Преди 1 година, на този ден- 12 март, към 7-8 вечерта се запознахме. Днес е празник!

Тя беше в клетка, с напарфюмирано одеялце и куп принадлежности. Навън беше студено, а аз се вълнувах толкова много, че дори свирепият студ не усещах. И краката си не усещах.

Беше много малка и слаба. Страх ме беше да я пипна, да я гушна. Не знаех какво да правя с нея. Хих, точно все едно си имам бебе и нямам идея какво да правя с него, че даже и по-зле- майчински инстинкт за гледане на котки нямам ( сега е спорно дали нямам пък).

Моя малка сладка Гини

Изкъпана и увита като бебе :)

Тодор не беше в България и съответно нямаше кой да ме “вразуми”. Беше понеделник, аз бях на работа и тогава Маги ми писа… просто ми спомена, че нейна приятелка има котка, която взела преди 4-5 дена, ала сестра й се оказала силно алергична, дори се изнесла от тях. Та, котето трябвало да си отиде. Маги знаеше, че аз много обичам котки, но също така знаеше, че съм твърдо против купуването и отглеждане на животно в апартамент, особено пък ако стопаните са хора, които пътуват и се случва да ги няма по 7-8 дена у дома. Знаеше го много добре Маги това, та ме увери, че може да е временно, защото ако нейната приятелка не намери на кого да даде котето, на следващата сутрин трябвало да го връща в развъдника, а там било гадно. Жената била лоша (това ми стана ясно скоро след като взех котето…слаба до болка, без хигиенни навици!).  И както си бях против, както гледах снимки на една бяла пухкава толка, чиято муцуна дори не се виждаше добре на снимката…така някакси, без да му мисля и да се чудя какво се прави с котка, без да питам хазяйката или да пиша на Тодор, казах…ами ще мина след работа. И тогава се почна! То не беше вълнение, то не бяха подскоци от радост, пеех си, крещях от радост и нетърпение заради предстоящата среща! Ще ставам мама! Ще ставам мама на малко котенце!!! Опитвам се да се сетя и опиша емоцията по-добре, но в такива моменти човек не се опитва да помни как се чувства, а по-скоро изразява чувствата си по най-първичен начин.
Бузите ми горяха, краката ми трепереха…за първи път в живота си ще живея с котка! Дали ще спи до мен, дали ще рови из саксиите, дали ще събори милиардите дреболии, които имам по шкафове и первази, дали ще ме драска, дали? Представях си и визуализирах разни стари спомени с котките на село. Разбира се, всички мои представи се оказаха напълно погрешни. Котките си имат характер и всяка една от тях е уникална. Моята- изключително много.

Стана 8, срещнахме се с момичето. Котето се ( тогава беше с някакво име, дето така и не запомних) беше свило в единия край на огромната му клетка. Обясни ми разни неща за нея, каза ми това-онова и айде към дома.

Моя малка сладка Гини

Най-най първата снимка на Гини, която й направих!

И честно– когато я видях за първи път..хм. Абе не очаквах такова нещо! Спескана муцуна, липса на нос, дишане, което прилича на хъркане, малко разногледи очи, адски много, безумно много козина и съвсем слабо и немощно телце. Плюс това миришеше на някакъв парфюм, който хич не ми харесваше, особено за котка. Не бях сигурна дали ми харесва, дали изобщо това е котка. За сведение- породата е персийка екстремал и има доста особености и като характер, и като външен вид, и като грижи… Определено няма нищо общо с котките на село.

Чуденията ми дали ми харесва съвсем бързо изчезнаха. Самата мисъл, че от този момент нататък аз съм отговорна за един живот, че от мен зависи дали котето ще се чувства добре и ще бъде щастливо, че ще споделям стаята си с друго живо същество, което не говори моя език, но ме гледа в очите, вечер заспива с мен, сутрин се буди с мен, дава ми да го гушкам и докосвам, доверява ми се, когато е в ръцете ми, е като вълшебство! Да се сдобиеш с нова и скъпа дреха, мебел, обувки, техника, дълго чакана и блянувана вещ е толкова нисшо и безсмислено пред чувството, че имаш до себе си една живинка, с която ще споделяш дома си!

