото си, възможностите си, метаболизма и наложените идеали.
PS: не одобрявам по никакъв начин храните, които се продават масово и не ги консумирам изобщо. Заведения за хранене от типа на ФатДоналдс, KFC, всички дюнери, пици, опаковани храни…всичко в супермаркета почти за мен не са храна, а стока, която цели да вземе парите на потребителите, без да им даде друго в замяна, освен задоволство на небцето и развиване на зависимост от вредни “храни”.
Призовавам всички да се хранят с възможно най-най-най-натурални и нерафинирани храни, като крайностите са също вредни. Има простичко правило- ако ни го дава природата и няма химически добавки, значи е добре! Ако ли е рафинирано, консервирано, с добавки за вкус, аромат, цвят, текстура, издръжливост- то това вече не е храна.
Да, чипсът не е храна, никога не бих си купила; но ако ме почерпят в парка, докато пия бира, то ще си взема една шепа, ако ми се похапва, без да се “мразя”….толкова е просто и лесно :)
Успех!
Благодаря ти, мила Ваня, много добре казано. Прекрасна енергия струи от всичките ти постове!
Поздрави,
Ясна
най-хубавото женско име!
Прекрасна и много важна за осъзнаване статия! Браво, аз съм истински твой фен, както на теб, така и на рецептите, които една по една изпробвам :)
Продължавай все така сладко (във всеки смисъл :) ) момиче! :)
Прекрасно, вдъхновяващо и успокоително…. Благодаря ти, мила Ваня, че ме накара да се усмихна……….. :)
Браво, момиче! Добре го каза :)
Чудесна статия! И аз съм минала през всичко това! И нездравословния живот, и манията за здравословен. И по средата бях…. В момента положението е съвсем ново за мен. Без да навлизам в подробности ще кажа че съм съгласна с всяка думичка от статията! Никакво насилие над тялото не е здравословно…
♥ не са никак малко хората, които се чувстват гузни заради свои малки прегрешения…. :))
Благодаря за чудесната статия.Всичко е казано точно и ясно.
Чудесно казано ! Харесвам вашите публикации и чета редовно рецептите, макар, че не всичко съм опитала да направя :) нищо че са ми харесали…..
Не знам обаче как се съвместява всичко това със синдрома на изпепеляването и вълчия глад – резултат на напрегнатата, изтощителна и адреналинообразуваща работа на заетите в спешни отделения, операционни и пр… Когато мозъкът, например, в 03 ч. през нощта търси храна, за да може да работиш интензивно поне още пет часа,а…… вечерята, ако е имало такава е била преди 7-8 часа.Плодове, зеленчуци….нищо не дава храна на мозъка, който страда от безсънието…..
Разбира се, този въпрос си остава от много години нерешен….. и всеки действа според възможностите си……………….
черен шоколад пиене на много вода с лимон и грижа за себе си. Верятно знаете, че мозъка се храни с глюккоза. Е, не е нередно да се яде сладко, но идеята е да не се яде боклучиво сладко.
А и оправданията са много. Мисля, че всеки намира начин да се погрижи за това сам, явно е много индивидуално.
Напълно в унисон с моето мислене, действително не трябва да занимаваме околните с начина си на хранене, да налагаме мнение кое е вредно и кое полезно, това е личен избор. Човек трябва да е здрав, за да е щастлив, а за да е здрав, трябва да внимава с какво се храни и САМ да проумее кое е вредно и кое полезно за него. Ваня, прекрасно си го казала, невероятно написано с чувство за такт и разбиране! Поздравявам те!
Поздрави!
Благодаря!
Опасявах се да не е много директно, но наистина- толкова много “светци” и “идоли” има вече, че става прекалено и някак всичко става по задължение… абе, радвам се, че много мислят като мен!
Наистина е така. Ако човек не е готов да живее по този начин и ако ябълката, която приема, не му доставя удоволствие, значи има все още да извърви дълъг път в развитието си.
На мен лично ми е много забавно, когато кажа на някого, че никога не съм опитвала нещо, приготвено в станалите на мода Subway и там подобните му. Просто физиономията на останалите е безценна. :)
Прекрасна публикация, както и всички останали в сайта ти!
Поздрави,
Цвети
о да! и на мен ми се чудят как така не съм яла НИКОГА донът или храмбургер от фатдоналдс!
Поздрави!
наистина много точна и правилна позиция ….бих казала направо “здравословна” ха-ха-ха
Prekrasno!
Олеле, от колко време ги мисля тези неща, и аз самата бях в едни дилеми страшни, разпознавам се в някои редове на текста… Благодаря ти, че го написа това!
пп. Четейки един известен билдърски форум ли стигна до тези прозрения? Понеже там така ги нищят въпросите с храната, чеее.. :D
О не, за ББ тийм ли става въпрос :))))
не, там е някаква още по-смешна арена на самодоказване и показване; във ФБ е същата работа- в групите за здр. хранене, всеки се изтъква като гуру, дава съвети на всички и ако недай си Боже кажеш, че вчера си изял един шоколад, се почват едни безумни критики и смешни думички :))))
Но, ББ тийм е същото, да :)
Исках да кажа, не че си стигнала до прозренията, но че това те е провокирало да напишеш статията*
Направо ме разтопи с тази статия – ЧЕСТНО!!!!! Прекрасни думи, прекрасен ЗДРАВ поглед и стъпила ЗДРАВО на земята. Лично за мен, тези прозренния дойдоха постепенно…А един българин, на име Станчо Станев (потърси инфо за него в нета – варненец) ме научи на следното – “Важно е с КАКВА МИСЪЛ сядаш да ядеш”. Ако мисълта ти е “Оооо, вредна вафла- ще я изям и после ще се самообвинявам, но пък ТРЯБВА да ям пак тия вече втръснали ми ябълки”, тогава даже и вафлата един път или два пъти месечно ще бъде НАИСТИНА отрова за теб, а ябълката – няма клетките ти да получат ползата от нея, ако с досада и примиренчество (“че така ТРЯБВА”) я изядеш…..Твоята мисъл, твоята нагласа!Жива и здрава бъди – още такива СВЕЖАРСКИ статии да пишеш.
