Вселената е безкрайна за тези, които живеят живота си с любов! /и обичат поне една котка…/

Любов. Живот. Вселена. Котки.

Има няколко фундаментални въпроса, които могат да измъчват всеки, използващ мозъка си по предназначение:
1.Има ли край вселената?
2.Какъв е смисълт на живота?
3.Какво е любовта
4.Таен въпрос-котките извънземни ли са или просто гледат безумно странно?!

Е- аз ползвам мозъка си не само за задачи по висша математика и теоретична механика, но и за мислене над тези фундаментални въпроси. И от толкова мислене, най-сетне мога да споделя- нищо не измислих.

Не ме вълнува колко е голяма вселената…има ли значени колко е голям Ню Йорк, като не живея там и никак не се вълнувам дали има задръстване…Не ме интересува дали има огледален свят, черни дупки, обратна материя…всичко ми звучи еднакво възможно, както и прекалено необяснимо за човек без професорска степен по физика. Нека си има, като попадна в нея, тогава ще му мисля.

Дали животът има смисъл…да. Всяка жива твар се ражда за да: остави поколение. Уау! Стряскащо, а?! Значи сме тук, за да правим секс и да се множим… Не. Нали са измислили контрацептиви..значи е друго…а тъкмо го бях измислила :@
Смисълът на живота, според мен, е точно, само и единствено нашата най-велика мечта и цел, която сами смеем да си поставим…тъй де- смисълът на животите на Хитлер, Мадона, Майка Тереза, Ганди и Айнщайн може ли да бъде всеобщ?

Аз моя смисъл си го виждам вече…така че и затова вече не се безпокоя.

На четвъртия, таен въпрос- не искам да мисля, понеже все пак спя с Гина в една и съща стая, а извънземните усещат вибрациите ни, четат мисли и евентуално нападат с нокти на сън. (в момента малкият звяр спи, затова смея да пиша тея редове).

И остана въпрос номер 3… любовта. Оффф, толкова банално, че се учудвам на себе си как и аз съм мислила за това.

И още по-банално- нищо не съм измислила. Като дефиниция, имам предвид. Интересно, какво ли пише в тълковния речник за “любов”?…

Обаче- ако не бях измислила пък нищо, нямаше сега да си губя времето да пиша тея философии…а искам да го споделя, понеже съм така влюбена, че трябва да си го кажа! И ей ме на тук- до спящата Гина, на хиляди километри от моето момче…пишеща ви за любовта.

Аз мога само да я облека в разни определения, чувства, емоции; да я опиша, нарисувам, но не й да я определя точно..

* Любовта е живот. И животът е любов. Това е цялостно усещане, ежедневие, начин на мислене; това е вътре в теб.

* От любов хората изтръпват..превива им се стомаха, треперят, не могат да заспят, сутрин се будят в 5 и са свежи. Любовта е вълнение, адреналин, серотонин! Тя е радост! Тя е сила, енергия и много сила- мускулна и духовна!

* Тя е чувството на завършеност. Всичко си идва на мястото, когато сме обичани и обичаме. Майка и дете, жена и мъж, човек и животно….тази връзка е на психическо ниво. Мислим за любимите си същества дори без да искаме, съобразяваме желанията си, навиците си с тях…

* Любовта е топлина, уют, тишина; тя е топла стая с чаша чай, камина, вълнено одеялце и тиха музика в студен и снеговит ден; Любовта я чувствам като онова спокойствие, в което може да се потопи човек, седнал на самотен бряг, устремил поглед в морето, чувстващ слънчевите лъчи, немислещ за нищичко…

* Тя е нетърпение. Очакване, притеснение…тревога. Тя е изискваща, понякога боли. Може да се разочароваш. Или да плачеш…все от любов.

* Влюбен човек е, когато една част от мозъка му е повредена и не може да спре да действа и изпраща сигнали. Т.е. каквото и да правите, с когото и да говорите, вие подсъзнателно мислите за него, нея, тях…

* Мммм, вълшебство! Как не се сетих по-рано!!! Не мога да си обясня как се случва, какво точно ни кара да се влюбим в един човек, а в друг не…дори най-красивият мъж на планетата, най-умният, здравият, перфектният..абе какъвто и да е там, не може да стъпи на малкия пръст на мъжа, когото обичам…Защо е така..дали мирише по особен за мен начин, дали гласът му ми влияе подсъзнателно..дали за мен неговите очи са цяла вселена?! Как става магията, как?!?

Човек е една сложна и много преплетена система от качества и нужди, които търсят друг човек с такива качества, че да задоволят нуждите му и с нужди, които той може да задоволи с неговите качества. Така се формира тъй наречената “връзка” между двама човека.
Ами че има логика. Аз не харесвам хора, които говорят прекалено много- нямам нужда. Но качеството ми да пиша, да измислям, да творя съм сигурна, че е нужно на човек, който не е толкова креативен.
Имам много и разпилени идеи- трябва ми някой, който да ги подреди.
Този някой няма толкова идеи, но е много организиран- трябвам му да ме организира.
Хората са го нарекли това “допълване”.

И вероятно при това “допълване”, съответните качества и нужди така здраво стават зависми едно от друго, че двама влюбени човека се разбират и без думи. Че забравят дали притежават отделни качества и недостатъци…знаят само, че заедно могат да направят всичко!

Допълване.

* Любовта е търпение. Мога да го гледам с часове..да чакам месеци. Дори понякога мога да му изтърпя музиката…

И най-вече…любовта е едно много специално “сито на времето”, с което пресяваме спомените си- лошите забравяме, а задържаме само хубавите…

Моите 2 години с Него са имали и хубави, и лоши моменти. Но помня пътите, когато сме се смяли, когато сме били на нови места, когато сме постигали нещо -той, аз или заедно…помня усмивката и благия му тон. Не мога да се сетя как изглежда, когато сме се посдърпали и е намръщен.

Щастие без любов няма. Защото не сме съвършени…имаме недостатъци и нужди, които умеем да задоволим, когато сме по двойки! Жалко е, когато нуждите си опитваме да прикрием с други забавления, материални облаги и занимания…

И ако трябва сега да се върна на фундаменталните въпроси, може и да успея да измисля нещо мъдро, та чак премъдро!
Вселената е безкрайна за тези, които живеят живота си с любов!
/и обичат поне една котка…/

Исках да го споделя…

♥