Можете да питате чичо ви Оскар Уайлд, че сериозността е важно нещо. Има хора, които се взимат твърде насериозно и са ми леко комични. Но сериозността, последователността и волята за определени занимания са ключ към успеха!

Днес няма да пиша рецепта. Не ми е до готвене, нито пък ми се снима храна…Има какво да ви покажа, т.к. последно правих един кетъринг с много успешни кюфтенца от леща, от киноа, сурови бонбони, много вкусен хумус и паста от червени чушки…Но не ми е до това. Може и да съм се наситила от мислите за храна.

Ще ви пиша за друго, което в последно време нахлу в съзнанието ми и го поставям на първо място като мой интерес. Е добре де- след сладкарството и новите ми опити за всевъзможни комбинации.

Става въпрос за спорт. По-точно за фитнес. И още по-точно за комбиницията бягане+силови упражнения. И за да ме разберете съвсем за какво ще ви пиша, ще се наложи да ви разкажа цялата история от-до. И понеже вероятността да напиша нещо по-дълго от нормалното е налице, ще ви кажа сега какво мисля да споделя:

1. Моят опит в залата, начина на хранене, постигнати резултати
2. Изводи- кое ми е най-лесно/най-трудно. Как съм се мотивирала?
3. Последствията от спирането на интензивните тренировки.
4. Веган хранене и спорт- тук има 2 периода; вторият е и настоящ.
5. Как се мотивирах отново да започна да спортувам, как ще се храня, какви са целите ми.
6. Здраве<=> спорт. В математиката символът “<=>” означава, че от първото следва второто, както и че от второто следва първото. Определено мисля така!

 

1.  Ваня и пъвият фитнес ( колко страхливо гледаш фитнеса, колко си глупав, Шаро, във фитнеса…)

Почнах да спортувам между 2-и и 3-и курс. Значи преди близо 5 години. Фиууу, какво прави това време бре?! Много се смеех на всички, които “ходеха на фитнес”, докато и аз не стъпих там. Бях ходила на море лятото с баща ми и сестра ми и от нямане на какво да правя, плувах по много и развих пилешките си ръчички доста!!! Преди това бях мнооого, ама много слаба, защото все се ограничаваш, ядях по 2 кисели млека и една ябълка на ден и това беше. Слава богу, със спорта започнах да се храня нормално и от кльощаво девойче, което не можеше да вдигне и 2 кг гиричка, след година вече бях значително по-здрава!
Най-много се радвах, защото преди това не бях тичала особено често и в началото едва издържах 800 до 1400 метра и то със скорост 8km/h. След година можех да тичам към 7-8км със скорост 10km/h, което за мен беше повече от достатъчно!
Тялото ми се оформи, имах плочки, стегнати крака, дупе, ръце, здрав гръб. Последното го споменавам, защото напоследък много ме боли гърбът, т.к. работя наведена. Факт, който мисля да поправя със спорт.
Ходех и на плуване. Рядко, ама ходех.
Когато времето се стоплеше, ходех да тичам на НСА. Абе…чувствах се отлично. Бих ви показала снимки, но ми е малко неудобно да се показвам по гащи в сайт за рецепти ☺☺☺
Режим: фитнес поне 3-4 пъти в седмицата. Тренировките бяха дълги, горе долу по 30-50минути на пътеката (30минути бягане задължително), после разтягане, упражнения за всички мускули на краката, корем, усуквания, упражнения за гръб, ръце, разтягане и айде у дома.
Хранене: точно този ми период беше времето, когато четях много, ама много статии. От тогава са ми и знанията за състав на храните ( М, Б, В, както и минерален състав), знания за хормоните, за гликемичен индекс, кръвна захар, хранителни режими, подходяща храна преди и след тренировки, “позволени” и “разрешени” храни и комбинации и т.н. Четях си аз бб тийм като настолна книжка. За което съм щастлива.
Е, понеже не ядях месо, а определено имах нужда от засищаща храна, в менюто ми присъстваха много извара с мед и какао, овесени ядки с кисело мляко, канела, мед и ленено семе, много плодове и салати, яйца, рядко си взимах ядки, но все пак си взимах и т.н. Позволявах си сладко от типа на черен шоколад, по рождени дни парче торта или филии с мед. Не ядях вафли, кроасани, пастички, десертчета и т.н. Само корнита без захар ( колко съм била глупавичка да ям аспартам!!).
Не съм се притеснявала за протеини, за важни мазнини ( тях получавам и досега от лененото семе). Когато четеш, знаеш как и кога да се храниш. Добре де- и тогава си бях лакомниче, но движението и редовното спортуване ми позволяваха да “прегрешавам”.
Постигани резултати: освен стегнати и добре очертани мускули, не се разболявах, станах по-издръжлива на студ, самочувствието и сънят ми бяха по-добри. Освен, че не се чувствах уморена след тренировки, имах и енергия и желание всяка сутрин да ходя по 2-3км до ВИАС, да качвам стълби, да излизам и да танцувам. Спорта е голямо нещо…честно.
Минуси: понякога се случваше да претренирам и ако не съм се хранила добре, бях отпаднала за по ден, два. Друг минус е, че ставаш зависим. Нормално е..при аеробно натоварване в организма се отделя серотонин, който се преобразува на триптофан- хормонът на щастието. И много често пренебрегвах излизания с приятели или лежерни вечери в студентски град, за да ида да се натичам. Сега не ми се вижда като минус, но е важно да имаш и социален живот!