Аз пък да кажа нещо съвсем-не-по-темата, но по любимата ми част от статията – искам да срещна твоята съквартирантка Теди! : ))) Страшно усмихващ параграф си писала за нея и си я представих!
о….Теди- ще я познаеш по усмивката и къдриците й!
Прекрасна статия! Напълно съгласна съм с написаното и го подкрепям, най-вече вследствие на собствения си опит. В семейството ми няма място за здравословно хранене, което пък ме накара да стана крайно здравословна и вманиачена в собствените си убеждения. Е, това не дава особено добри резултати, защото в този случай човек не се грижи нито за тялото, нито за здравето си, а чисто и просто се осланя на инат и доказване на убежденията си пред околните. Тъжното е, че накрая в манията си, човек се превръща в болен фанатик, който с килограмите губи и чувството си за хумор, приятелите, даже и самия себе си. Мисля, че на първо място човек трябва да се храни с това, което му е дала природата – чисто, без консерванти, оцветители, найлонови опаковки и т.н. Но все пак, за жалост, живеем във век, в който сме заобиколени точно от такива хранителни продукти. За всеки един, който иска да се грижи за себе си, пък и наистина е решил да тръгне по пътя на “ябълката пред вафлата” , понякога е трудно да се приобщи между останалите хора, пък и да не се поддаде на изкушенията предлагани от другите. Все пак, едно такова прегрешение пред себе си, не трябва да се превръща в повод за самобичуване, крайности и прочие.
Днес, самата аз от време на време посягам към вредното и то не толкова заради собственото ми желание, колкото заради хората около мен. Все пак вярвам, че рано или късно хората ще станат по-възприемчиви, а и самата аз имам да измина дълъг път към себе си.
Благодаря за прекрасната статия Ванилка и за всички невероятни рецепти, които нямам търпение един ден да опитам. :))
Боже, колко си права….!
Чипс (от тоя с химията) не бих си взел, ама виж пуканкис за микровълнова прегрешавам 1 път в месеца
ахахах :)
Аз пък с шоколад всеки ден прегрешавам, но пък с микровълнова не ми се иска да се сблъсквам…
Уау . Прекрасно и много точно казано .Ще споделя личният ми опит. Имах период от живота ми в който се бях вманиачила по здравословно хранене. Вярно не хапвах вафли ядях само чиста храна както е модно в момента да се говори, но повярвайте ми не станах по- щастлива и хармонична.Напротив превърнах се в антисоциално и озлобено човече. Не е това начинът за щастие .Поне за мен. Има много по стойностни неща. Например когато на детето ти му се дояде пица да седнете и да хапнете заедно. Ето това се нарича ЩАСТИЕ А не да снимаш обядът си състоящ се от 1чушка и 1 морков Това са дълбоко нещастни хора. Искам само да те попитам дали вътрешното ми предчувствие е вярно ?Визираш ли С Б ?
Здравей!
И аз си мисля, че има много по-щастливи хора, които не само, че ядат пица с детето си и са щастливи, но и дори и салата да ядет с хлапето са щастливи. Тъй де- те го правят заради себе си, а не за да показват нещо :) Де да знам…аз понякога съм щастлива, че мога психически да си позволя един шоколад, без да ми е гусно и без никаква причина. И това ме прави в пъти по-щастлива от времето, в което не смеех да хапна сладко, пиех чай, когато съм гладна и изглеждах страхотно!
А дали визирам някого… :) Всеки може да се познае в статията, ако е достатъчно искрен със себе си. В такива среди във фб съм, че ми прави впечатление колко е показно всичко и това не го разбирам. Живи и здрави, ама не и досадни за останалите ;)
Прекрасна статия, следя блога и ФБ страницата ти с голямо удоволствие. Аз също съм против цялото това афиширане и упрекване на хората с различно мислене от нашето собствено. Също ми стана любопитно да си изпробвам детективските умения – видях коментара ти с описанието на Теди, та се зачудих дали не е Теди Бойкова от Плевен? :)
СЪщата прекрасна Теди Бойкова, която много, мнооого обичам!!!
Хах, светът наистина е малък. Тя беше колежка на една от приятелките ми от детсвото :)
Браво, Ваня! Намери се човек, който да го каже всичко това – който има ум, ще се осъзнае! Другите думи са излишни. Поздравления още веднъж!!!
Много хубава статия. Тялото ни само знае какво иска, но проблема е че ние сме забравили да го слушаме и не знаем кога тялото ни е гладно и иска нещо или ума ни е гладен. И при цялото това заливане с реклами на ужасно вкусно изглеждащи неща, при всички тези изкуствени химични вкусове и аромати, които се използват заглушават гласа му, ние съвсем вече не чуваме истинския глас на тялото ни – а именно – от какво наистина има нужда. А то си знае само…
Другото, което и аз забелязвам – “здравословното” хранене се превръща в бизнес и знайни и незнайни хора, фирми, продукти се обявяват за здравословни, био и т.н., но дали наистина са такива. Освен това едно нещо може да е много здравослословно за някой, а за друг да няма същия ефект. Затова няма рецепта. Всеки трябва да чуе тялото си, което в различни моменти има различни нужди и само го показва, стига да можем да го видим, чуем и открием. Затова слушайте своето тяло и неговия вътрешен глас. И то ще ви се отблагодари като ви служи честно и достойно. Ми това е.
