Ръцете ми стоят на клавиатурата вече минута и не мога да измисля заглавие. Вероятно него (заглавието) ще го сложа накрая на публикацията, като прочета какво съм написала.
Често ми се случва. Мисля, а сякаш не мисля с думи. Сякаш облак от мисли е в главата ми и не мога да го разтълкувам.
Пиша от най-свидното ми място- леглото в стаята ми на село. Имам нет и затова мога да споделям емоции на момента..макар че явно НЕ мога, след като заглавие не мога да измисля.
Исках да пиша за ценностите, които придобих и осъзнах; исках да пиша за успехите и грешките. Да си направя равносметка в личен и професионален (т.е. кулинарен) план.
Махнах се от работа, за да се посветя на кулинарията. Зарязах завидно хубава работа, за да…за да се развивам като сладкар. И не само.
Не знам за какво искам да пиша…ще е някакъв хаос от мисли и чувства; в такива случаи списък с подточки върши чудесна работа. В толкова странно настроение съм, че дори лека депресия и безсилие са ме обвзели. Дали е умора или недоспиване? Или е знак, че в главата ми наистина ври и не знам от де да почна да го изчиствам….
~~~
Аз съм Ваня.Повечето ме знаят като Ванилка. Обичам да творя. Да правя торти и сладкиши…да създавам кулинарни шедьоври, които да радват с вкус, визия, аромати… Обичам да радвам хората с моите прозиведения и знам, че е така…Чувала съм го много пъти и това ме крепи и ми дава вяра! И знам, че го умея. Това е талантът ми, с това искам да се изхранвам ( не буквално, не искам да ям само торти и бонбони!)
~~~
Аз съм Ваня и имам живея с котка. Взех я от едно момиче, което искаше да я върне в развъдника, т.к. сестра й се оказала алергична.
Всъщност мацинката не беше научена да ползва тоалетна, което може да изкара почти всеки извън релси…
Толкова безгранично щастлива съм, че дойде в живота ми! Гини е моето другарче и официално е най-добрата, послушна, мила, умна и нежна мацинка… Да, справихме се с проблема след 2-3 месеца мъки, постоянно чистене и вече и аз не помня какво…Гини дойде при нас и никак не е случайно…може да звучи смешно, но възприятията ми и размишленията ми за света и живите същества се промениха коренно… Станах много по-добра, мила и отговорна. Когато се грижиш за същество, без да изискваш нищо в замяна, нещо в теб се отваря и ставаш по-смирен и спокоен.
Знаете ли колко пъти съм се изумявала на желанието й да ходи след мен в стаите, да спи в мен, да спи до главата ми, да ме закача с лапичка?! Една котка изразява желанията си за близост с някой друг по-добре, от колкото го правим ние!!!
Няма надменност, няма лицемерие…чистотата на душата на едно животно е като тази на дете.
За мен Гини е най-хубавото нещо, което ми се случи през годината... И защо съм задраскала имам в началото на абзаца- защото никой на тая земя няма правото да притежава чужд живот. Аз нямам и не притежавам Гини. Но може по навик да кажа имам някога.
~~~
Аз съм Ваня и много хора ме чувстват близка, пишат ми мили писма, съобщения…Тази година получих два подаръка по пощата- от Ваня и от Майчето. Цели два! Ще им благодаря лично.
А дори не осъзнавам защо! Как съм го заслужила, с какво?
Ванилката (както наричам сайта и страничката във фейсбук) са ми като един коловоз, от който няма мърдане. Все за това мисля, все за това се хваля или съм нещастна. Отдавам цялата си енергия, интереси и познания на нея- ваниловата ми мечта. А от това страдам аз, дома ми, мъжа ми. Не ме разбирайте погрешно- всичко правя с невероятен мерак и хъс, ала не е редно да не се срещам с приятели, да нямам събота/неделя/петък вечер, да не посвещавам време за връзката с мъжа, когото боготворя и да не намирам време да си насадя един цветя.Къде изоставих театъра, книгите, спорта?