Моя малка сладка Гини

Лятото, на плочките…умира от жега и се чуди къде да легне.

Пуснах я в коридора. Обикаля плахо и тихо. Влезе във всички стаи, мина покрай всички ъгли и пак дойде в коридора. От чудене как да се казва ( минах през всички имена дето ми харесват за котка- Фифи, Фиданка, Корделка, Анастасия, Аврора и т.н.) ми хрумна, че понеже е толкова досетлива, че се върна на правилното място, ще се казва Гинко Билоба, накратко Гинка. Сега отговаря на Гини и добре разпознава гласа ми.

Гини е бяла персийка, със сини очета, сивкави ушенца, опашка и крачета.
~~~

4 дена. 4 мъчителни, тежки и ужасни дена. Гини не ядеше, не пиеше вода, не ставаше от дивана, където си беше харесала да спи. Не си играеше, нищичко не правеше, дори не мяукаше, не се чуваше, че е в стаята. Бях ужасена, говорех всеки ден с момичето, от което я взех, не знаех какво ще се случи с Гини. Тя беше на 6 и 1/2 месеца и тежеше към седем- осемстотин грама! Поради естеството на породата й, очите й сълзят постоянно, а сълзичките са червеникаво-кафеникави; нослето е често запушено и понякога сякаш се затруднява да диша. Чистех я всяка сутрин, беше ме страх дори да я докосвам. Плакала съм, за да прояде….опитвах с какво ли не, как ли не. Но отказваше да хапне дори една гранулка и пиеше по 4-5 капки вода.

Моя малка сладка Гини

На четвъртия ден, от както е у дома. Минути преди да прояде ☺

Един ден чудото се случи. Беше слънчев, но студен мартенски ден и бях я сресала тъкмо. Беше отворено към терасата, а Гини беше на пода след тоалета си. Забелязах, че трепери от студ и я качих на бюрото ми, където грее слънце и има парно. Толкова миличка беше, толкова жално ми беше. Отново пробвах да й дам да яде…как да се стопли, като няма енергия дори да се движи! Сложих купичката й върху една чаша, за да е по-високо и тя прояде! Малко по малко, ала прояде! После я свалих, тя ядеше и ядеше! Вода пропи от една капачка на боза, след това започна да ближе портокала, дето си бях обелила….Гини яде! ГИНИ ЯДЕ! Исках да се обадя на всички, на целия свят и да кажа, че малкото бяло нещичко ще живее и че яде! Яде и пие вода!

Моя малка сладка Гини

И тук тя прояде!

Вечерта открих, че обича и да си играе с връзки и всякакви влачещи се неща. Вече имаше сила да се движи и да си играе :) Гледката персийска котка с опашка, колкото нея, да се върти в кръг, гонейки връвчица е “a must see one!”! Tрябва да се види от всеки! Бях на седмото небе от щастие…Гини определено не е като другите котки, няма нищичко общо с всички, дето съм виждала, но това е съдба. Аз си намерих котка и Гини си намери човечка!  Дори и сега, след цяла една година, понякога не мога да повярвам, че Гини е реалност, толкова много я обичам и ми е скъпа! Не си представям какво е да съм сама по цял ден, имам си другарче!

Моя малка сладка Гини

Гушкането е редовно и задължително при нас!

Но има едно друго нещо, за което споменах в началото- Гини нямаше хигиенни навици. Аз си представях, че котките като се изпишкат веднъж в тоалетничката си и само там ще ходят, понеже ще се ориентират по миризмата и обичат да ровят. Не знам дали е заради малкото й носле или защото 4-5 месеца е живяла на плочки в преградена стая, използвана за развъждане на котки, ала Гини не признаваше котешката си тоалетназа нищо.

Още с идването се почна, но аз си мислех, че след 5-6 дена ( след като прояде, значи се чувства като у дома си!) ще се научи. Излизам от стаята, тя се изакала на леглото ми; пишкаше на дивана, на мястото дето спи ( и продължава да лежи там), пишкаше по всички ъгли на стаята, килима, до храната си…дори си нямаше любимо място или такова, което да повтаря често. Сутрин със ставането търсих да попия и измия където е направила белята; следях я, когато бях с нея, като се връщах у дома, задължително проверявах на всички възможни места за мокро петно. И винаги откривах.