Благодаря, благодаря за статията! Тръгнала съм по този път, мисля, чета, гледам, опитвам, слушам си тялото /доколкото мога/ , но има още мноооого работа !
Успех на теб, Ванилово момиче с мястото за вълшебства, и чакам още лични истории , защото нищо не е така въздействащо, както лично преживяното !
♥ Ще се постарая, успех и на теб!
Чудесна статия. Но за замисли върху “….. се задушавам и от хора, които натякват колко здравословно се хранят, колко са праведни пред Здравословния си Бог и дават акъл на всички останали” дали и ти не го правиш напоследък прекалено често :)
Всъщност, отдавна спрях да го правя, а напоследък съм повече от пасивна откъм споделяне на начина по който се храня и давам акъл като ме питат.
Говоря за личния ми профил, защото той всъщност е моето аз. Страницата- виж, това вече си е страница за рецепти и няма как да поствам неща, които не ям ;)
Поздравления Ваня! Чудесна статия си написала. Аз се познах в статията, просто след прочитането й осъзнах някои нещаq които правя и съм правила с начина си на здравословно хранене. Хубав и усмихнат ден!
Благодаря, Миме :)
Радвам, се че е помогнала, убедена съм, че ще ти е по-леко сега :))
Статията е написана от сърце, а Теди ми е стана любимия герой заради тези твои думи… “Теди ме научи какво е да се зарадваш, какво е да излезеш за парче торта в 11 вечерта, какво е да живееш без да мислиш за талия, ханш, огледало. Тя ме спаси отчасти, защото осъзнах най-важното: красотата на човека иде от сърцето и очите му, не от талията и ханша…”
И понеже аз също отдаван искам да напиша подобна статия, но не мисля че ще проявя такава толерантност към “здравословно хранещите се хорица”… ям вафли когато си искам, даже не ги броя, ябълки също – и тях не броя, чипс обичам, пица също, водорасли и кълново си хапвам редовно … абе нищо не ми е чуждо. Най важното ми е да се смея, да танцувам, да се шегувам… Аз лично много често съм подложена на насилие от страна на всякакъв вид здравословно хранещи се хорица. Уж ядат ябълки, а нещастието е изписана по лицата им, слагат спирулина в салатите, а манията за величие расте право пропорционално с дозата …
И накрая искам да споделя че напоследък се храня доста по балансирано – ВЪПРЕКИ НАСИЛИЕТО КОЕТО СЕ ПРИЛАГА ВЪРХУ МЕН ОТ СТРАНА НА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕЩИТЕ СЕ!
точно това е истината!
браво!
Но знаеш ли- бъди толерантна към здравословно хранещите се ;) Понякога вафлата може да се замени с мед и тахан, което например за мен е в пъти по-голямо удоволствие. Но да- идеята е да изпитваме удоволствие от всичко, което ядем!
Благодаря за отзивааа!
Четейки коментарите ми се искаше още нещо да кажа, защото в предишния си коментар бях много скромна и почти нищо не казах…
Смятам и от личен опит, и от разсъждения по темата, че тялото знае най-добре кога иска промяна, и същата тази промяна е независима от външните фактори. Когато човек следи сигналите си, съзнателен е за тялото си, и то му каже “Искам вафла, ама веднага”, най-добре да не се спори :) вземи си вафла… колкото и пъти да трябва да се прави това нещо – психиката още не е готова за промяната. Насилвала съм се да “не” ям това или онова, ама не става… слаб ми е бил ангела и след 10 минути скачам до магазина за някой сладкиш. От тогава осъзнах че повече ми вреди да се спирам да хапна нещо, отколкото да се размажа от кеф на някой шоколад с кремче вътре….
Това беше отдавна обаче. С времето животът ми изпраща интересни уроци, под формата на плесник, или просто като провокативна информация – и нещо в мен се променя завинаги. В един момент знаейки повече от преди, преживял повече от преди, осъзнаваш с ръка на сърцето че вафлата не е от полезните храни, няма да засити нуждата на тялото за хранителни вещества, ще ти отвори апетита още по-сериозно (вместо да те засити), ще залъже мозъка ти, и всякакви други химични реакции, които ще замаскират проблема. В момента една кремообразна кашичка от комбинация от плодове, кокос, ванилия, канела, зелени неща, се оказва толкова по-засищаща и вкусна, че съм се чудила как някога ме е радвала вафлата. Защото след една вафла искаш още една и още една… в това е проблема, затова хората преяждат, защото полуфабрикатите объркват тялото.
Вярвам че както казах най-важните неща са да се слушат сигналите на тялото, и още нещо важно – да се експериментира. Човек може да е прочел хиляда материала или статии, но без личния опит да каже как се чувства при съответна храна или режим, тия прочетени статии ще се забравят един ден… Извинявам се за дългата публикация, но просто и аз исках да споделя малко пО на широко за своя опит и разсъждения… :)))))
Ванилке, рецептите ти са ми голямо вдъхновение! Благодаря! :))))
Чудесен, чудесен и много точен коментар!!! Аз благодаря, че писа!! Много!
Добро сайтче и статийка:)
ДНека да споделя малко и моят житейски опит.
Аз например не мога да кажа че сладкото ме е привличало изобщо в живота ми.
Мразех да ям от малка, готвени храни, хляб и изобщо всичко що е от супера, както и компотите със сварените в тях плодове.
От тези наблюдения- родителите ми, ме водеха “злояда” без апетит и тн.
