“Има хора и хора, аз съм от другите”

“Черен шоколад за бели дни. Бяла захар за черни спомени”

“Шоколадът не се измерва в погълнати калории, когато дама е в ПМС или с менструални болки. Измерва се в спокойствието и благоденствието на заобикалящите я мъжки индивиди.”

“Като бях болен, баба ми ми правеше компрес с нутела… и ми минаваше… :Р -велика мисъл на Кристо!

“Искам да се изкикотя така, че охраната да дойде и да пита какво става…
но понеже няма охрана, няма да се изкикотя.”

 

За самотата и безполезността на един ден

Криво ми е, днес е странен ден.
А изпих чаша вино с маслини и маруля.
Ще правя торта, сладки. Може би и още нещо.
И дано да се усмихна. Да съм аз отново.

Сама съм. И самотна съм дори…
студено е и не усещам аромати.
От дивана се каня да стана от минути
за да ги намера тях- моите мечти.

Ще стана, всичко ще се промени.
Ще се забързам, кръвта ми бързо ще тече.
На рафта ще поставя какао, захар, ядки,
тава и купи. Тук ще се пече.

Сама аз няма да съм.
Ала ще съм насаме. С тях- моите мечти.
Ще творя. Дори не знам какво, но ще творя…
ще правя торта в края на деня.

 

За Гини, моята малка мацинка

Мъничко Гини, пухкаво коте!
Миришеш на бебе и мяукаш по ноти.
На ръката ми спинкаш, на гърдите ми мъркаш
Ти ме обичаш! Нали не се бъркам?

Жално ме гледаш, когато искаш прегръдка
Оставям си чая, невкусила глътка.
Взимам те нежно, гушвам те силно!
Мъркаш доволно, тихо и милно!

 

Мъничко Гини, което яде от ръка!
Нещастна си само, ако останеш сама!
С мен обикаляш из цялата къща
Ти си ми най-вярната и предана дружка!
Обичам те, Гино!

 

 

Една истинска случка…за розето и изядените трюфели!

 

Свърши ми розето!
Аз съм егати прасето…
Слизам до мазето.
Как? Свят ми се вие на дупето.

Нищо.

Правя торта. Вкусна и голяма.
Ала срам за мойта личност засмяна
украсата ми свърши-

хапнах си я бързо.Мда…трюфелите за отгоре
реших да ги опитам,
ала нали са ми изгора..
аз съвсем залитнах.Нищо. Нови трюфели направих.
И вече съм корава.
Не се поддавам аз на чувства-
с щипка на носа съм по-малко сладокусна.Ех…понякога си мисля,
че не е за добро
дето тея две ръце
месят най-вкусното тесто.Мисля си и още, че е наказание
да правя сладости неземни
в количества безмерни…
Да ги раздавам, ала на себе си не давам
ни най-малко да опитам,
за да не залитам…
О не, това не е страдание!Това е сладост за очите,
за ума, ушите.
Да чувам ласкави слова за моите творения!
От кеф да мъдря и стихотворения..И макар понякога да се ядосвам,
че от крема що остане не прахосвам,
а най-любезно си изяждам…
(и понякога се до уши омазвам),
аз щастлива съм, о да!
Че правя торти, че създавам красота! Живот като синусоида…Един ден можеш и грееш,
друг ден слабееш и не смееш..
Следващ ден- сияеш
на по-следващ- ридаеш.А дали ако успееш
да се закрепиш на нулевата ос,
ти ще съумееш
да водиш по-добър живот!?

Дали щастието се крие във баланса?
Дали прекаленото не ни тежи?
Не зная и не мога аз да отговоря…
но искам да опитам, ала как- кажи…

 

Ода за тахана!

Когато очаква те дълъг ден,
когато от нещо си ти изморен,
недоспал или просто в лека апатия,
и не можеш си измисли занятие.

Чудиш се как да дойдеш на себе си,
как да се избавиш от пагубни помисли,
искаш във вените ти енергия да потече,
щом пък го искаш, тогава добре!

Давам рецептата, ти я хвани!
Бърза и силна е, с нея недей се бори.
И въпреки всичко, тя е така лесна
че някой ще каже, че е безинтересна.

Рецептата проста, записвайте моля:

Смесвате заедно малко какао, мед и тахан.
Обърквате здраво в по-дълбочък буркан.
Добавяте шепа орехи, защо не и две,
обърквате пак, ала много добре.

Намирате в шкафа лъжица голяма,
ако няма такава, черпак също става.
Отваряте широко устата си “А!”
и хапвате блажено от таз благодат.

След няма минута, гарантирам ви аз,
ще скочите като младо козленце и с глас
ще извикате силно “Кой е като мен”?
Ами никой, дори и супермен!

:)

Как се яде смешна супа?

Как се яде смешна супа?
Хапваш хапка.
Смееш се.
Хапваш още една.
Пак така.
Хапваш три..
И се хилиш до уши.
На четвъртата обаче,
съвестта ти ще проплаче.
И на петата тогава,
ти ще станеш права.
Ще се засмееш още по-широко,
ще поемеш дъх дълбоко.
Супата си няма ти да изядеш,
с усмивка на друг ще поднесеш!

 

За моята мечта

 

Ум-двигател.
Мечти-гориво.
Ръце- създател.
Храм така се издига./за моята мечта/

 

Един малък момент щастие…Дали от сладкото или от чашата кафе,
някак ми е влюбено, спокойно и добре
дали защото слънцето наднича в моя дом,
се чувствам значима, сякаш седнала съм в трон

Дали щастлива съм само сега, ей така- за момент,
или пък животът е благосклонен към мен.
Седя и си мисля как за тази земя съм микрон,
но тя ме обича и ми дава подслон.

Дали вярвам или пък не,
дали се надявам и моля като малко дете,
ала моментът на щастие често ме озарява,
надали съдба е, по-скоро аз си го правя.

Не се сърдя на думи, не мога и не желая.
Помня доброто, или поне се старая.
Имам си цел, но много не искам.
Будя се с мисъл, заспивам с усмивка.