Защо станах вегетарианец? /лични истории, част 3/

Радвам се, че хората, които правят осъзнат избор и спират месните продукти, стават повече.
Тъжно ми е, че тези, които не се замислят какво има в чинията им, наистина не знаят КАКВО има….- от къде иде, как се добива, как и с какво се обработва и не на последно място…какво точно ядете, бе хора?!

Ако трябва да съм честна със себе си и с вас- не вярвам, че всички хора ще станем вегетарианци. Не можем да отричаме, че хилядолетия назад, хората са яли месо и че малко или много е неразделна част от традициите, навиците, кулинарията.
Но, голямото но….яденето на месо в днешно време е свръх! Да не би преди 200 години, когато хладилници не е имало, да се е консумирало месо по 2-3 пъти на ден, всеки ден?! Когато не е имало консерванти и Е-та, да не би да са се ядяли шпекове и неразвалящи се наденици, салами и кайми?! Бляк!
Едно време се е яло месо по празници. Най-вече през зимата, за да може да изтрае.
Едно време светът е бил по- благ от сега…кравите живеели поне 15 години, била са уважавани, т.к. са били неразделна част от бита на човека и му помагали за обработката на земя. Нали знаете разказа на Елин Пелин за Белчо и Сивушка…в училище плаках на тоя разказ, защото ми беше толкова жал за Сивушка. Сега мога да плача и затова, че хората са загубили любовта си към другите живи същества…някои дори са загубили любовта към себеподобните си!

Та..мисълта ми е- ако човек не може и не иска (по гастрономичеси причини) да се отказва от месото…моля ви, бе хора- яжте го по-рядко! Не повече от 5-6 пъти в месеца…

И ако искате пример или причина, трябва ви съвсем малка искрица, която да разпали любовта към животинките у вас, може да я намерите по-надолу. Събрала съм кратки историики на хора, които са отказали месото.

И аз ще напиша моята, но най-отдолу.Щото както винаги, съм многословна…

Лети Маринова споделя:

Беше края на 2009-та, октомври или ноември и до тогава не можех да седна на масата без месо. Изкарах обаче един курс към фондацията, към която съм доброволец и в момента – “Изкуството да живееш”, където се преподават основно антистрес курсове с техники за дишане. Отивайки първия ден, ни казаха “Не искаме от вас да спирате изцяло месото, но поне за тези 3-4 дена не го консумирайте, за да усетите максимално ефекта от техниките“. Помислих си – „Тез пък… аз без месо не мога, няма как да стане”… Бунтувах се, но пък си казах – какво толкова, това са 3-4 дена, после ще си наваксам. Изкарах курса и забелязах промяната в себе си, че това определено има ефект. След това ме беше страх да опитам месо.

2010-а бях на една младежка програма, където бяхме 30 младежи от 10 страни в цяла Европа. Храната беше вегетарианска. Бяха ни ограничили максимално хляба примерно, беше ни забранено вафли, пуканки, чипсове и тем подобни храни. Една вечер си направиха експеримент обаче с нас и ни направиха караоке вечер с шоколад, вафли, чипс, пуканки и т.н… Всеки като невидял граби по 2 вафли – една на място, една в джоба, чипс в пълни шепи, пуканки нон стоп…. Тогава точно забелязах мисълта на Айнщайн “Човек е това, с което се храни”, защото както бяхме всичките с приповдигнато настроение и изпълнени с енергия, точно след половин час и вече се прозявахме и търсехме възглавниците…

Допълнителен катализатор при мен се оказа и едно филмче което ми показаха пак на този курс. Името му е “Meet your meat”. Като видях за какво иде реч…. вече стоя далеч от месото в каквато и форма да е. Харесват ми животинчетата да ги гледам колко са добри и как живеят живота си и само като си представя какво ги сполетява за да присъстват в нечия чиния… даже не искам да си продължавам мисълта. За Earthlings все още не мога да събера сили да го гледам, но някой ден и това ще направя.