Обаче като отивахме на селото ми- за 2-3 дена, и апетита ми идваше, но и храната се променяше, въздуха променяше рецепторите ми, имаше пространство да тичам на зелено, без някой да ме следи къде съм… и там с охота си откъсвах пресните домати директно от стръка, миришеха едно особено. Тази миризма е само на откъснат току що домат! Само хората които са си късали при това-без да са пръскани.. знаят за какво говоря! Ягодките също, прасковите, краставичките и тн. и тн. Гроздето понеже ми е било в пъти много сладко- не го обичах. Нашите се чудеха, как така отказвам да ям грозде- а баща ми не се беше сещал, че той го държи нарочно повече- да узрее за да стане много захарно, та да си направи виното, и между другото да си хапнем. Никой не се беше сещал да откъсва не толкова захаросано грозде и да ни го дават. докато подрастваме. За Та искам да кажа за здравословното хранене – Хора, грешката не е в децата-и в хората които ядат погрешно- а в техните родители и неправилните им навици, в ограничеността им, и така наад в поколенията….
Та искам да кажа, че явно съм си имала усет (като малък всеки човек има нормални и все още не изкривени рецептори и вкусови навици) какво да ям и кое е хубаво, кое е концентрирано, кое готвено и умряло и сварено… но изкривените им разбирания “да ям много и да имам апетит” както и терминът “злояда” се дължеше на неграмотността на родителите ми и незнанието (то неграмотността си е липса на знания) като ме лишаваха от хубава и пълноценна храна, и държаха само на готвената! Добре че имахме село и сме яли в изобилие пресни салати, плодове и зеленчуци….. освен готвена храна. Но за моите родители понятието “силна и хубава храна” означаваше “готвена храна” или както се казва “зготвено”.
С течение на годините, и благодарение че се отделих от нездравословната кухня на моето семейство, почнах да си експериментирам и да опитвам всички храни които досега ги бях вкусвала само сварени, печени, и объркани със мазно олио. Някои съвсем обикновени дори не ги бях вкусвала!
А откакто си взех сокоизтисквачка, открих що е то да пиеш пресни сокове!!!!!
И сега се чудя на моите родители, защо не са ни хранили здравословно??? Еми защото не са се замисляли колко простичко е всичко, и са били продукт на промити мозъци през комунизма,….на вредни навици също от културата на техните родители и тн. и тн назад.
За много хора по селата зеленчуците са само гарнитурка или мезе за ракията, докато смислената храна е мазната, животинската и тази която те кара да пръщиш и да си “здрав”.
Само че тези дето ядат меса и мазнини, без да изразходват тази енергия- знаете какво става с тях. Навсякаде може да видите “бременни” мъже или жени “тюлени”, които се мъчат докато се движат.
Баща ми почина от инфаркт. Нерви, кръвно, диабет и накрая си отиде внезапно. В последните си години се хранеше предимно със сланина и яйца за да спести пари…за да има енергия.
Понеже пенсията беше малка а парното голямо… и се тъпчеше с всички възможни хапчета, които докторите му предписваха, една пълна торба с боклуци, които той ги взимаше- като войник , точнои стриктно!
И никой от тъпите лекари не си правеше труда да му каже как да се храни здравословно и как да си почива, и че с тази сланина се съсипва!!!!
Майка ми също беше неграмотна, и неговото хранене не я притесняваше…
Ние най-малко сме подозилари как нашите родители си съсипват здравето….
Иначе баща ми си произвеждаше зеленчуците.. докато умреше.. но уви, четеше основно литература как се прави вино, а не “вегетарианство и суровоядство” (тази книжка е много стара и я имахме в библиотеката, но само прашасваше..само да допълня че днешните книги само преписват от старите- нищо ново)
Та е въпрос на споделяне, опит, информация и мотивация- като видиш други хора добре изглеждащи.
Около него нямаше такива и всичките бяха пълни с болести, и си умираха един по един. Така хората свикват с мисълта,че ще умрат от някакви болести но той-знаеше че всичко е от стреса и нервите….и не знаеше как да си релаксира..
Аз не мога и да си представя как един беден пенсионер, може да си “релаксира” -ровейки по кофите за храна.
Но това са други теми.
Майка ми все още е жива и се опитвам да я променя като разбирания и ограничени схващания, за храненето че е важно, ако иска да живее още и при това без болести. Тя обича-ше мазнина, всичко да плува в мазно, тя обича-ше тонове сол и всичките храни да са пресолени.. тя обича-ше да пие по 2 кани кафе на ден… От години я облъчвам, показвам филми и статии и полагам огромни усилия да я променя.
И да! понаучи се че не е полезно всичко това, промени се, дори и на 65!!!!
Та искам да кажа на всички бъдещи майки и хора които искат да отглеждат здрави деца.
=> Първо се погрижете за собственото си здраве- за да го предадете това знание на децата си! Нали това е най- важното :) А и какъв пример давате, ако готвите гадна кухня- която според вас е “полезна”?
Първо променете себе си, израстнете, възпитайте се и после създавайте деца -та да има на какво да ги научите, иначе е напълно бесмислено да се създават осакатени хора, болни хора които после да страдат от грешките на родителите си… В Америка това е масово…
Ако вие се храните добре и разнообразно, децата ви ще се хранят със същата естествена храна- и няма да ги насилвате. А и много от болестите на психична основа са от токсините, пърженото и тн. в храната. Затова ако децата си ги натравяме с гадости, после се чудите защо има престъпници??
Да сте чували вегетариаци или хора които имат хранителна култура – да са известни психопати??? Не естествено.
Захарта и Месото променят мозъка и повечето психопати убийци, са яли много сладко в детството си и основно месо.