Умишлено не пиша “нямам време”. Всички имаме време, но различно добре се справяме с губенето му…
Та…не знам колко хора ще прочетат тези редове. Нито колко от тях са “от онези”- дето ми дават сила, подкрепят ме, съветват ме…радват ми се, че не се отказвам от мечтите си! Никога не съм умяла да приемам комплименти, дори съм се чувствала неудобно и неловко, когато някой ме хвали за нещо…Защото аз се имам за съвсем обикновено момиче- без работа, с котка, с мъж и с безброй много неща за печене/забъркване/готвене…
~~~
Да ви призная- малко ме е страх. Малко ли?!?!? В момента ми се насълзяват очите….сама съм, в леглото със счупена пружина от детството ми, без нечие потупване на рамото, без Тодор да ме насръчи. Сама съм и сега най-истински мога да вникна в мислите си. И да- страх ме е.
Но мислите ми не са от сорта на “Ами ако не успея?!“. Вече се досещате, че мечтая за сладкарничка, в която да си предлагам нещицата. Страх ме е от себе си..страх ме е за себе си- дали волята ми, силата ми, твърдостта ми са достатъчни?! Аз никак не съм “настоятелен” човек, макар че съм голям инат. Лесно ме натъжават и разплакват, често се боря за справедливост, от което после си патя.
Страх ме е от от собствения си страх. И пак казвам- той не ме спира.
Едно от последните неща, които научих напоследък, е че малкото страх е полезен. Той ни държи нащрек, предпазва ни от мързел и ни е като гориво.
~~~
Аз съм Ваня и наистина не знам какво пиша и дали ще има заглавие…
~~~
За миналата година има няколко полезни и важни неща, които научих за хората. По-скоро затвърдих и никой да не ме разубеждава:
-хората са много завистливи
-и са егоисти
-от хората най-боли.
Да ви кажа ли защо? Ох…отново тоя облак мисли и впечатления…Завистливи са. Усещам го. Дали е женска интуиция или аз самата по-добре усещам хората (хей, това сериозно), но от многото “доброжелатели”, които ми “ръкопляскаха” за успехите с Ванилката…нито един от тях не бе искрен. Не искам да задълбавам повече.
Са егоисти. Всеки грабва нещо ново и споделя със себе си/семейството. Трудно ми е да пиша на тая тема. Оставям го така. Но го знайте. Семейството е голямо богатство…аз не мога да кажа, че имам мое (освен баба и дядо), но ще си открадна малко от семейството на Тодор. Айде стига толко, че пак ще се разплача!
За последния извод- приказката за мечката и лошата дума оставям на вас да я прочетете.
~~~
За миналата година Ванилката порасна. И от 100 човека, сега я знаят над 3000!!!…съвсем обективна съм, не е моментът да съм скромна, когато правя сравнения във времето:
-Кулинарните ми способности се подобриха десетки пъти!
-Мога да управлявам времето си, да планирам реда на изпълнение по-добре.
-Снимките станаха в пъти по-добри. За края на 2013- време ще е и за хубав фотоапарат.
-Който не е опитал, не знае, но….за моите неща съм чувала следното “Най-вкусната торта” /от човек, ядящ и торти с масло, сметана и яйца/; “По-добра от тортите в Хилтън” /от момче, което е работело там. Не ми го е казал на мен, а на момичето, за чийто рожден ден бях направила торта/; И получих специални, многобройни поздравления за сладкишите ми от един французин, който няколко пъти ме пита дали наистина не ползвам масло /нали ги знаете французите, че маслото им е част от религията?/- та…идеята е, че задобрявам. Ден след ден…торта след торта…
-Познанията ми относно храна, режими, съставки, технологии се умножиха
-Запознах се с други кулинарни феи, от които много харесвам Слава от Анандас и Лидето от Муунбайтс.
-Ванилката нападааааа! Аз поръчки приемам от има няма 5-6 месеца, а вече изгубих броя им…Участвах в доста предавания при Иван Звездев; участвах на Моята Еко Коледа, на Деня на Доброволеца…
-и това съвсем сама…радвам се! Като майка орлица се чувствам, когато стане въпрос за Ванилката!