Моя малка сладка Гини

Не бре! Не съм я лакирала! Но няма ли да й прилича в прасковено…

Дивана стоеше застлат с найлонови пликове, карах й се като се качва на леглото, за да не се учи…перях чершафи, матрак, диван, килим редовно. Така се минаха 1, 2, 3….4 месеца. Поне беше топло и през нощта и като ни нямаше Гини беше на терасата, че да мога да го изчистя лесно, но това не беше решение.Пробвах всякакви начини, дето ми споделиха- с оцет, с портокалови кори, със силен парфюм, сменях й настилката в тоалетната, за да видя коя ще й харесва най-много, слагах я вътре, милвах я, ровех с нейни лапички аджеба й се задейства инстинкта за ровене.

Не и не…и не. Стаята ни миришеше на котешка урина и това е. Имала съм моменти, в които изпадах в истерия и плачех от безсилие! Имаше дори толкова тежки дни, че исках да се откажа от нея, гузно си признавам, че съм я пошляпвала и съм й говорила като на човек, че ако не се оправи до септември, не знам дали ще можем да я задържим. Хазяйката още не знаеше, че има котка в къщата!

Моя малка сладка Гини

Гини обича банани, малини, праскови, пъпеш, райска ябълка, тахан и сурови сосчета…Приличаме си ;)

За космите навсякъде е излишно да пиша. Приемаш го и е неизбежно: по клавиатурата, по всички дрехи, чершави, одеяла, във всички ъгли на стаята, по цветята. Редновно си хапвам и аз косми и не е страшно. Просто пускам прахосмукачка и бърша пода почти през ден, но не ми тежи. Важно е да го правя, най-малкото защото правя и сладкиши за други хора и е съвсем излишно да споменавам, че се налага да е супер чисто у нас.

Ако сте усетили цялото ми щастие, с което говоря за Гини, то със сигурност не можете да усетите и да подозирате колко трудно ми беше през тези “пикливи” месеци. Това е просто защото всички проблеми и спънки са маловажни и когато се обърнеш назад, виждаш само хубавите моменти. Така е с много неща, не само при мен и Гини.

В един момент и това чудо се случи. Вероятно това стана, когато толкова добре бях научила навиците и режима й, че сякаш успявах да я хващам. Впрочем, нали бяме за 2 месеца в Лондон. Лидето от Moonbites се съгласи да гледа Гини, за което не знам кога и как ще успея да й се отблагодаря! През това време Гини никак не се е научила да ползва тоалетната, въпреки че аз тайничко се надявах да има някакъв напредък. Тц. И Лидето беше вдигнала ръце от нея, та каза, че с радост си ни я връща :) Има си хас, не е много забавно да дежуриш с мопа и тоалетна хартия…

Моя малка сладка Гини

След 9 дена разделени :) Аз на море, а тя у дома! Обича да си играе с косата ми!

Взехме си я. Вече обаче се бях променила и аз; реших, че няма да й се карам, няма да я пляскам. Само и единствено ще я поощрявам, ще я слагам по 10 пъти на ден в тоалетната, след което ще й давам гранулка. Спеше на терасата и един ден счупих една саксия и пръстта се изсипа в тоалетничката й. Не ми се занимаваше да я чистя на момента- така и така не я ползваше. Обаче какво да видя- 2 поредни пъти Гини се изпишкала там, в пръстта! Дали от миризмата, дали пък не й беше време да се научи…никаква идея! Лека полека започна да пишка и ака почти само в тоалетничката си и всички бяха щастливи!

Преместихме се на ново, по-хубаво място. Сега сме си само тримата. Много се чудех дали ще има проблеми като преди, но от самото начало Гини си ходи в нейната тоалетничка. Като ни няма, понякога през нощта, ако не съм си играла с нея, ако нещо съм я разсърдила обаче, познайте! Пишка на 2-3 различни места в коридора, веднъж на дивана, веднъж в леглото ни, както си спахме тримцата, веднъж или два пъти в стаята на паркета. Но и това вече успявам да го “хвана”. Има си причина и обяснение. Особено като ни няма за 2 дена Гини е много нещастна, не хапва и не пие вода и пишка навсякъде. Но това са бели кахъри. Важното е, че Гини е пълноправен член на семейството, радва се на безгранична обич и от мен, и от Тодор и вече е една истинска, смела, игрива, здрава, любопитна и себеуважаваща се котарана! Тежи над 2 килограма, заякнала е, тича по много и най-важното- следва ме във всички стаи и дума не може да става аз да спя в спалнята, а тя- във всекидневната. Абсурд!