Психопад-вегетарианец няма на света.
=> Второ – спортната култура-е много важна и необходима във пубертета!
Ако искате да имате здрави кости на 50 и до дълги години – особено за жените- трябва в пубертета, докато се изгражда тази костна маса, скелетни връзки, стави и мускули, ДА ГИ ТРЕНИРАТЕ!!! Да се изградят добре. Една жена с раждане губи доста калции… както знаете, след менопауза също- си отива костната маса.
Извода- физически упражнения и правилна диета!
Както е тренирано тялото в пубертета- така предразположено си остава за цял живот! Това е правилото
И последен съвет на всички бъдещи майки.
Моля не насилвайте децата си с готвена храна, не им давайте компоти – това е вода с налята захар в нея!!! Това е отрова за тях!
Моля ви не им давайте хлябове !!!, те залепват по малките им стомахчета. Ако искате да обикнат хляба- може да омесите домашна питчица -при това автентична- с вашите ръце, а не в машини за месене и печене , научете се как се кваси с бирена мая, и тогава давайте на децата си. Другото е отрова. .. Не сте толкова заети, и не се правете че изкарвате милиони, та да не отделите време за правилната храна и живот на децата си.
И вманиачаването е понеже досега са ни тъпкали с гадости и индустирята е гадост, та е един вид
“борба” с тази индустрия. Затова хората само говорят кое е полезно и кое е вредно.
Трябва да се знае и трябва да се отворят очите на хората. Поне на някои, по схваливите- ще се помогне.
Представете си свят в който се хранят хората здравословно, лишен от болести и стрес, всеки имащ по еднин декар парче земя и изхранващ се от него. Тогава няма да има нужда от Царе, Президенти, Правителство
и всякаква гнас която иска да управлява. Ние вече няма да сме роби ами свободни.
Но това е утопично, и винаги ще има от една страна дразнители, агресия и проблеми и от друга, хора които да им се съпоставят.
Аз избирам да съм от другата страна.
Всичко най- хубаво!
БРАВО!!!!!
Здравей мила.Искам само да ти кажа,че ти сякаш си написала моите мисли по този напоследък “натежал” въпрос.
Стахотен сайт,чета си го всяка вечер.Благодаря ти и давай все така смело напред!
Пилче, специално дойдох да намеря статията дето била разсърдила разни объркани и гневни хора :-)
Ами чудесна си е! Бурно одобрявам и съпреживявам всеки написан ред. И ще се погрижа да я разпространя по моите канали, защото тези здравословни мании, съчетани с “Вижте ме, аз бях 20 години дебела, обаче сега какво чууудо направих, даже мисля още малко да погладувам” са просто вредни. Да, вредят на хората, които сляпо се доверяват на всичко, дето живее в интернет!
КОлко се радвам, като ми пишеш тук!
На моята честота си в милиард от милиард и един случая :)
:*
Много точно казано е всичко, което прочетох в тази статия. Аз съм като Теди, описана тук. Честно казано ограничения от всякакъв род, освен ако не е нужно са вредни. Всяко крайно залитане е нездравословно. Аз в момента правя експеримент да видя дали след като откажа месото/така много се говори за това и така се тръби, че и аз реших да проверя какво толкоз има/ се оказа, че на мен не ми е проблем отказването от месото, даже въобще не ми направи никакво впечатление имам предвид кой знае какви фоеверки не се случиха, не съм летяла от енергия подобни глупости. След като разбрах, че всъщност не завися от употребата на месо, реших че от време на време ей така ще хапвам, защото както казах всяко крайно нещо е вредно. Моето тяло си ми казва от какво имам нужда в даден момент, стига да имаш желанието и да можеш да го слушаш. А така прокламирания напоследък здравословен живот е чиста медийна и производствена кампания на големите компании. Баба ти като е изяла един локум едва ли си е мислила нещо от сорта:”Край – отрових се – ще се мре”. Има и една друга приказка”Прекалено голям светеш и Богу не е драг”. Така че, всеки има право на свой избор какво да яде, какво да мисли и как да живее. Ако е сам решил, че месото не му трябва вече сам ще престане да го яде, а не защото е “модерно”. Същото е с вафлата и ябълката. Аз пък ям вафли, но умерено и сваба на богу нищо още ми няма. Така, че слушайте тялото си то е умно, то знае какво да яде в даден момент или не. Ако си в хармония с него изобщо няма и да се замисляш за Здравословното. Всичко друго е РЕКЛАМА.
Ставам ! Свършвам домакинската работа ! Иииии – какво да правя сега ??? Да вляза в сайта (vanillka.com ) ,който открих преди няколко дни и ми загуби цял един ден да го чета,сле което съжалявах ,колко много неща не съм свършила. Още преди да седна си обещавам,че няма да му отделям,повече от 1 час. Първото нещо на което попадам е тази статия .Страхотнааааа!!! Само едно не разбирам – как да се лекуваме от тази си мания. Защото е ужасно.Обсебва живота ми. И въпреки ,че го осъзнавам,не мога да го променя. И то не е от вчера , то е от вече 2 години. В съзнанието ми е само това – какво ям аз , какво яде детето ми,там няма да ходим ,при баба си няма да ходиш,един малък ад.HELP :)
Еми да си промениш житието трябва и битието… Човек може да промени всичко стига от срещната страна да има разбиране. А и аз съм против бабите и дядовците да се бъркат във възпитанието, принципите и тн- на родителите.
Да те могат да помогнат, но ако са на страната на родителя- ако са решили да ви налагат тяхното разбиране и виждане, си ги гледайте сами. Бабата е да помогне в работата за отглеждането, да и във възпитанието- ако сте на едно мнение… но по скоро във работата- пране, дундуркане, приготвяне на багаж и тн..