~~~
Аз съм Ваня и обичам. Изпитвам нужда да съм добра. Да спортувам, макар че не намирам време ( това ми е в списъка с целите за 2013). Обичам да творя, да пиша, да бръщолевя всевъзможни щуротии, да правя снимки.
Имам си котка на име Гини. Бяла персийка без носле, с много козина.
Имам си най-прекрасния мъж на тая земя, който е неотлъчно до мен и ме подкрепя. И много нежно ми обяснява грешките, успокоява неспокойния ми и много емоционален нрав, обича ме и ме кара да се чувствам горда, за това, че е избрал точно мен.
Имам си Ванилката. Олицетворение на моя живот; едно виртуално-снимково-текстово и вкусово огледало на самата мен и моите интереси, страст, принципи.
Имам си кухня само за мен.
Аз съм Ваня и знам, че имам много да уча.
Често съм уморена, недоспала.
Напълнях.
Кожата на ръцете ми е загрубяла; нямам маникюр, не ходя на фризор.
Редовно ме боли гърбът, защото съм висока и работя наведена.
Когато си “известен”, все ще се намери някой да не те харесва и да ти съсипва умишлено настроението.
Нямам подкрепящи ме родители. Нито майка ми, нито баща ми осъзнават чистотата на мечтите ми и не ме подкрепят. От тях мога да чуя само критика. Затова и няма да пиша повече за тях.
Нямам пълната и абсолютна вътрешна увереност, че ще успея да направя Ванилова сладкарничка. Но…
И нямам мустаци. Но затова никой не се оплаква ☺
♥
Аз и Тодор :)
Първата снимка на Гини, която направих. Тежеше под килограм…
Ваниловата Кухня. Има много, много още за правене. Поне 3 шкафа и голям плот
на гости на Звездеви :)
Ей такива искам да правя всеки ден!
Ванилка с еко-елхичка ;) Единствената у дома, но и съвсем достатъчна
Продължавай смело напред. Винаги ще има спънки по пътя – страхове, проблеми, прочее… Но няма какво да те спре, ако знаеш, накъде отиваш. А и имаме нужда от повече хора като теб. “Защото мнозина са призвани, а малцина са избрани.” (Матей 22:14 )
Успешна 2013, Ванилка! Горе главата!
Отдавна не бях срещала …всъщност май никога не съм срещала толкова позитивна, слънчева, уверена, вдъхновяваща … личност и очевидно намерила своята си пътечка определена от Създателя за нея си! Много е заразително дори само да те наблюдава човек отстрани. Ще намеря време и ще опитам твоите творения, а защо не и да се понауча на туй онуй от курсовете…дано намеря време само! Дерзай, вярвай и следвай неотклонно мечтата си и ще береш изобилни плодове. Успех от сърце и bless you!
Ванилке, не знам дали осъзнаваш, но освен сладкарка, си и много приятно пишеща. А такава сладурска комбинация досега не ми се беше изпречвала… Мисля, че двата ти таланта взаимно се подкрепят и няма начин да не успееш:)
Пожелавам ти го от сърце!
Разплака ме. Толкова въздействаща изповед-идваща направо от душата и сърцето….Иска ми се да можех да пиша като теб, за да ти опиша по-изразително каква прекрасна душа си. Пожелавам ти да продължаваш все така и напред и нагоре към постигането на мечтите ти. Искрено ти се радвам и възхищавам.
Прекрасна си! Чистота на мечтите ти, искреността на думите ти и доброто ти сърце ме накараха да се усмихна, сякаш е изгряло пролетното слънце :) Толкова съм щастлива, че има хора като теб – отдадени на сърцето си, отстояващи желанията си и най-важното красиви не само отвън, но и отвътре.
Искам да ти пожелая едни прекрасни празници с любимите ти хора и вкусните ти произведения. А за новата година от все сърце ти пожелавам мечтите ти да станат реалност, да си здрава и пълна с енергия по пътя им на осъществяване, обградена от хора, които те обичат и чиято любов да те крепи и откриваща все повече аромати и вкусове, творяща : )
Сигурна съм, че на такъв прекрасен човек цялата вселена ще иска да помогне, и някой ден знам, че ще дойда в твоята прекрасна Ванилова сладкарничка.
