• ПРОДУКТИ:
  • 250г ръжено брашно
  • 50-100г царевичен грис
  • 3-4 с.л. суха коприва
  • 1 ч.л. сол
  • 1 ч.л. оцет
  • ~ 1/2 ч.ч. вода

Едва ли има по-лесно и бързо ястие от пастата… Сваряваш, отцеждаш, овкусяваш със сос и намираш най-дългата вилица и  одисеята започва. Сосът може да бъде типичният и най-популярен доматен, маслинова паста, овкусен с билки зехтин, хумус и т.н. Пастата също може да варира в широки граници- по форма, вкус, използвано брашно и добавки. На пазара се намира паста от пшеница, ръж, елда, ориз, киноа. Като добавки към тестото могат да са различни билки, понякога цвекло, чушки. А за формата- наистина ли мислите, че можете да изброите всички видове?!
За да си наименовам точно вида паста, който направих, направих справка тук  и съвсем се убедих, че италианците наистина са луди на тема паста! Не искам да си представям колко ли е опасно, ако объркам GOZZINI с GRAMIGNA или пък MEZZI RIGATONI с PACCHERI (MEZZIPACCHIERI). Затова пък ние, българите, си имаме прекрасното качество на всичко дълго да казваме спагети, къси спагети да наричаме фиде, а всичко с някаква странна форма- макарони. Имаме и български кус-кус, който е съвсем лилипутска версия на фидето :)

И така…от дългия списък аз си избрах фетучини, т.к. това е формата която съвсем лесно можем да си приготвим в домашни условия. Любопитството ми дали мога да си направя паста без яйца ( които правят тестото твърдо и еластично), комбинирано с ината ми ( е как пък няма да мога), подсилено от едно пакетче суха коприва (подарък ми е от Ради!), доведе до там, че един дъждовен ден, аз сложих престилка, запретнах ръкави, целунах котката по корема за късмет и се заех с пастеното ми предизвикателство.

Резултатът ми хареса, смятам го за успешен, но има едно “НО”. Изборът ми на брашно следващия път ще бъде различен. Вижте защо в рецептата!

 

Начин на приготвяне:

В купа се пресяват брашното, копривата и солта. Объркват се добре и към тях се добавя водата и оцетът.
Замесва се твърдо тесто, като по необходимост се добавя още брашно. Тестото се изважда от купата върху набрашнен плот и продължавате с месенето. Тестото трябва да бъде твърдо, но все пак да може да се разточва ( на усет трябва да е като неомесен пластелин).

Върху плота се посипва грис и още брашно. Тестото започва да се разточва. По време на разточването, тестото се посипва с грис. Дебелината, която търсим е около 3-4 mm.

Домашни фетучини с коприва

За да не се свива тестото, хубаво се обтрива с брашно. Грисът служи за твърдост. След като се посипе, хубаво се разточва, за да влезе в тестото:

Домашни фетучини с коприва

След като тестото е достатъчно тънко, се нарязва на ленти с широчина около сантиметър. Най-лесно това става по показания на снимката начин:

Домашни фетучини с коприва

Нарязаните ленти внимателно се прехвърлят в тава, за да се изсушат. Можете да ги оставите в топла (50º С) фурна за около 2-3 часа или да ги оставите на стайна температура за ден, два. Можете да ги сварите и веднага.

Домашни фетучини с коприва

И сега забележките, няма да се минем без тях:

1. Когато пастата се вари, количеството на водата трябва да е повече, за да можете да разбърквате по-внимателно. Фетучините се слагат във вряща вода, в която са прибавени 1-2 ч.л. сол. Вари се около 15-2о минути, т.к. са по-дебели от купешките.

2. Паста от ръжено брашно и без яйца няма как да не е чуплива (дори ако си купите ръжена паста Макрин).

3. Следващия път ще използвам пшенично брашно и дори може за опита да използвам не толкова пълнозърнесто ( тип 700 или 1150; за сравнение- обикновеното бяло брашно е тип 500). Заради забележка №2.

4. С какво можете да си овкусите пастата, освен с типичните и клиширани зехтин, маслинова паста и доматен сос:

Силно препоръчвам:

Сос от гъби със сумак и бяло вино
Дресинг за салата с авокадо и маслини
А за по-експериментаторски настроените- пастетът от кашу  ще е чудесен и плътен сос!

Домашни фетучини с коприва

И един въпрос- “грис” женски или мъжки род е? Аз цял живот го членувам “гриста”, но имам опасения, че не е вярно?!