Но какво да яде дедето, колко часа да спи, кога да си ляга, колко да спортува, или пък да свири- на ден, и тн.и тн., този целият режим го определяте вие. Ако изобщо смятате да изграждате характер или успешни хора и личности.
Иначе грижатаза децата се свежда до едно просто и обикновенно отглеждане на поредният неориентиран човек в живота.
Представете си, че целта на хранителният режим, съня и активността- бяха за да потготвяте спортист. Тогава щяхте да имате принципи- и да ги наложите на всички членове от семейството си- без дискусии. Нямаше да мислите за всичко това и да живеете в малък ад или голям ад. Нито нямаше да пишете тук за помощ. Нали?
Така че създайте си принципи, споделете ги със всички и да знаят оттук нататък и те да ги зпазват- а ако родителите ви не са толкова възприемчиви или схватливи… не разчитайте повече на тях- те винаги могат да бъдат против вашите виждания, мнение и тн- и за други неща- не само яденето… което неминуемо оронва вашият авторитет в очите на децата ви.
Аз познавам доста хора, и българи и западняци и какви ли не- работещи много и нямащи време за децата си- като се оставят някаде – някой да ги гледа- независимо дали са баби или не- се оставя детето с един списък с храните, готвенето, спешните телефони за връзка, аптечна чанта, часове за лягане и тн и тн инструкции.
Така правят организираните родители- които държат децата им да се отглеждат по техните правила.
А неорганизираните родители- просто оставят децата си на село при бабите си- без никакви инструкции за отглеждане, режими и храни, добавки и тн… и после- Ауу защо детето ми се промени така след ваканцията, наля 20 кила отгоре, (или отслабна с 10) и не ме слуша и тн.
И самите ви родители ако ви слушат думата пред детето, трябва да ви пазят и изграждат авторитета- а не да го оронват. Това става като кажете нещо вие- вашите родители да кажат на децата ви- “така каза майка ти или бащати- слушай ги!”
Това е правилното възпитание- и така учат те децата ви на уважение към вас.
А когато ви направят на вас забележка и то пред децата ви например кажат, “А бе маани го детето остави го да си яде каквото му е кеф или да си прави каквото му е кеф…”
Това вече не е правилно възпитание- и тук те ви пренебрегват като авторитет пред самите ви деца- а те гледат и слушат и попиват. И след време децата ви ще ви пренебрегват и вас.
А когато родителите ви подкрепят и казват: Да майка ви е права, слушай я, или на вас ви кажат- да права си за детето кое е най добро и тн..и това го кажат пред децата ви-. “
значи се съгласяват със вашето мнение пред децата ви- децата виждат това и те попиват пак и взимат пример. Така децата ви ще ви уважават.
Всичко е въпрос на правилна комуникация.
А щом седите на компютъра и се ровите цял ден в интернета, и си позволявате да си загубите деня и не си вършите задачите-значи самата вие не сте организирана никак добре.
Промяната трябва да започне от самите вас. Защото тази неорганизация ще я прерадете и на идното поколение.
Все пак отглеждането на деца не е само хранене. Трябват принципи, личен пример, режим- пак личен пример, занимание лично с детето поне по 3часа на ден, колкото се може по малко други хора да го отглеждат. и да му изградите добродетели – понеже това не се възпитава в училище. тн и тн…
Всъщност е доста сложно и затова не всеки е добър родител.
Успех
Израдвах се максимално на статията! От доста време ми беше писнало да ям изкуствена НЕхрана. Просто не ми е удовлетворяващо, тялото ми искаше промяна. Но не си позволявах промяната, заради точно такива войнстващи проповедници, за които се говори по-горе. Цялото това парадиране, поучаване, нетърпящ възражение тон и цялата показност и демонстрация на “висша мъдрост” като антипод на “безпросветността” на нас, ядящите шоколад плебеи с години ме държеше на разстояние от иначе доста разумната идея за природосъобразно хранене. Просто много ме дразнят тези хора с перченето си и не искам да ставам една от тях. Диета не съм спазвала никога, защото мразя насилието:) Но и боклуци не обичам да ям, просто защото не са ми вкусни. От няколко месеца се заинтересувах по-сериозно от някои неизвестни за мен досега храни и реших, че няма лошо да ги опитам, въпреки че и обсебените ги ядат:) Направи ми впечатление, че без да съм го целяла специално запасите ми от шоколад се застояха в шкафа, а за череши (преди бяха ягоди, по-преди ябълки, според сезона) се ходи през ден и се радвам, че става естествено, т. е. аз си ги искам черешите, не се самонавивам, че ще ги ям с не знам каква си цел. И от шоколада не съм се отказала, просто вече не е монополист. От всичко най-много си държа на свободата, затоване бих се заробила с нищо, пък било то и най-“полезното” на света! Едно е да се храниш с качествена, естествена храна, която те радва, съвсем друго е да се превръщаш в психясал фанатик, който не сяда на масата без калкулатор… Пък и, нали “не само с хляба живее човек”, нека има и други теми за разговор/ размисъл… Дълго стана, поувлякох се, но темата за прекаляването и в двете посоки (здравословна и консуматорска) сериозно ме вълнува напоследък. Поздрави и усмивки на всички!
чудесно написано!!