Моля се с цялото си сърце за мечтите ти и нека твоята доброта да има силата да зарежда и заразява хората и да им въздейства, така както на мен : )
Весели празници!
Ванилка, пожелавам ти един ден да имаш твоя сладкарница. Пожелай си го на Коледа и остави вселената да работи за теб!
Аз…. не знам какво да напиша… чета, плача, разпознавам и себе си и се усмихвам! До мен стои моето пухкаво и меко момче, гледа ме леко разтревожено и ме потупва с лапичка по лицето – не плачи, тук съм, обичам те! :)))
Не знам какво ще донесе бъдещето, но само искам да ти кажа – НА ПРАВ ПЪТ СИ! УСПЕХ!!! :*
ЧНГ, Ваня! Поздравявам те за смелостта да следваш мечтата си! Пожелавам ти попътен вятър и да срещнеш много добри хора по пътя си, които да ти помагат.
Мила Ванилка, пише ти Милена от Германия. Твоето писмо е много искрено, мило, сладко и прочувствено! Не мога да ти опиша как ми пълниш душата с твоите ЗДРАВОСЛОВНИ, кулинарни изкуства! Ще си спестя суперлативите, които сигурно чуваш и четеш всеки ден! Само че този път- те са от едно чисто сърце, без завист и корист! :)) Браво момиче! Господ те е благословил с огромен талант! Хей, да му благодариш затова всеки ден :)))! Радвам се, че има такива българи като теб, правиш ме да се радвам, че съм българка! Аз също водя здравословен начин на живот и моите родители не ме разбират и ме смятат за странна и умопобъркана с тези вечни заместители на мляко, месо, сирене и.т.н. Или пък с екологичночистите, био-продукти! Сигурно ме разбираш :) , но пък при все това родителите трябва да се почитат, кой знае, дали във време на болест нашите ястия няма да им бъдат угодни! Защото цивилизационната храна в днешно време е отговорна за повечето болести и оплаквания!
Правих няколко много добри рецепти от теб и много са ми вкусни, за съжаление моя годеник не ги намира за такива и ми е много мъчно. Казват, че вкусовите рецептори се обновявали всеки 5 седмици и още имам надежда, че моето момче в период на детоксинация (дай Боже) ще усети истинския вкус и ще оцени труда ми! :))
Аз съм “ЗА” ваниловата ти сладкарничка, не се предавай и следвай мечтите си (“Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ oправя стъпките му” Притчи Соломонови 16,9), има и хора, които ценят много тези кулинарии , но ти си знаеш това, имаш толкова опит! :) Колкото до завистниците- “светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне”(Притчи 13,9) Прегръщам те виртуално и ти желая много вяра и успех!
Не знам какво да напиша… Отскоро открих този блог, но знаех още в началото, че тук има нещо, което е важно. А тази публикация просто ми сграбчи сърцето и разбрах, че първоначалният ми инстинкт не ме е подвел. Имаш искрената ми подкрепа.
Много ми е приятно да чета всичко,което публикувате.Не че нещо съм направила,но си събирам рецептите.Някой ден ще им дойде времето.Пожелавам Ви успехи във всичко.Знайте,че имате много приятели,които Ви подкрепят.Всичко добро през Новата година!Благодаря за интересните публикации!
ПРЕКРАСНА !!!
Мили хора…
както вече казах- тук ми е трудно да пиша, а по принцип неловко благодаря на хората, но все пак!
Да се хванем за ръце и да друснеме хорце!
(т.е. добре, че сте с мен, че да мога!)
Ванилче бе, миличко! Не се терзай. Убедена съм 100% в успеха на твоята Ванилова сладкарничка. Никога не се съмнявай в това! Много те харесвам и за нещата, които правиш и за чудните ти вкусотийки. Няма да е лесно, гледай напред и нека лошото не те притеснява, то е това, което ни помага да виждаме добрите неща. Здрава и успешна следваща година!
О! Ванилка!
Не ги прочетох до края тези мрачни мисли.
Такива неща умееш и си заредена с толкова успех. Бързо къш на негативните явления.
Наистина има и добри хора. Такива с чисти мисли, думи и дела. Не са много, но ги има.
