Кафяв ориз с китайска водна лилия и манатарки

От древни времена, кораби натоварени с подправки, екзотични плодове, зеленчуци и други храни са кръстосвали моретата. Подправките /най-вече ванилията ♥/ са били търгувани на високи, много високи цени и само елитът е могъл да се докосне до разнообразието, което предлагал Изтока, от където произлизат повечето подравки.

За добро или за лошо, днес не само кораби, но и всичко де що се движи, кръстосва земята, натоварено с всевъзможни хранителни продукти, които вече като че ли дори не са ни интересни, не ги приемаме за нетипипични за даден регион, а дори напротив- фактът, че има банани целогодишно само може да ни радва.

Да или не? Транспортните разходи и най-вече вредата от него сякаш не интересуват никого…моркови от Холандия, ябълки от Полша, бадеми от Америка, леща от Канада, дори типичният боб не е български в повечето случаи!

Eat local! Това за мен е най-правилният и екологично оправдан избор, но дали можем? Така де- можем, но искаме ли…Пазарът е затрупан с всякакви изкушаващи въображението продукти, нетипични за България, непознати за нас и ако и вие сте като мен- експериментатор и бягате от клишетата като от огън, то май ще ви е доста трудно.
С удоволствие бих “изкарала” месец, два ядяйки продукти, отгледани в България или най-много Гърция, Румъния…за да си докажа, че съвсем не е трудно и че мога да си набавя всички хранителни вещества, вкусове и аромати, които обичам само с местни продукти /в най-лошия случай с продукти, които биха могли да виреят в нашия климат/.

Но, но, но…дори мислейки по този начин и знаейки, че българските ябълки задминават по качество полските, италианските и унгарските, аз все пак търся точно 3 определени сорта, които най-много обичам…макар и не български :(

За днешното ястие- китайската водна лилия, както вече се досещате, е типична за Китай. В София можете да си я намерите в китайския магазин- ул. “Пиротска” 18. Аз от там взимам много неща- черен ориз, зелена соя за покълване /наричат я боб мунг/, разни водорасли, спагети, чайове и т.н. Просто съм такава- любопитна ☺
За китайската водна лилия- какво да си кажем… на опаковката пише, че се накисва предварително и се пържи с месо или се добавя в разни супи…

Аз я правя по друг начин- накисвам я, отцеждам и я добавям в салати или ястия като днешното. Вкусът й е..ми безвкусен. Леко жилава е и има много лек цветен аромат, но няма да загубите нищо, ако не си я вземете. Макар че..защо пък не ☺ Може на вас да ви хареса повече или да измислите по-хубава рецепта!  В което не се и съмнявам!

Джоджена– в момента по пазарите го има свеж! Него не замествайте със сух или магданоз, търсим точно свежия аромат, който ще подчертае гъбките.

Манатарките, използвани в рецептата са от буркан, брани са из дряновските ливади от дядото на Тодор- дядо Запри и определено ми харесаха, благодарим му! С остатъка от бурканчето направих банички с коприва, манатарки и ориз…тях Тодор занесе в Лондон. За да се хвали…☺

А вие се похвалете с тази вкусна манджа, която както повечето тук, не отнема много рязане, миене и кълцане!

Начин на приготвяне:

Оризът се сварява във вода / ориз:вода= 1:3/. След като е съвсем омекнал се маха от котлона и се оставя под капак за 20 минути. Целта ни е да имаме лепкав ориз, затова не го измивам със студена вода след готовност.

Лукът се нарязва на тънки колеца, а чесънът се смачква. В нагорещената мазнина / до 140ºС/ се запържват първо чесънът и чименът, след минута се добавя лука и след 2-3 минути се залива с 5-6 с.л. вода от киселите краставички и се добавят манатарките.

Добавя се и оризът, разбърква се и ако сместа е твърде суха- добавете още вода от краставичките.
Котлонът се намалява и захлупваме.

Предварително накиснатата водна лилия се отцежда, а киселите краставичи се нарязват на дълги и тънки парчета. Най-лесно това става с белачка за картофи. Джодженът се накъсва на листенца.

На изключен котлон добавяме лилията, киселите краставички и джодженът, поръсваме с чер пипер, разбъркваме и оставяме да се задуши.

Както повечето ястия с джоджен и това е по-вкусно, когато е студено.

Как да го поднесем? На мен най-ми допада да съчетая ястието с пресен домат и пресен зелен лук. Лукът- задължителен, не е само за красота ☺

Кълновете са според наличните, но реших да използвам 1 продукт под две форми☺ Това е сминдухът! Чимен са стрити семена на сминдух, а кълновете са именно от тези семенца.

Тях си ги взех от магазина на Живко- Зелена Земя на ул. “Любен Каравелов” 70.

И какво още…ястието е леко, свежо и поднесено студено е страхотно лятно предложение!
С чаша бяло вино ще върви страхотно!