благодаря че сподели :)
Сещам се за философията на хавайците, за която бях чела. Най-често си ги представяме като едни щастливи, усмихнати и слънчеви хора, облечени в цветни дрехи и много позитивни. Някак представата за Хавай е такава. Не коментирам как нараства броя на новите постройки и т.н., а за истинските хавайци. Та да се върнем на тяхната философия на хранене. Яжте всичко, което ви кара да се чувствата добре и нищо, което ви кара да се чувствате зле и некомфортно в тялото си. И сега някой може да се чувства щастлив като изяде една торта от Неделя, но това е заблуда. Става въпрос за това да чуем тялото си. Преди, когато пиех газирани напитки и изпиех, да речем, чаша кола се надувах и просто се чувствах като балон, а уж много ми се пиеше и т.н. Ако наистина разбирахме телата си и техните желания, то никога нямаше да посегнем към повечето стоки, които в момента се купуват масово. Други хора преди мен също говореха за сигналите, изпращани от тялото ни. То постоянно ни говори. Не ни трябват речници, за да разберем езика му. Трябва разговор. Трябва ни изслушване. Трябва ни истина и работа в екип.
как си права…
Ейми … да чуем тялото си, то постоянно ни говори … трябва ни изсушване. Толкова красиви думи … Благодаря че ги сподели с нас !
Страхотна статия.От няколко дни чета тук,опитвам се да променя храненето си.Впечатлена съм от теб.Нямам думи да опиша колко ти се възхищавам.Успех.Поздрави от Бургас.
☼ Благодаря за позотивния коментар!
Всичко с времето си и бързай бавно, е казал народът!
Поздрави!
Ванилка, идея си нямаш колко се припознах в текста ти !
И много искам да кажа на хората, които преминават през тази крайност, че това няма да ги направи по-здрави, няма !
Това , че този начин на живот е изкривен го виждам чак сега…
Вегетарианка съм от няколко години, но малко преди началото на 2013та реших, че не е достатъчно и започнах една лудост дето си я описала в статията… Точно така – говорех само за това, ако случайно си бях позволила някое грешно парче шоколад вината ме преследваше с дни ! Отслабнах много и пак не беше достатъчно, точно както си написала , радостта ми се мереше в по-малкия номер дрехи. Не хапвах грам мазно и продължавах да намалям храната, докато стигнах до един плод през деня и салата за вечеря- нямаше накъде повече да намалям, но исках да съм още по-слаба и започнах да се претоварвам . Два пъти седмично тренировки в зала, 5 пъти в седмицата домашни фитнес упражнения по час и нещо, поне 3 вечери в седмицата тичах по 10 км… Ако случайно хапна нещо повече на вечеря на следващия ден двойно повече време за тренировка – наказания, ограничения, Мания ! Стигнах заветния “xs” номер на дрехите и какво ?!! Да, бях слаба, обаче лицето ми не приличаше на нищо, от бюста ми не беше останал и помен и даже със завист гледах позакръглените жени и си мислех колко са секси… И така това исках да го споделя, защото, мили хора, щастието не е в xs-а , не е в 26ти номер дънки, щастието е в баланса, а баланса не вирее в тази стерилна среда на безумни ограничения…
Благодаря ти, Ванилке, за тази статия !:)
и аз съм минала през тоя път…носих дрехи от 6 и 7 клас и се радвах, че съм слаба…тренирах и не ядях.
Е, сега не мога да вляза в тези дрехи, но съм усмихната, много здрава ( физически съшо), имам прекрасен мъж до мен, работа която харесвам. И нямам нуждата от чувството за вина след 5 шоколадови бисквити :)
Blagodaria za iskrennosta. Dnes e vajen den za men ,poneje ot vreme sam vegan ,no ne moga da spra marmoreneto vatre v men . Ti mi pomogna y zatvardi razbiraneto mi ,che tova koeto te pravi radosten y dovolen ,tova e pravilnoto za teb.!Prodaljavai, nujna si ni na nas izgubenito po patia !
Ванилка, както винаги искрена и запазваща изцяло духа на “себето си” :))
Благодаря за прекрасната статия, накара ме да се замисля и да навляза още по-дълбоко в собствените си мании ;) Разбира се, че всичките си имаме такива и това всъщност е чудесно :)
И аз зная какво е да ядеш по 12 вафли една след друга и да искаш да мушнеш още няколко след това, а зная също така как стоейки в огромния магазин заобграден от всякакви видове лъскави и цветни “захарни” опаковки, избирам “забранения плод” :) Просто, защото другото не ме привлича вече, наситил съм му се.
И Б12 зная какво е да имаш и да нямаш, но какво от това? Нали се чувствам добре и се радвам на живота? Идеално!
Вземем ли се много насериозно в един момент, губим една съществена част от живота и това е точно тази игра на противоположностите, в която навлизайки, научаваме нови неща.
Вчера си похапнах смело няколко “несъвместими” храни и сурови и готвени. Е, и? Чувствам се добре, усмихвам се и продължавам напред. И какво точно означава “несъвместим”?
И аз пиша много за тези прахчета и треви с причудливи имена и казвам пак- не ви трябват, яжте си магданоза, бобчето и лещичката с прясна салата острани :))
Но хайде стига толкова, че стана на роман моя коментар :)
Поздрави, Ванилке и продължавай все така мъдро да вникваш между не чак толкова осъзнатите мисли на хората (включително и своите собствени) Всички имаме нужда от напомняне понякога :))
Мерси, Жоре!
Мисля, че е важно ненасилствено да избираме хубава и полезна храна, а не да се ограничаваме :) Тогава е постигната целта. Всичко друго преди това е само илюзия… :)
Четох премежднията с б12…честно, не знам какво да кажа. Моето Б е просто отлично, но го отдавам на факта, че не вярвам много много на тея неща и на…’чистите” ръце :)
Б12липсата е признак на твърде стерилна среда и вманиачаване :) Поне според мен!
