От както се помня обичам сладко. Най-вече шоколад. Не знам дали е защото съм жена, защото така съм била захранвана. Или пък защото си въобразявам, че имам нужда, понеже ми е ниско кръвното.
От всичко най-обичам да правя сладкиши и бонбони, кремчета, торти, кексове, пайове, сладки. И понякога правя нещо за някой друг, но не си и помислям да опитам, дори не ми се дояжда.

Има дни обаче, в които цялата захар, какао и какаово масло се обединяват в една шоколадова коалиция срещу мен и ме атакуват с демонични мисли, необмислени движения “ръка-чекмедже- кутия- бонбон- още 4” и това не е всичко! След петия бонбон ми прошепват на ушенце, че има едни бисквити какаови с шоколадова плочка от едната страна и надпис “Не изяждай повече от една” от другата. Шоколадовата коалиция направо ме изтиква от стаята, докарва ме в кухнята и ме заставя “Хайде, хапни си двечки”.

Как да им се противопоставя, не знам. Само усещам как след 6 бонбона и 4 бисквитки започва една вътрешна борба- съвестта ми и знанията ми за захарта и купешкия шоколад се обединяват, сърчицето ми се разтупва по-силно от многото захар, поглеждам неодобрително омазаните с шоколад пръстчета, облизвам ги и си казвам “Стига толкова!“.

Бонбони с домашен веган шоколад и крем от кестени и бадеми

Бонбони с домашен веган шоколад и крем от кестени и бадеми

Стига, стига…ама има още. Има още бисквитки, които НЯМА да изяждам. Защото прекалих.
Мама казваше едно- “Когато на човек му се яде сладко, значи организмът му е гладен“. Права е….след тази шоколадова одисея, осъзнах, че всъщност СЪМ гладна, а тялото най-бързо се храни със захар, ето защо ни се дояжда именно това. Изядох една салата, картофи с тахан и авокадо и сега не искам да си помислям за сладко поне до утре.

Фалшивото чувство, че искаме нещо сладко много пъти се дължи на липса на някакви вещества. Най-вече на пълноценна храна, която храни ТЯЛОТО ни, а не ума. Какво искам да кажа ли- ядяйки шоколад и бисквити, аз поемам само захар, много калории, вредни (вероятно хидрогенирани) мазнини и неизменното чувство на задоволство и щастие. Това не е голям грах, моля моля, но от това тялото ни не получава нищо, с което да нахрани клетките си. Витамини, белтъчини- тц…не се и надявам.

Какво да правим? Когато и вас нападне шоколадовата коалиция, а съзнавате, че това не е най-добрият закуско-обяд, хапнете бавни въглехидрати с мазнина. Картофите с тахан бяха добър вариант. И нещо сурово, моля.

Бонбони "Зебра" с кокос и домашен шоколад без захар

Бонбони "Зебра" с кокос и домашен шоколад без захар

Други чести случаи на шоколадова/сладка умопобърквация се срещат след по-различни от обичайното физически натоварвания. Например- ако не спортувате редовно, но един ден се подложите на по-тежка аеробна или силова тренировка, съвсем вероятно е на другия ден ( в зависимост от метаболизма ви) да имате такива демонични мисли за изровяне на съдържанието на шкафовете вкъщи.
И ето пример с мен- когато редовно карам колело, тичам или ходя на зумба, хич и не ми трябва шоколад. Ям сладко-да, но в никакъв случай не е толкова тежък случай. Но ето вчера, реших да се разтичам из лондонските улици, вечерта карахме колело. Не че беше много, но отдавна не го бях правила, а след това почти не ядох нищо.
Преди година, две спортувах усилено и имах закон- след всяка тренировка задължително мед, стафиди или едни овесени бисквити. С две думи- след по-тежка или неочаквана физическа активност се яде сладко, за да се компенсира изчерпания гликоген от мускулите. И за себе си бях забелязала, че ако не го направя, на следващия ден мога да изям Чарли и шоколадовата му фабрика!

Шоколадови бонбони с ягодови шапки, касис и кокос

Шоколадови бонбони с ягодови шапки, касис и кокос

Трета причина– тя е добре дошла за всички почитатели на сладкото и дори могат гордо да си хапват сладко в умерени количества, оповавайки се на нея. А тя е следната: след като човек се събуди, нивата на кортизола са сравнително високи. Кортизол е хормонът на стреса. Той е виновен за лошо настроение, за напълняване до една степен и какво ли още не. Инсулинът и кортозолът са антагонисти, т.е. когато повишаването на единия води до намаляване на другия.
Инсулинът се повишава след консумация на глюкоза и захароза ( не фруктоза). И изводът е, че за да ни почне добре денят, съвсем уместно е да си похапнем сладичко, за да си снижим кортизола. Това обяснява фактът, че много хора пият кафето си със захар или с някакъв сладкиш. Доста хора започват деня си със сладко, аз също и за мен това е по-добрият вариант. По-късно не ми се дояжда сладко, освен ако си гледам снимките на бонбоните ☺☺☺

***Хубаво, ама не съвсем…кортозолът, като хормон на стреса ни кара да се чувстваме в “опасност”, която тялото интерпретира като “Трябва да сме готови да бягаме”. А за да бягме по-бързо на момента ни е нужно какво? Захар. Чували сте, че от стрес се напълнява. Така е…защото сме в постоянна въображаема среда на заплаха и често посягаме към сладкото, именно поради гореспоменатата причина. Какво да правим ли? Ох, и аз не знам какво да кажа. Всеки трябва да намери начин да се справя със стреса...