2.Изводи.
Много съм щастлива, че имам знанията, опита зад гърба си и познавам удоволствието от тяло, което да харесваш и цениш! Спортът, както казах, е голямо нещо!
Относно лесните и трудните неща. Ако си мислите, че някои хора просто са готини, слаби, с добър метаболизъм и гени, може и да сте прави, но в повечето случаи не сте. И двамата ми родители не са особено фини, аз също имам склонност да трупам на ханша, корема и бедрата. Сестра ми например, е доста по-пухкава от мен, когато бях на нейната възраст.
Истината е, че всичко в живота ни си има цена. И за да успокоя някой от вас, който сега се надъхва и иска да иде в залата, както и да успокоя и мен си, т.к. отново съм на прага- ще споделя, че търпението и постоянството са по-магически от всяка пръчка на вълшебник в света! Не се гледайте в огледалото след всяка тренировка, забравете кантара. Резултатите се случват бавно, но сигурно. Може би след месец, два пробвайте заветните дънки и ако няма промяна, значи не правите нещо както трябва.
Така че, едно от трудните неща е да не се отказвате в самото начало!
От гледна точка на упражнения и резултати, най-трудно ми беше да си развия ръчичките. Сега мога да се похваля, че бицепсите ми са добре изразени, мога да се боря с котката, дет се вика. Трудно ми беше и да си стегна дупето и задната част на краката. При каране на колело, тичане, катерене из планини, напрягаме най-вече предната част на бедрото, но задната остава втора цигулка.
Трудното обаче е и лесно. Лесно става, когато виждаш резултата, когато влезеш в ритъм и когато осъзнаеш, че точно ТИ правиш нещо за тялото СИ! И че това след време ще е като детска игра за теб.
Лесно ми беше да намеря ритъма си. Лека-полека се научаваш как да дишаш, как да правиш упражненията, кое след кое да е, колко пъти в седмицата да почиваш ( и това е важно).
Трудно беше да правя упражнения за долната част на корема. Сега ми е лесно.

А как да се мотивира човек? При мен работеха няколко неща: виждах ефекта и исках още и още, и още..(нали ви споменах за пристрастяването). Мисълта, че се отдавам на нещо и че се информирам, научавам нови неща и ги прилагам върху себе си ме радваше и…винаги тичах с музика в ушите. Намерете си ония песни, чийто ритъм ви кара да скачате, да викате. Вместо това можете да тичате, да карате колело, да правите клекове, да скачате на въже и т.н. Музиката е неизменна част за мен и сега.
Не знам дали е редно да гледате картинки на разни какички и лелички с кореми без грам мазнинка, с добре изразени плочки и с крака, като издялани с длето. Не и не!!! За да изглеждате така, трябва да се посветита на спорта, храненето, тренировките, добрия сън и т.н. Това си е професия. Лично за мен сега мотив е да гледам мои стари снимки и да искам да постигна стария резултат. След като съм могла едно време, значи трябва да мога и сега.