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/968-agresiyata-i-duhovniya-pat
Прекрасно казано…Защото човек трябва преди всичко да е в хармония със себе си,с тялото си… Това не се получава ако се насилва да яде или не яде дадена храна. Така само стресира организма си. Идеята за здравословния начин на живот според мен е,че първо трябва действително да разбереш,повярваш,усетиш кое е добре за теб,и чак СЛЕД това ти можеш вътрешно да поискаш да живееш така,т.е. без насилие над себе си вече да ти се яде(или не) това,което е полезно за теб.
Моят опит с диетите е ,че ЕДИН път се подлъгах по някаква диета,с която всички девойки около мен за няколко дена сваляха по някое и друго килце(чудесно за лятото). Но при мен единственият ефект беше влошен метаболизъм за около седмица,а именно,защото стресирайки тялото си(недавайки му каквото иска да яде),аз повлиях негативно на иначе чудесните си взаимоотношения с него. Идеята е да ядеш,каквото ти се яде,защото,мисля,че ще се съгласите,че тялото ни ни казва от какво имаме нужда(тук не говорим за снаксове,чипсове и всякакви пакетирани бисквитки,защото те ни се прияждат заради зависимостта ни към тях,породена от дадени за съжаление доста употребявани съставки). Ние просто не сме свикнали да го слушаме и в един момент забравяме да го разбираме…
Здравей мила.Искам само да ти кажа,че ти сякаш си написала моите мисли по този напоследък “натежал” въпрос.
Стахотен сайт,чета си го всяка вечер.Благодаря ти и давай все така смело напред!
*** Trial period expired. Please subscribe to the service. Antispam service cleantalk.org. ***
И аз благодаря!
Един доста известен доктор (както аз му казвам – гуруто на колената) беше казал преди време: “Браточка, последните 20-30 години толкова салами без месо и сирене без мляко е изял българина, че операциите на колена са се повишили няколко пъти!” И като го попитахме, аджеба защо не излезе да го каже това по телевизията, той каза: “Как да тръгна срещу цяла индустрия, нали ще ме смачкат!” …… храненето не е такова каквото е било (аз даже не съм била родена преди 30г.) Днес опаковките продават …. вкуса на масовия човек се е променил заради глутамат и всякакви други химии …. пазаруваме от немски супермаркети …. бре толкова ли е трудно да произвеждаме истинска чиста храна, която да стига за нуждите на малката ни държавица. Нека ги оставим германците и канадците да си ядат ГМО чудовищата, които са създали, стига са ни ги пробутвали на нас.
Поставих си за цел да потърся леща, която е произведена в БГ … оказа се трудна задача /намерих все пак един вид от измежду 10-15/.
Истината е, че трябва да се фокусираме към богатсвтото на страна ни – това което имаме – чиста земя, небе и води. Трябва да се съхраним – да имаме собствено земеделие и продукция, вместо внос и глобализация. За бога, не може да ядем всеки ден авокадо – змисляли ли сте се колко вредни емисии е причиноло това авокадо на планетата докато стигне до вас?! И от що? Да може някой да изтъкне колко здравословно се храни? Жалко е :)
Истината е да се върнем към корените си – към традициите си, към това, което имаме в конкретния сезон. Тогава ще сме здрави, щастливи и горди българи :)
Мда, аз мисля по абсолютно същия начин. Авокадо, банани, чия- вкусни и прекрасни са, но от къде идат? От кога ние българите ги знаем>
Благодаря Ви за глътката въздух и междучасието, за което ми напомняте, бе съществува… майка съм от 2г и чувствам тонове отговорност и тежест да смогвам с изграждането на здравословни нависи на дечетето… както горе една майка- юлия е написала- трескаво се предвиждат по няколко ходй напред как да се избегнат боклусите и щедро черпещите… осъзнавам, че един по- релаксиран подхад на моменти е ок, но съм в отбранително фаза с/у цялата ” хранителна” ипдустрия… Благодаря Ви, че споделяте правилната насока, без да се натоварва читателя с поучителни свръхпримери… и БЛАГОДАРЯ за обяснениятя за кваса и хляба- вече 5-6-7-8 пъти вадя що- годе ядливи резултати:-) …е преди време не съм си представяля, че и тва ще правя, но е интересно как човек преминава през различни фази в живота- нека днес да съм четяща в 2 пъсреднощ поредната здравословна статия, вярвям, че това е пътят да стигна Вашата вътрешна хармония:-) п.с. хапнах от уважение и с малко таен кеф, примесен с гузно чувство няколко пъчни джънка на рожден ден днес;-);-);-):-D
Много, много благодаря за хубавите думи, Дара!
Чудесно е, че намирате ваш, истински смисъл в тази статия и я прилагате в живота си. Твърдо смятам, че джънк храната е голямо зло и престъпление срещу човечеството, но не можем да живеем в изолация и да се самобичуваме :)
Упсех и с хляба, от сърце благодаря за отзивите!
Винаги съм била за здравословното хранене, независимо на каква възраст е човек ,особено що се отнася до малките деца, на които тепърва им се оформя организма.Но като че ли в определен етап това става буквално като мания и спокойно не можеш да хапнеш една вафла без да те обвземат някакви съвестни мисли какво правиш сега и т. н. Ето тук може би е тази граница, която не бива да се прескача. Тук ни пишете много интересни неща и се надявам повече хора да разсъждават като вас.
Според мен в момента е на лице една крайност. Няма средно положение.Или има хора, които хапват напълно вредни и нездравословни храни, и такива,които прекаляват само с тях. И двете крайности са вредни и не добър вариант. Статията ви е интересна и показва тази зеленина докъде е стигнала. Ако се занимаме прекалено много с храната си, то тя ни става фикс идея и тогава не се отразява добре на нашето здраве.