Привет!

Това няма да е рецепта за такива бисквитки ( не защото е трудна, ами защото не ми се е налагало да правя такива у дома скоро).
Обаче е ще е един материал за размисъл, а може би и на малко спорове.
Както всички знаете- аз съм веган и съвсем съзнателно и спонтанно се отказала от любимите ми млечни продукти и яйца, защото знам за вредата, за етичната гледна точка и т.н. Пък и не мисля, че ми е зле без тях ( ехидно и доволно се подхилвам). Много хора ме питат за историята ми, за мнение, за съвет или искат сякаш да ги уверя, че няма нищо страшно и че далеч не е трудно, безвкусно или недай си Боже вредно, ако не ядеш млечни!
Понеже не винаги мога да отговоря пълноценно и цялостно на въпросите за веганството на много хора, а и понеже не съм ви споделила за гостуването ми в блога на Вероника ( спомняте си, че тя ми гостува, ето нейната история и рецепти ТУК ), ще ви споделя размислите ми за този начин на хранене.
Всъщост, вие самите можете да прочетете гостуването ми при Рони, ала аз ще си позволя да копирам увода, който й бях изпратила, за да го има и тук. Не винаги мога да пиша за себе си, пък тоя път все че се получи :)

А рецептите, които предствих при нея са мои любими, цветни и красиви! За тях- накрая на публикацията.

Пропускам самото представяне на моя милост, написано от Рони, можете да изчетете и публикацията й за завършеност ;) Ще си позволя да наблегна на онези фрази, които незнайно как съм изрекла и после съм си казала: “Аааа, Ваняяя, ти ли го писа т’ва бе? Бре!” :)

 

За любовта към готвенето, веганството, тортите, мечтите…
(от Ваня за Рони и всички общи читатели)

Благодаря на Рони за поканата!