Усмивка :)
Коледа е традиционно меланхолична и да не кажа зверски депресираща и за мен, та..разбирам те.
Горе главата, момиче!
Всичко ще е ОК, ще видиш.
Ок! Слушам :)
Убедена съм, че ще успееш, защото си намерила пътя за себе си. Нормално е чист и искрен човек като теб да се терзае, защото си чувствителна и истинска. Останалите не се замислят и за това са груби и жестоки. Но не се предавай. Всичко което си си пожелала и за което мечтаеш ще стане. Просто бъди силна и не се предавай. :)
Дай Боже!
И мерси за куража, който ми даваш!
Здравей Ванилка,
прекрасно е това, което правиш, никога не се отказвай от мечтите си! Възхищавам се на смелостта ти да действаш въпреки страха!
И един съвет от патило (а в сравнение с теб, и старило;): Фокусирай се само върху положителните събития, хора, мисли и чувства и игнорирай отрицателните такива! Тогава скоро ще забележиш, че в живота ти преобладават първите, докато накрая последните съвсем ще изчезнат от него.
И в тази връзка още една прекрасна истина: Няма лоши хора – има само хора, които не знаят как да се справят със собствената си болка. А аз бих добавила: и нямат смелостта да следват мечтите си!
С пожелание за топли, светли и щастливи празници и една шеметно успешна Нова Година! :)
Здравей, Ванилка! Аз имам приятелка която вече има своя сладкарничка, но преди да предприеме тази крачка и тя се колебаеше, може би защото нямаше достатъчно подкрепа, но все пак послуша сърцето си и не сгреши! Съгласна съм с Olive, за това че няма лоши хора, просто когато някой види че друг израства и сбъдва мечтите си, изведнъж изпитва болка, че това не се случва и със самия него и започва да се държи зле, вместо просто да изчака да дойде и неговия звезден миг. Искам да кажа това ” The reason we struggle with insecurity is because we compare our BEHIND – THE – SCENES with everyone else’s HIGHLIGHT REEL.” А ти си прекрасна, не те познавам лично, но знам че е така, просто съм сигурна в успеха на твоята идея! Весели празници, здраве и много усмивки :))))
Весели празници!
Маноела, твоят коментар беше много “отрезвяващ”. Знам, че не е невъзможно, но от друга страна знам и колко бумащина и перипетии човек среща. Твоята приятелка е доказателство за невъзможното =) Ако няма нищо против, може да ни свържеш, че поне да имам ясна представя колко пари ще са необходими за тази моя мечта.
А за лошите хора…ох- една дълга тема. Аз вярвам в справедливостта и баланса. На света има светло и тъмно, сладко и горчиво, мокро и суха, както лошо и добро. В тоя смисъл, аз в нечии очи съм лоша или поне притежавам отрицателни качества.
Така и “лошите” хора. Те имат своите добри страни. Но аз пиша за това, което съм видяла, без много много да се замислям за причините..л
Та…благодаря за положителния заряд!!! Няма невъзможни неща!
Ако твоята приятелка няма нищо пртотив, пиши коментар с мейла й, аз няма да го одобрявам, че да се покаже публично, само аз ще го прочета!!
И много звездна вечер на 31-и!
Невероятна си,голям фен съм ти.Щом си усетила защо си на този свят,няма начин да не осъществиш мисията си.Дерзай!Вдъхновяващ толкова хора!
Весели празници!
Мерси, мерсии!
Не губя надежда, ама гледам да си стъпвам на краката по-често…за да отвориш сладкарничка са нужни ама многуу финанси :(
Здравей, мила Ванила! Ето ти мейла на моята приятелка————–.
Познаваме се с нея :) Запознахме се на Еко Коледа-та.
но доколкото знам и тя ги прави у дома.
Ванилчо! Такива здравословни размисли е нормално да дойдат на детското легло на село :-)
Ти просто не спирай да пръскаш щедро цялото това богатство, което е в душата ти. А хората,.. кой какъв е – то с е за него. Но няма нормален човек, който да не бъде искрено докоснат от магията ти.