Моя малка сладка Гини

Така се будим редовно. И аз, и Тодор много си обичаме мацинката :)

Гини много добре знае къде съм и идва и драпа с лапички по вратата; качва се при мен, ляга ми на гърдите и бута муцунка в ръцете ми да я галя. Спра ли, почва да протяга лапи и да ме гали, че пак да почна. После й омръзва и се навива на кравай я до главата ми, я до краката ми.
Сядаме ли на вечеря, Гини е в мен или в Тодор. Седна ли на пода да правя нещо, Гини е до мен. На дивана ли съм, тя се качва на облегалката и ляга зад главата ми. Гини е най-умното, добро, мило, нежно, внимателно и миличко коте на света. Непосилно ми е да си представя да се прибера и да не изивикам от вратата “Гини, Гини”, да ида да я гушна и целуна и да започна да й бърборя какво съм правила…

Моя малка сладка Гини

Любимото място. На високо! (тук е на облегалката на дивана)

Много съм горда, че успявам да се грижа добре за нея, защото ако някой си мисли, че животинка ей така се взима- за собствено удоволствие, е много, ама много заблуден. Изключително отговорно е! В крайна сметка това е живинка със свои нужди и желания и аз трябва да ги уважавам! Още не успявам съвсем, защото понякога я гушкам против желанието й, ама как да й устоя… Да заживееш с животинка означава да поемеш грижата за нея и за дома си съвсем, а не да се надяваш, че котката няма да драска мебелите, да прави бели или да пишка понякога на килима … То е като едно непорастващо дете, чието възпитание е в твои ръце!

 

И така…вече година! Радвам се, благодаря на съдбата, на Маги, на всичко, което може да е спомогнало за срещата ми с Гини!  Безкрайно много обичам това създание, възхищавам се на свободата да изрзява чувствата си- нещо, което ние хората сме забравили как се прави, и се надявам Гини да остави свое поколение, защото искам до края на дните ми да живея с нея…или поне с частичка от нея!

Моя малка сладка Гини

Пазителят на тортите! Това е в старата кухня, лятото :)

ПС: относно моето “твърдо против” гледане на животно вкъщи- малко промених мнението си. Жестоко е да гледаш голямо куче или улична котка, която може да намира храна сама и има нужда от движение. “За” съм гледането на ранени или недъгави животинки, на породи, които са така жестоко създадени от човека, че не могат да се грижат сами за себе си ( както перийските, пинчерите и т.н.). Съвсем убедена съм, че породата има значение и понеже Гини е къщна котка, тя няма друг избор, освен да живее с хора. Или поне така си мисля.

ПС2: Момичето, от което я взех, твърдеше, че много я обича и ще й е мъчно, а така и не се обаждаше да пита за Гини или да иска да я види; живеехме на 15 минути. Дори когато заминавахме за Лондон и нямаше кой да я гледа, тя не желаеше да идва един път дневно до нас, за да се погрижи за нея. В един момент спрях да вярвам, че е имало някой с алергия в семейството й, а чисто и просто е вдигнала ръце от пикливата котка. Както и да е. Благодаря й във всеки един от тези случаи, защото ако си я беше харесала и заобикнала, аз никога нямаше да срещна Гини!

ПС3: Седя на дивана, а Гини е на облегалката до мен и се блиииже ли, ближе по лапите! Станала е такава чистница в последните няколко месеца и много се гордея с Гиночка :) ♥♥♥ Мило мое, малко, сладко, нежно и добродушно котенце!
ПС4: някои от снимките са правени от Тереза! Благодаря, Рези =)

Честит ни празник!

Моя малка сладка Гини

Понякога се “крие” върху одеялото…едвам я виждам къде е!