Ръцете ми стоят на клавиатурата вече минута и не мога да измисля заглавие. Вероятно него (заглавието) ще го сложа накрая на публикацията, като прочета какво съм написала.
Често ми се случва. Мисля, а сякаш не мисля с думи. Сякаш облак от мисли е в главата ми и не мога да го разтълкувам.

Пиша от най-свидното ми място- леглото в стаята ми на село. Имам нет и затова мога да споделям емоции на момента..макар че явно НЕ мога, след като заглавие не мога да измисля.

Исках да пиша за ценностите, които придобих и осъзнах; исках да пиша за успехите и грешките. Да си направя равносметка в личен и професионален (т.е. кулинарен) план.

Махнах се от работа, за да се посветя на кулинарията. Зарязах завидно хубава работа, за да…за да се развивам като сладкар. И не само.

Не знам за какво искам да пиша…ще е някакъв хаос от мисли и чувства; в такива случаи списък с подточки върши чудесна работа. В толкова странно настроение съм, че дори лека депресия и безсилие са ме обвзели. Дали е умора или недоспиване? Или е знак, че в главата ми наистина ври и не знам от де да почна да го изчиствам….

 ~~~

Аз съм Ваня.Повечето ме знаят като Ванилка. Обичам да творя. Да правя торти и сладкиши…да създавам кулинарни шедьоври, които да радват с вкус, визия, аромати… Обичам да радвам хората с моите прозиведения и знам, че е така…Чувала съм го много пъти и това ме крепи и ми дава вяра! И знам, че го умея. Това е талантът ми, с това искам да се изхранвам ( не буквално, не искам да ям само торти и бонбони!)

 ~~~

Аз съм Ваня и имам живея с котка. Взех я от едно момиче, което искаше да я върне в развъдника, т.к. сестра й се оказала алергична.
Всъщност мацинката не беше научена да ползва тоалетна, което може да изкара почти всеки извън релси…
Толкова безгранично щастлива съм, че дойде в живота ми! Гини е моето другарче и официално е най-добрата, послушна, мила, умна и нежна мацинка… Да, справихме се с проблема след 2-3 месеца мъки, постоянно чистене и вече и аз не помня какво…Гини дойде при нас и никак не е случайно…може да звучи смешно, но възприятията ми и размишленията ми за света и живите същества се промениха коренно… Станах много по-добра, мила и отговорна. Когато се грижиш за същество, без да изискваш нищо в замяна, нещо в теб се отваря и ставаш по-смирен и спокоен.
Знаете ли колко пъти съм се изумявала на желанието й да ходи след мен в стаите, да спи в мен, да спи до главата ми, да ме закача с лапичка?! Една котка изразява желанията си за близост с някой друг по-добре, от колкото го правим ние!!!
Няма надменност, няма лицемерие…чистотата на душата на едно животно е като тази на дете.
За мен Гини е най-хубавото нещо, което ми се случи през годината... И защо съм задраскала имам в началото на абзаца- защото никой на тая земя няма правото да притежава чужд живот. Аз нямам и не притежавам Гини. Но може по навик да кажа имам някога.

 ~~~

Аз съм Ваня и много хора ме чувстват близка, пишат ми мили писма, съобщения…Тази година получих два подаръка по пощата- от Ваня и от Майчето. Цели два! Ще им благодаря лично.
А дори не осъзнавам защо! Как съм го заслужила, с какво?
Ванилката (както наричам сайта и страничката във фейсбук) са ми като един коловоз, от който няма мърдане. Все за това мисля, все за това се хваля или съм нещастна. Отдавам цялата си енергия, интереси и познания на нея- ваниловата ми мечта. А от това страдам аз, дома ми, мъжа ми. Не ме разбирайте погрешно- всичко правя с невероятен мерак и хъс, ала не е редно да не се срещам с приятели, да нямам събота/неделя/петък вечер, да не посвещавам време за връзката с мъжа, когото боготворя и да не намирам време да си насадя един цветя.Къде изоставих театъра, книгите, спорта?
Умишлено не пиша “нямам време”. Всички имаме време, но различно добре се справяме с губенето му…
Та…не знам колко хора ще прочетат тези редове. Нито колко от тях са “от онези”- дето ми дават сила, подкрепят ме, съветват ме…радват ми се, че не се отказвам от мечтите си! Никога не съм умяла да приемам комплименти, дори съм се чувствала неудобно и неловко, когато някой ме хвали за нещо…Защото аз се имам за съвсем обикновено момиче- без работа, с котка, с мъж и с безброй много неща за печене/забъркване/готвене…

 ~~~

Да ви призная- малко ме е страх. Малко ли?!?!? В момента ми се насълзяват очите….сама съм, в леглото със счупена пружина от детството ми, без нечие потупване на рамото, без Тодор да ме насръчи. Сама съм и сега най-истински мога да вникна в мислите си. И да- страх ме е.
Но мислите ми не са от сорта на “Ами ако не успея?!“. Вече се досещате, че мечтая за сладкарничка, в която да си предлагам нещицата. Страх ме е от себе си..страх ме е за себе си- дали волята ми, силата ми, твърдостта ми са достатъчни?! Аз никак не съм “настоятелен” човек, макар че съм голям инат. Лесно ме натъжават и разплакват, често се боря за справедливост, от което после си патя.
Страх ме е от от собствения си страх. И пак казвам- той не ме спира.
Едно от последните неща, които научих напоследък, е че малкото страх е полезен. Той ни държи нащрек, предпазва ни от мързел и ни е като гориво.

 ~~~

Аз съм Ваня и наистина не знам какво пиша и дали ще има заглавие…