Мисля, че е и въпрос на време да откажа млякото и млечните продукти, защото все още ми е трудно абсолютно без тях.
Още повече ми е трудно, т.к. все още живея с родителите ми, баба ми и сестра ми, които са трупоядни и не мога да изисквам от тях нищо, а да не добавям и че са пушачи, което още повече ми утежнява положението, но се справям някак си за в момента. Когато се изнеса от вкъщи и започна сама да си готвя и приготвям храната, може би ще се случи и това .

Изводът е ,че човек просто трябва да опита. Поне при мен така се получи.

 Цветомира Йоцова

Ами рекох и аз да споделя моята история за вегетарианството…

Причините ми да стана вегетарианец са комбинирани – на първо място екологични, после чак етични, здравословни и духовни… Всъщност, като се замисля, най-главната е инстинктивното ми отвращение от месото и нежелание да го ям още от дете. За съжаление, подобно на много други деца, бях принуждавана да го ям насила, но така и никога не го обикнах. Когато пораснах достатъчно, за да взимам самостоятелни и информирани решения, естествено дойде и отказът от месо, а по-късно почти напълно от всякакви животински продукти. Всъщност в момента почти 100 % от храната ми е сурова и растителна, т.е. веганството и суровоядството са ми верни другарчета :)! Има и изключения и те са запазени за посещенията при баба и нейната картофена салата, постни сърми и северняшки боб ;)! По принцип не съм крайна и ако случайно в храната ми има например сирене – да кажем в шопската салата, няма да страдам чак толкова и да се мръщя, но това се случва два пъти в годината!

Калина Константинова

И така, вегетарианството и суровоядството изключително много обогатиха живота ми, а в здравословен план се чувствам невероятно! Като човек, чиято работа е свързана с много ходене по баирите, искам да ви кажа, че мога да мина много повече баири и дерета от повечето месоядки, които познавам :), т.е. енергичността ми неимоверно много се повиши от суровата растителна храна (това беше малко нескромно лирично отклонение за любимите ми фенове на Мита за протеините)!

Истината е, че гледах един документален филм….., никога не съм обичала месо, пилешкото винаги ме е отвръщавало на външен “напомпан” търговски вид. Имам и хормонални проблеми, за момента все още ям кисело мляко, което искам да заменя със соево. Истина е че, освен че не е полезно за мен е хуманно толкова много животни да бъдат поголомно убивани поради 2 отвратителни причини: 1. някой да спечели безумно много пари. 2. някой да се натъпче, със усещането че животът му е прекрасен, а след това да плюе некадърните доктори за здравословното си състояние. Все пак изобщо не искам да потъпквам правото на личен избор на всеки отделен индивид. Лично на мен ми е мъчно за животните, не искам да бъда част от тази грозна машина за изкарване на пари, за сметка на невинни и беззащитни живи същества. Страничката ви е супер, следя ви с интерес. Поздрави!

Анна Божинова

Здравей,Ванилка!

Когато бях около 5-ти клас (към 1988г), гледах филм за това как колят животните. И досега си спомням очите на кравата, които ме накараха да се замисля до толкова, че реших, че повече месо няма да ям. Това продължи една-две седмици. После получх главоболие, след което майка ми ми изнесе лекция, че да не се яде месо е вредно и може да ми случи нещо лошо. Проядох наново. И така до 1998г, когато научих за двама приятели, които не ядяха месо. Реших наново да пробвам за седмица… И така съм и до днес. Исках хората да разберат, че могат да живеят без да се налага да убиват животни. После разбрах, че е добре и за здравето. Никога не съм боледувала или пила лекарства. Най-голямата последица от това да не яде човек месо  ,както аз го усещам, е това, че става по-щастлив! Стъпка по стъпка започва да разбира  и да му се отварят врати! Просто стъпва  на Пътя. На Правия Път. ☺

Сега имам и две деца, които износих и отглеждам без месо. На 7 и 1,8 год. Видимо по-спокойни са от повечето деца, винаги ми го казват (въпреки  че и аз съм такава и не може да се каже, че се дължи само на не-месоядството). Почти не боледуват, освен някой вирус или настинка. Малкият не е взимал антибиотици още. А дъщеря ми , която е на 7 е взимала 1-2 пъти. Личната е наясно, че ние сме добре и се учудва, ако почукаме на врата й!