Домашен шоколад със сусам, портокалово масло и без захар

Домашен шоколад със сусам, портокалово масло и без захар

А сега едно “псевдо” оправдание, което е нарично така само от хора, които не са преживяли ужаса на ПМС, брррр!! ПМС на прост български означава ПредМенструален Синдром и както е известно, той връхлита с нечувана сила жени в детеродна възраст. Може да се дефинира и като период от месеца, в който с жена не бива да се спори, да й се казва “Не точно”, Не” и “Едва ли”, абе изобщо не бива да се говори с нея по въпроси, по които има разминаване на мненията.
За мое щастие, чест и суета, аз съм представител на тая маса жени и редовно падам в капана на ПМС, когато не знам да плача ли, да се смея ли….Освен шантаво настроение, много лейдита се оплакват, че имат неудържимо желание за нещо голямо, сладко и мазно и ако половинките им не ги разбираха погрешно и перверзно…щяха да са се втурнали да поръчват торта  ( от тук )

Та и аз така. В онея дни обикалям като нестинарка наоколо и се чудя дали пък в шкафа за чорапи няма нещо за ядене, чийто състав не искам и да чета. Честно, слувало ми се е да проверявам там. И тогава номерът с картофи, тахан и салата не върви хич. Не. Искам си нещо мазно, сладко и нездравословно и се успокоявам, че след няколко дена ще ми мине. И да- винаги ми минава.

Разрез на бонбоните с кестенов пълнеж

Разрез на бонбоните с кестенов пълнеж

И последно…тук искам да се допитам и до вашето мнение за следващия абзац.
В n на брой сайтове за здравословно хранене, фитнес, отслабване и пр. има таблици с енергоразход на различни физически натоварвания. Фитнес, тенис, танци, седене, спане…
А да сте видяли някъде такава таблица с разход на глюкоза при умствена дейност? Например- смятане, превод на текст, подготвяне за изпит, решаване на задачи, писане на пост в сайт ☺…аз не съм! Истина е , че много от енергията ни се изразходва от мозъка под формата на глюкоза и то за съвсем елементарни мисли, емоции и чувства. Истина е, че голяма част от днешното, модерно поколение извършват умствен труд, за който ни е нужна глюкоза.
Нали знаете за известната протеинова диета? Пълната глупост…Това е бич за мозъка и тялото ни.
Защо децата трябва да ядат сладко ( нямам предвид бяла захар, не!)- защото тяхната представа за света се изгражда постоянно, нервните им импулси не бива да бъдат забавяни или подтискани. За малчовците всеки ден в мозъка се изграждат нови и нови връзки, т.к. придобиват знания, те се нуждаят от глюкоза!
Така и ние- големите. Когато сме на ново място, в нова ситуация, на нова работа, учим нови неща или се изисква да сме по-концентрирани, ние се нуждаем от глюкоза. Това не означава да набиваме вафли, ужаст! Това означава, че си е в реда на нещата да почувстваме глад за захар. Захар наричам не бялата рафинирана и кафява оцветена, ами други естествени източници на бърза енергия- мед, сушени плодове, меласа, мусковадо, кленов сироп, агаве, сладки плодове.

И все пак…аз съм човек. Толкова обикновен и непретендиращ за съвършенство, че случка като днешната ( шоколадовата ми одисея) не бива да ме изкарват извън релси и да се чувствам гузно. Не го правя всеки ден, нали?
Сладкото едно време е било кът. Само за празници се е консумирала захар. То е блаженство и за нашо “щастие” имаме възможност да превърнем всеки ден в празник. Но не бива. Както и не бива да се измъчваме с мисли “Искам парче шоколад, ала не бива….”. Вземи си, хапни си даже цял шоколад, но запомни горните редове ☺

Шоколадови бонбони с ягодови шапчици

Шоколадови бонбони с ягодови шапчици

 

ПС: Бонбоните на снимките са домашни, с черен шоколад. Само тези със сините цветенца не са с домашен шоколад. Като се върна в България се залавям да правя такива по поръчка. Защо ли, прочетете: тук

 

ПС2: За живеещите в София, мога да препоръчам от къде да си взимат продукти за бонбони, в случай, че решат да правят у дома:
-био кестенов крем- Зелена Земя 
-пъолномаслено какао-  Слънце и Луна
-мусковадо захар- от всички големи супермаркети
-кокосово масло- Зелена Земя. Има го и в други магазини, но нали вече сте там за кестеновия крем!
-етерично масло от портокал -био щанд в Хит, разни аптеки с био козметика.