3.Когато спреш?
Е наложи се. Стана плавно, но стана.Преместих се, бях далеч от залата, в която бях свикнала и реших да пробвам на нови места. Вярвайте ми…чувствах се като в небрано лозе. Опитах 2 пъти в други зали и се отказах. Но пък реших друго- почнах да ходя на плуване 1 път седмично, ала по 2км ( да знаете, че това беше много за мен тогава, а вероятно и сега ще ме поозорят!!), карах колело лятото, есента и пролетта и понеже все още нямах сайт за готвене, не си похапвах толкова…Хихи. Миналата зима пък започнах с танците. Там бях много сериозна и резултатите бяха налице. Суупер стегнато, подвижно и хармонично тяло. Заминахме за Лондон. Там от време на време тичах. После се върнахме (това лято)- ходих на море, плувах по много, движих се много, карах колело, добре си беше всичко…но в един момент, сайтът, работата ( онази, от която се махнах), поръчките на торти станаха толкова много, че аз нямах време за спане. За спорт- още по-малко…остана ми едното пазаруване с колело и много рядко можех да се разхождам.
Какво става ли? Болки в гърба, цикълът ми стана болезнен ( не виждам друга причина…)!!! нямам воля, чувствам се мудна и бавно подвижна, всичко ми е схванато, не мога един мост да направя…Често ме обезмат разни депресарски настроения, ниско самочувствие и т.н. и т.н….казвах си от утре, от други ден, от понеделник и се оказва, че от август, септември насам, не бях правила никакво по-сериозно натоварване на тялото си. Като цяло не изглеждам дебела, даже минавам за слаба. Но аз си виждам недостатъците…няма го вече стегнатият корем, дупето е меко, имам си и паласки, защо пък не…
Когато спреш със спорта, много неща сякаш се сриват. Човек е създаден, за да се движи, да катери планини, да тича, да ходи, да бъде подвижен, а в нашето ежедневие ние нехаем за този факт. Опиташ ли веднъж, започнеш ли да спортуваш и знаеш ли какво е чувството на безпричинно задоволство, породено от аеробното натоварване, трудно ще спреш. И спреш ли, ще се почувстваш болнав, уморен, недоспал. Както се случи при мен.

4. Веган хранене и спорт.
Дали пък да не напиша цял нов пост за това? Айде няма.
Ами- най-важното за спортуващия човек е да се храни добре. Когато не ядеш месо и млечни, очевидно не приемаш толкова белтъци, както останалите и слава богу- така не товариш черния си дроб и бъбреците. Това по никакъв начин не значи, че не приемаш достатъчно!!! Защо ли? Ако хапваш ядки, бобови ( всички видове фасул, соя, леща, грах, нахут, бакла), варива( ориз, елда, киноа, амарант, просо, пшеница, ечемик, царевица), зеленчуци и плодове, семена ( слъчноглед, сусам, лен, подправки), то всичко е наред.
Важно е да се приемат и мазнини, но при веганите това не е трудно- зехтин, авокадо, тахан, ядки, ленено брашно, семена- всички важни за нас мастни киселини са само и единствено от растителен произход.
Не подценявайте и минералите. Не искам да казвам кои са най-важни, но все пак- калций, магнезии, калий, желязо, фосфор, цинк, селен. Няма да давам таблици с разни храни. Ще ви кажа аз какво ям и защо:
-какао, магданоз, копър, броколи, спанак, пълнозърнест хляб- за магнезий.
-тахан, бадеми, боб, леща и др. за калций
-картофи и банани- за калий. Доста е важно, особено ако обичате солени храни. При обилно изпотяване- също.
– зеленолистни, ядки, боб, леща, чия, сусам, какао, цвекло- за желязо. Но!! Вианги трябва да се ядат с нещо кисело. Желязото се усвоява с витамин С.

За първия ми период– преди 2 години-реших да видя какво е това да си веган. Тогава още спортувах и от време на време тичах, започнах да ходя и на плуване ( онея 2 км). Но от незнание ли, от мързел ли, или може би защото се дразнех на много “вегани” във фб, които не говореха за нищо друго, освен за това какво ядат и снимаха всяка своя порция храна, напук реших след 7 месеца пак да проям сирене и кашкавал. Признавам- не ядях достатъчно ядки и не се хранех редовно и добре. Чувствах слабост и това ми е за урок. Не може да искаш да си в спортна форма, като го караш на ябълки, оризовки, хляб и салата. Просто не става…

За втория период– той е сега. Вече се храня така над година и ми е толкова нормално и привично, че дори не се и замислям дали ям всичко необходимо. Почнах отново да спортувам. Не съм съвсем извън форма, но определено ще трябва да минат поне 2 месеца, за да мога да тичам отново по 5км поне и да съм “машина” :) Всичко с времето си.
От голямо значение е всяка седмица да се ядат по 3 различни варива, да не се подценяват мазнините, да се ядат плодове и зеленчуци. Ядки вече не мога да ям както преди, цвеклото и ябълките дори са ми прекалено сладки. Усещам, че ми се хапва повече лека и сурова храна, като само след тежка тренировка изпитвам нужда от нещо по-засищащо. Това е голям плюс!!! Да слушаш тялото си. Като цяло съм забелязала, че ако човек не е активен и не се движи, има глад за бърза енергия. т.е. за сладко. Когато спортуваш, не е точно така. Тогава имаш апетит към здрава храна- варива, пълнозърнест хляб, нещо мазно, хубава салата. И все пак, от мен да знаете- след тежка тренировка хапвайте нещо сладко! Не ми се впуска в обяснения защо, но е добре ;)