 ~~~

За миналата година има няколко полезни и важни неща, които научих за хората. По-скоро затвърдих и никой да не ме разубеждава:
-хората са много завистливи
-и са егоисти
-от хората най-боли.
Да ви кажа ли защо? Ох…отново тоя облак мисли и впечатления…Завистливи са. Усещам го. Дали е женска интуиция или аз самата по-добре усещам хората (хей, това сериозно), но от многото “доброжелатели”, които ми “ръкопляскаха” за успехите с Ванилката…нито един от тях не бе искрен. Не искам да задълбавам повече.
Са егоисти. Всеки грабва нещо ново и споделя със себе си/семейството. Трудно ми е да пиша на тая тема. Оставям го така. Но го знайте. Семейството е голямо богатство…аз не мога да кажа, че имам мое (освен баба и дядо), но ще си открадна малко от семейството на Тодор. Айде стига толко, че пак ще се разплача!
За последния извод- приказката за мечката и лошата дума оставям на вас да я прочетете.

 ~~~

За миналата година Ванилката порасна. И от 100 човека, сега я знаят над 3000!!!…съвсем обективна съм, не е моментът да съм скромна, когато правя сравнения във времето:
-Кулинарните ми способности се подобриха десетки пъти!
-Мога да управлявам времето си, да планирам реда на изпълнение по-добре.
-Снимките станаха в пъти по-добри. За края на 2013- време ще е и за хубав фотоапарат.
-Който не е опитал, не знае, но….за моите неща съм чувала следното “Най-вкусната торта” /от човек, ядящ и торти с масло, сметана и яйца/; “По-добра от тортите в Хилтън” /от момче, което е работело там. Не ми го е казал на мен, а на момичето, за чийто рожден ден бях направила торта/; И получих специални, многобройни поздравления за сладкишите ми от един французин, който няколко пъти ме пита дали наистина не ползвам масло /нали ги знаете французите, че маслото им е част от религията?/- та…идеята е, че задобрявам. Ден след ден…торта след торта…
-Познанията ми относно храна, режими, съставки, технологии се умножиха
-Запознах се с други кулинарни феи, от които много харесвам Слава от Анандас и Лидето от Муунбайтс.
-Ванилката нападааааа! Аз поръчки приемам от има няма 5-6 месеца, а вече изгубих броя им…Участвах в доста предавания при Иван Звездев; участвах на Моята Еко Коледа, на Деня на Доброволеца…
-и това съвсем сама…радвам се! Като майка орлица се чувствам, когато стане въпрос за Ванилката!

 ~~~

Аз съм Ваня и обичам. Изпитвам нужда да съм добра. Да спортувам, макар че не намирам време ( това ми е в списъка с целите за 2013). Обичам да творя, да пиша, да бръщолевя всевъзможни щуротии, да правя снимки.
Имам си котка на име Гини. Бяла персийка без носле, с много козина.
Имам си най-прекрасния мъж на тая земя, който е неотлъчно до мен и ме подкрепя. И много нежно ми обяснява грешките, успокоява неспокойния ми и много емоционален нрав, обича ме и ме кара да се чувствам горда, за това, че е избрал точно мен.
Имам си Ванилката. Олицетворение на моя живот; едно виртуално-снимково-текстово и вкусово огледало на самата мен и моите интереси, страст, принципи.
Имам си кухня само за мен.

Аз съм Ваня и знам, че имам много да уча.
Често съм уморена, недоспала.
Напълнях.
Кожата на ръцете ми е загрубяла; нямам маникюр, не ходя на фризор.
Редовно ме боли гърбът, защото съм висока и работя наведена.
Когато си “известен”, все ще се намери някой да не те харесва и да ти съсипва умишлено настроението.
Нямам подкрепящи ме родители. Нито майка ми, нито баща ми осъзнават чистотата на мечтите ми и не ме подкрепят. От тях мога да чуя само критика. Затова и няма да пиша повече за тях.
Нямам пълната и абсолютна вътрешна увереност, че ще успея да направя Ванилова сладкарничка. Но…

И нямам мустаци. Но затова никой не се оплаква ☺

Аз и Тодор :)

Аз и Тодор :)

Първата снимка на Гини, която направих. Тежеше под килограм...

Първата снимка на Гини, която направих. Тежеше под килограм…

Ваниловата Кухня. Има много, много още за правене. Поне 3 шкафа и голям плот

Ваниловата Кухня. Има много, много още за правене. Поне 3 шкафа и голям плот

на гости на Звездеви :)

на гости на Звездеви :)

Ей такива искам да правя

Ей такива искам да правя всеки ден!

 

Ванилка

Ванилка с еко-елхичка ;) Единствената у дома, но и съвсем достатъчна