Таткото също не яде месо. Той е от двамата приятели, за които споменах по-горе. Но последните години веднъж на две-три седмици яде, за да е по-близо до повечето хора.

” Така си живеем – разумно и просто.Не вярвате ли вие?Елате  ни на гости!” ….

Желая на теб и на всички Здраве и Любов!

Усмивки: Анна

Моника Енчева:

Не съм била кой знае каква фенка на вегетарианството , въпреки че в родата си имам един-двама вегета и никога не се е разглеждало като нещо странно и необичайно. Даже баща ми , който е лекар , а в медицинската литература много се залага на принципа за яденето на месо – колко е важно то за здравето (в умерени количества де), преди 4 години много интензивно започна да се интересува от методиката на лечение на Пол Брег и проф. Юрий С. Николаев, които са пионери в гладолечението. Та за 9 месеца от 126 кг стана 80 кг. Малко се отклоних , но само да покажа личния пример, който ми беше даван. Само дето не му обръщах толкова внимание и съзнателно се старах да не следвам неговите съвети. Например: ядох пържоли за закуска   (не често , но все пак се е случвало). Та върнахме и тате към предишните му навици. Не беше много трудно , тъй като в семейството е на почит хубаво сготвеното чисто месо. За нас не е трудно да се снабдим с такова. Аз лично винаги съм си обичала месото и си мислех, че НИКОГА няма да стана вегетарианка. Да, ама …от три години почнах да качвам килограми. За бала се опитах да отслабна с диетата на Дюкан , за жалост тогава се наблъсках с адски много белтъчини, които спомогнаха за получаването на бъбречна криза, та се отказах. Докато тази зима стигнах до апогея на трупането на мазнини и токсини в тялото си та реших: край! Трябва нещо по-сериозно и дълготрайно. Ред беше на 90 дневната диета, исках да създам навици. По това време се сетих се за книгите на баща ми и започнах и аз да ги чета и да се интересувам. Така една-две седмици съвсем забравих за месото и вече близо 4 месеца освен , че не се изкушавам от него , доста по-здравословно се храня. Най- хубавото е , че се чувствам много приятно, свежа, лека, свободна, това си и личи. И не ми тежи нещо отвътре

Ваня Иванова:

Аз идвам от семейство, в което се яде месо всеки ден, винаги има нещо месно, сирене и/или кашкавал в хладилника. Не съм се и замисляла някога да откажа месото, не съм виждала причина. Като малка на село си играех най-редовно с пилетата и кокошките, имах си любимци, които не давах да се колят, но кой да те слуша?! От тях отказвах да ям, но не правех съпоставка между тях и останалите пернати.

Та- не съм и имала идея какво е и защо има вегетарианство.
2005-а дойдох в София, за да уча. Т.к. баба ми е религиозна и малко или много ми е повлияла, реших да изкарам един съвсем олекотен Великденски пост, т.е. да спра месото за 40 дена. Не помня да ми е било трудно, нали си имах цел.

Обаче…аз тогава си хапвах страшно много (винаги съм си била лакомниче)- вафли, еклери, бисквитки, всякакви неща; не съм се замисляла. И въпреки това, за 2-3 седмици усетих, че съм свалила няколко килограма, чувствах се страхотно и леко! Леле…само човек, който се отказва от месото за по-дълъг период може да усети тази лекота!
Постът мина, за Великден не помня дали ядох месо, но след това не го включих в менюто си отново…свалих още килограми, много харесвах как изглеждах, как се чувствах. Но, както се уверявате, не бях направила изобра си от състрадание или по еко причини, а защото усещах, че това ми действа добре- от суета.

След 2 години започнах да тренирам усилено. Постигнах страхотни резултати без месо. Перз цялото това време ядях ужасно много млечни! Няма човек, който да е изял повече кисело мляко и извара от мен. Чувствах се добре, вкусно ми беше.
И въпреки това, поради семеен натиск, по “приятелски” съвети, от желание да не ме питат защо не ям месо и аз да казвам  ”Ми ей така”, реших за Коледа да проям месо.
Точно преди тази Коледа, изкарах пълен пост- т.е. бях мним веган за 30-ина дена и познайте какво се случи след празничната вечеря?! Стана ми ужасно тежко, не можех да дишам, само лежах и гледах в тавана, т.к. организмът ми не можеше да преработи мазнините и белтъчините от свинското… Мина ми след 4-5 часа.