Няма как да откажа и понеже ми е толкова приятно, че пиша нещо за вкусния й и красив сайт, извинете ме, ако прекаля с броя на редовете…
Вероятно поради комфорта, който тя успя да ми насади в главицата след многото ни разговори и коментари, сега се чувствам като в моя си сайт и затова ще пиша на воля!
Аз съм Ваня. 
И дали защото съм Ваня, дали защото обичам ванилия или обичам да правя сладки неща, повечето хора ме знаят като Ванилка.
Всъщност, това ми “прозвище” не е от скоро, а от над 10-ина години :)
Vanilla пишех по контролните, бележниците и тетрадките в училище; тагвах снимките си с него, дори много мои колеги в университета ме наричаха така.
И ето- съдбата си каза думата; сега “наказанието” ми за това, че не се наричах с истинското ми име е да бъда известна като Ванилка и да правя сладки, ванилови неща.
С готвенето винаги сме били първи приятелки :) 
От малка се увъртам около баба, чела съм дебелите готварски книги, гледала съм предавания, готвила съм за мен и за семейството ми и дори по време на студентските години не съм се хранила навън, защото все си забърквах по нещо.
Обаче не разбирайте, че обичам да готвя скучни и до болка познати ястия!
Все ще сложа някоя нова подправка, все ще се опитам да измисля нещо различно…
Целият чар се крие в откриването на нови вкусове и съчетания и ако някога направя най-обикновен ориз със зеленчуци 3 пъти в един месец, значи съм се повредила :)
И все пак- има едно “но”- не обичам да готвя за себе си и за да съм честна с вас, когато съм сама го карам на плодове, ядки, салати и сурови кремчета, които забърквам за 2 минути. Обичам да се старая за другите, да доставям радост с труда си на хората около мен.
От около година си имам сайт-Vanilla Kitchen. (ееее, това го знаете! бележка на авторката в настоящия момент)
Сайтът беше естественото продължение на блог със същото име, а пък блога- на албум във фейсбук, отново носещ това име. В албума качвах снимки, на храната която приготвям, в блога записвах рецепти.
Сега сайтът е място, където споделям снимки, емоции, преживявания с храна и показвам това, което правя с най-много любов и което смятам да превърна в основно мое занимание и препитание- торти, сладкиши и бонбони.
Ще си кажете сега, че вероятно много момичета се занимават с това- да сладкотворят.
Аз ще ви кажа, че сте прави, но в никакъв случай аз и те не можем да попаднем в една и съща категория. Защото не споделяме една и съща идея за това как и с какво е хубаво да се храни човек.
В моята кухня няма да намерите фондан, бяла захар, бяло брашно, сладкарски бои, маргарин, сметана, яйца, масло или пък какъвто и да е продукт с Е-та. 
Аз не използвам такива и смятам, че употребата на посочените продукти е вкусен и красив път към лошо здраве. Според моите разбирания, една храна трябва да е толкова красива, колкото и полезна.
И именно заради това, аз се ориентирах да сътворявам сладкиши от единствено натурални продукти; за оцветители ползвам плодови сокове, подправки, какао; ароматите не идат от шишенца с Е-та, ами ползвам истинска ванилия, етерични масла; за украса ползвам фигурки от натурален шоколад, ядки, плодове и т.н.
В кухнята ми ще откриете множество бурканчета и вързопи с подправки, ядки и сушени плодове, различни брашна, прахчета, семенца, варива, семена за кълнове, сиропи и т.н.
Мисля, че ако трябва да изброя всички различни неща, които има, цифрата ще е поне 200.
На последно място в това своенравно описание ще кажа, че съм веган, т.е. не консумирам нищо от животински произход, с изключение на мед.
Казвам го накрая, понеже толкова много съм свикнала с този начин на живот, че понякога дори не смятам за нужно да го пояснявам…толкова естествен и логичен е той за мен. 
Не бързайте да си правите изводите, че ядем само боб, леща и ориз ;)
Когато откажеш само 3 продукта– месо, яйца и млечни, пред теб се открива един необятен свят от всякакви растителни храни, нали ви казах колко е пълна кухнята!
Не, не съм анемична, спортувам, карам колело, лятото плувам километри в морето, тичам ( в момента не, че изкълчих глезен на сноуборда) и съм активна, енергична и най-важното- чувствам всяка клетка жива.
Та, вегани сме (аз и приятелят ми) от над година и половина.
Месото отказах преди 7 години съвсем на шега и без никакви мотиви, освен че исках да спазя Великденския пост в олекотен вариант.
Усетих невероятна разлика в тялото си- отслабнах, макар че тогава хапвах доста вафли, шоколади и еклери; оправих проблемите си с корема, които ги имах от както се помня; не ми беше тежко и изобщо- беше ми много добре!
Постите свършиха, на мен не ми се дояде месо и така продължих…
А как станахме вегани? Ако някой преди 2-3 години ми кажеше, че млякото е вредно и не е привична за човека храна, щях да му се изсмея и да му кажа, че аз живея предимно на сирене и кисело мляко и съм си супер.
Но, водена от логика и любопитство, реших да се зачета по темата в интернет.
Открих много факти, които нямаше как да отрека- и реших да пробвам.
За нашето консуматорско и презадоволено общество е много трудно да дадеш шанс на здравото и логично мислене да възтържествува над глезените прищевки на небцето ни…
Е …не беше страшно.
Дори никак.
Дори ни хареса.
Дори ни хареса толкова, че сега – след година и половина, аз дори не се сещам за вкуса на млякото, сиренето, сметаната; не ми липсват, не подлагам на въпрос избора си и съм щастлива за себе си, че не съм подвластна на скъпите реклами, които ни пробутват мляко и месо за полезна и незаменима храна.
За съжаление в България все още е трудно да си веган, но тенденциите са, че този начин на живот става все по-полулярен, на много места салатите не са само от домати и краставици, хората се интересуват дали козметиката им е тествана върху животни (твърдо против!), забравени, ала много полезни и вкусни храни се връщат на трапезата ни и аз смятам, че именно хората, които отказват да вярват на реклами, четат достатъчно и не са подвластни на консуматорството са новите Будители :)
Т.к. за мен удоволствието от домашната храна, от смелото и богато съчетаване на продукти е важно, аз държа да се храня по-често у дома и повярвайте- много хора съм запалила с моя кулинарен огън!
Да омесиш хляб с твоите ръце е магия. 
Тъй както е магия семенцето да се превърне в растение, любовта на две същества да се превърне в тяхно дете, слънцето да топли и да дарява живот!
Вярвам, че животът, истински осъзнатият живот, е низ от силни желания.
Вярвам, че случайни неща няма. Вярвам в любовта и справедливостта!
И вярвам, че рецептите ми ще се харесат на вас!
Е вие рецептите си ги знаете, ако редовно сте надзъртали тук, ама ето една не, ами 3 напомнянки:

Баничките от рекламата- банички с леща!

Джинжифилово-канелени охлювчета с меласа

Копривен пастет