5. I’m back! Ваня се осъзна и се взе в ръце.
Е да…един ден ми писна. Просто ми писна. Гледах си дрехите от преди 3 години, снимките, усещах тялото си чуждо и неспособно да се подчини на заповедите ми. Болки в гърба, желание за сладко, по-ниски нива на енергия…много зле, много зле. Ако ще и само ябълки да ядеш, ако не се движиш, напълняваш. Освен ако не си с магически гени. Ама аз не съм.
Всяка сутрин се гледах в огледалото, тайничко въздишах и се сепвах, когато си позволявах да мисля за диети за отслабване. Те не са за мен, ужасявам се. А и са пълна лъжа, абсолютен маркетингов трик на женските списания и сайтове… Но моля, моля- има разлика между диета и режим на хранене с добра и качествена храна! Последното е нещо, което трябва да бъде ежедневие, а не период от живота ни.
Та- повтарях си, че трябва да започна да спортувам и дори си го записах в целите за 2013. Голям плюс за мен беше, че се маханх от работа и сега мога да организирам времето си, както аз преценя за добре. Това не бива да е извиниение на онези, които работят в офис. Да ви припомня, че се връщах в 7,30, до 8,30-9 си почивах и в 9 и нещо правех торта до към 1-2 и след това лягах уморена до смърт. Надали всеки един от вас работи две работи и няма време за 2 тренировки от по 1,5 часа седмично! Като се замисля…преди време ходех на работа, бях съвестна студентка във ВИАС ( т.е. много курсови и чертаене), излизах редовно и намирах време за спорт. Извиненията важат само за пред гузната ни съвест, но не и пред самите нас и целите ни!
Цели: сега съм решена да ходя поне 3 пъти седмично, отново да мога да тичам километри, да вляза в ритъм и най-важното- да харесвам тялото си, да го чувствам гъвкаво, стройно и да съм щастлива, със самочувствие. Ще стане, ще видите!
Искам да мога да изтичам 10 km наведнъж и редовно. Искам да тичам по поляни, по гори, защо не един ден да успея да се включа в някое масово тичане? Не за време…ей така за кеф, да знам, че и това съм направила?
Хранене: това е нещото, на което трябва да се обърне внимание. Но простичко звучи така:
Ако искам да тичам и да тичам и да имам енергия за танци, зимни спортове и т.н. трябват въглехидрати, което за мен не е проблем. Сприрам се на плодове- сушени и пресни за повече енергия преди самото натоварване. А и след това.
Ако искам да качвам мускулна маса (което искам, т.к. все още не мога да направя едно набиране или лицева опора), то си трябват протеини. О да, трябват си. Но всички протеини, които са ми нужни, ще ги набавям от растителна храна. За това съм си обещала, че в седмицата трябва да ядем по 3 различни варива, да не пренебрегваме кълновете, ядките, тахана, семенцата и т.н.

6. Здраве<=> спорт.
Както се разбрахме в началото, от здравето следва спорта и от спорта- здравето.
Когато се чувствам здрава, жизнена и енергична; готова да посрещна всяка неволя, значи се движа достатъчно. Дали ще са планини, тичане, тренировки, танци..няма значение. Ефектът е налице.
Когато спортувам, се чувствам здрава. И яка. ☺ Няма спор.

И понеже все пак, спортът в днешно време не е спътник в живота на всички хора, ако един такъв залежал се човек реши да спортува, да има едно наум- почва се бавно, лекичко, спокойно. Няма за къде да бърза, да иска да става атлет за 1 месец. Не се претоварвайте, хранете се добре, но не си и помисляйте, че защото 2 пъти ходите да се потите, имате право да ядете боклучивите храни, заливащи ни на всеки ъгъл. То по принцип е безумие да се храните с junk!
А и още нещо :) Ако настивате често, защо не се замислите да поспортувате? Помага…наистина ;)

От майка ми знам една фраза, която много години наред ми е като мото, макар че явно я забравям от време на време:
Моето тяло е храмът на моята душа.

Действайте… аз почвам да правя поредната поръчка за 100-ина бонбона, че да мога към 4 да ида в залата ;) Време ми е!

И успехи ♥
Дано съм успяла да ви мотивирам мъчнико и да ви отговоря на въпроси, които сте си задавали!