И така аз вече ядях месо, отидох да тренирам отново след седмица...На най-обикновената разгрявка изведнъж ме заболя коляното. Отначало леко, но настойчиво и след 2-3 дена стана много силно. Реших, че съм усукала нещо, де да знам и аз…
Нещата се влошиха- не можех да ходя, да слизам по стълби, не излизах от нас по 5-6 дена. Добре, че бях в сесия тогава.
Тръгнах по лекари- всякакви съвети, нищо не помогна. Стелки за дюстабан, плуване, топли наколенки, добавки за стави, правиха ми снимки- нищо, нищо не помогна!

И понеже като съм далеч от вкъщи, сама определям какво да ям, лека полека отказах месото- просто не го купувах. Започнах внимателно да се раздвижвам, да ходя с наколенки ( и двете колена ме заболяха, т.к. здравото страдаше от претоварване), дори май месец отидох да тичам пак! Бях качила около 4-5 кила също…

И така- отново не ядях месо, чувствах се добре. Но не исках да се наричам вегетарианка. Все пак си четях ЕкоВеге, Земя на Заем, четях безмесни рецепти, защото от одавна съм запалена по готвене.

След 2 години имах странна случка. Не ми се обяснява, че ще стане много дълго ( то и сега е..), но ми се наложи да проям месо. И си казах- еми какво пък, пак ще съм като “нормалните” хора. И сещате ли се- пак се почнаха колената…по същия начин, по абсолютно същия начин!!! За мое щастие и просветление, имах една книжка при мен… четях я и когато попаднах на главата за здравословно хранене, най-вече за влиянието ми на месото, всичко ми се подреди в главата. Животинските протеини втърдяват ставите, образуват се кристалчета по самите ставни повърхонсти и от там са идели болките ми…от там идат и артит, шипове, подагра, ревматизъм…

Това беше краят. Вече знаех и доста за жестокото отношение към животните. Започнах да чета още- за екологичните последствия, за начина на отглеждане и убиване на животните, за храната на кравите, за вредата от млечните, за жестокоста при доене!!! Какво повече ми трябваше!? Не знам…вероятно време и нещо, което да замести най-любимото ми мляко!

Преди 2 години реших да пробвам. Без млечни за седмица. Като мина си взех едно кисело мляко. Хм…не ми хареса както преди. Така изкарах 8-9 месеца. Но, но, но…наблюдавах какво се случва във ФБ, как “веганите” са съвсем крайни, че даже и отблъскващи дори за мен, кяото знаех какви са им мотивите. Не исках да ставам като тях; в този мой отказ, напук на цялата тази проповядваща и всезнаеща маса хора, проядох отново млечни. Беше лесно…Винаги съм обожавала сирена и кашкавал..че даже и сега, но нищо не ме кара да посегна, защото се осъзнах.

И окончателно- миналото лято сме спрели да купуваме млечни за у дома. Абсолютно неусетно…към октовмри си казах- “Я, колко време не съм яла сирене ☺” И не ми липсваше, не ми се ядеше дори!
Значи чудото стана! Тялото ми избра какво иска, като остави ума да не се пречка :)))

И така до днес. Не ям млечни, отвращавам се от месо. Харесвам и съм горда, много горда от избора си! А начинът ми на хранене ми е толкова естествен, че не мисля, че аз се храня различно. Мисля, че всички други не се хранят като мен. 

И все пак- аз съм човече…не светец. Много пъти казвам, че бих хапнала сирене на някоя хижа, където виждам как живеят кравите и/или овцете. Бих хапнала домашно сирене от баба ми или сладки, направени с яйца, снесени от нейните кокошки. Но не бих си купила, не бих си поръчала в заведение, не ми липсва…

Обещала съм си, че ако ми се дояде ужасно много, ще си взема. Ама кой знае дали…

Любов и разбирание ♥