Продължавам да се радвам на смелостта ти, продължавам да ти се възхищавам и да твърдя, че си уникална.
Ваниловата сладкарчничка рано или късно ще я има, това е неоспорим факт.
Колебанията, страховете и съмненията са неизбежда част от Пътя. А след тях идва абсолютното блаженство и ликуване от сбъднатото.
Марти, тялото и душата ми плачат да се видят с теб…защото знам, че си силна и ще ми помогнеш да погледна напред…
Слънчево момиче,имам син на твоята възраст,а сякаш с теб сме връстници!Носиш
светлината в себе си,това е безспорно.Очакваме с нетърпение всяка твоя публикация и ставаме все повече.Не мисли за завистниците,имаш си останалите!
ще те послушам, Диана!
Знам, че на света има много добри хора и такива, които след първа среща да наречеш Приятел.
дано всички четящи тук са такива ♥
Прекрасна година!
Здравей Ваня,
Благодаря ти че споделяш опита си, лично на мен ми дойде в точния момент. Страстта която ти имаш към сладкишите аз пък споделям към тестените изделия или по- точно хляба. Искам да зарежа маята и хляба от магазина пълен с изкуствени набухватели. От месец насам се опитвам да си направя прилично хлебче от квас, на вкус се получава супер но все не бухваше достатъчно. Сега ще последвам съветите ти. Дано ми донесат късмет. След толкова упорити опити в къщи на шега ми казват вместо Спасова – Квасова :D – псевдоним който си заслужих като отличен терминатор на брашно… :)
Ти си слънчев човек, никога не слушай хора които се опитват да те оберат от куража и намерението. Аз съм твърдоглав последовател на всичко що е селско, естествено и здравословно и почти няма човек който да ме подкрепя или да не ми се изсмива от време на време. Но ако това ме беше спряло нямаше да попадна на твоя сайт и да възобновя опитите си за пухкав квасен хляб :)
Една идея за интересна съставка за още по- полезен и вкусен хляб ( или кекс, кифлички…). Чувала съм че стават добри резултати ако се прибавят кълнове в тестото. Ако успея да си направя хубав квасен хляб това ще е първото нещо с което ще експериментирам.
Сърдечни поздрави
Дими
здравей =)
И поздрави за хляба, все ще стане, знам си!
Много интересно ми стана за кълновете; по принцип не е редно да се пекат, т.к. им се губят вс. витамини и ензими, но пък ако се сложат в хляба, докато втасва с квас, може би ще се умножат заради киселата и топла среда! Имаш ли идея кога се слагат и дали и втасването е с тях?
Поздрави!
Хляба стана, ама наистина стана. Леле като го извадих от хладилника това чудо то наистина полудя. И тестото се наду до такава степен че излезе от формата и се наложи да го разделя на 2. но и това не помогна, при печенето толкова се надигна че почти се опря до горните реотани ( аз имам мъничка фурничка) и просто нямаше как изгоря малко… За следващият път ще знам да сложа по- малко тесто. Това ме наведе на мисълта че щом от толкова малко тесто ми се получава толкова много хляб то тогава ако се омеси малко повече и стои в хладилника от него може да се реже по малко и така да се използва цяла седмица и да се спести малко време.
За кълновете – да със сигурност ще изгубят ценните си качества ако се изпекат, но аз си мислех че ако се добавят само от вкусова гледна точка може би ще се получи хубаво. Нямам си и на идея кога трябва да се сложат, ще подпитам тук там и евентуално ще пробвам и по двата начина. Така или иначе ще документирам резултата със снимки ;)
Виждам че сме горе долу от един край, моето селце се намира на около 30 км от Враца. Много ти благодаря за съветите, преди да попадна на сайта ти бях се наканила дори да отида там и да издиря евентуално някоя баба която би могла да ми помогне :))))
Когато искаш нещо, от чисто и добро сърце, а усещам, че твоето е такова, цялата Вселена ти съдейства! Вярвам, че всички положителни вибрации, които изпращат хората към теб, са по-силни от отрицателните. Какво ще направиш с тях, е твое решение, но съм сигурна, че ще е добро. Много виртуална подкрепа от мен !!!