Аз съм жена?!

Жена, момиче, женище, момиченце- няма значение, от женски пол съм.
Аз съм лигла- често плача, защото не искам да призная колко ми е трудно, да махна с ръка и да си кажа “майната му”.
Искам да мога да се справям с всичко, мълча си, когато ме боли или не ми е удобно.

И понеже просто съм такава, се залавям с неща, дето както баба казва край нямат и не се виждат- т.е. женската работа….счупеното дистанционно, тупане на килим, преместване на огромните саксии, къпане на котка и така “незначимите” пране, готвене, чистене по няколко пъти в седмицата…шиене, разтребване, грижа за дома, пазаруване, уют, удобства.
А и искам и трябва да се справям в работата, защото няма какво да се лъжем- и мъже, и жени в днешно време работят.

И със сайта се боря. А не е толкова бързо, лесно и просто. То е време, то е седене на компютър, то е обработка на снимки, снимане, снимане, снимане, подреждане, избиране на покривчици, чинийки..все яки неща, но са времеемки. Е кеф си е, ама понякога си лягам в три, а ставам в осем.

А и искам да танцувам. Да спортувам. Да се виждам с хора, да си майсторя женски неща. Понякога филм ми се гледа. Не знам от кога не съм гледала…

Яко е да си жена. Имаш онази интуиция за чувствата на другите, с един поглед да знаеш и най-малките детайли на стая/шкаф/обстановка. Можеш да правиш милиард и да мислиш за много неща наведнъж, имаш творчески заложби, в повечето случаи си една такава…”уюто-правеща”- нареждаш си малки предмети, саксийки, поставки, покривки, нещица, тъй че местенцето ти оживява. Много е готино!

Жените се делят на истински и обескосмени.
Значи не съм истинска, така ли?!?!?
Ми не съм, защото явно страдам от някакви обществено наложени закони, че косъмчетата по краката са нещо грозно.

Жените са истински жени или фръцли. 
Жена за мен не е някоя кокона с куче в чантата, розов лак на звездички и клюкарско списание за сричане и разглеждане на картинки. Това за жени-предмети. Брей…значи съм истинска жена.

Да си жена не означава да мрънкаш и да си слаба, нежна, любяща. Означава да си забавна и сериозна, да си мила, но и справедлива, да си поучителна, но и награждаваща. Е вече не знам какво съм.

И какво сега- да искам да ми връчат китка, понеже съм се родила жена ли? Понеже съм така “програмирана”? О не- тъпо! Да ме награждават, понеже аз съм си аз, понеже съм Ваня, а не Ваньо? Тъ-по!
Никаква логика, никакъв смисъл.
И все пак- нали съм жена, момиче, женище, момиченце…аз си живея в някакъв напудрен свят и си мечтая…цял живот приятелките ми получваха цветя за осми от бащите си, а пък аз се надявах, че за първи юни ще имам нещо. ☺ А на първи юни вече чаках осми март, мислейки си “Аз догодина ще съм по-голяма и ще съм по-истинска жена!” И чаках за лаленце, ама на. Нямаше и няма да има.
И така с мечтите- аз не ща утре някой да ми честити, че съм се родила жена, ами искам да си изживея онези загубени моменти от ранната ми женска възраст. Само за идеята! Само за да ми стане яко, че тая година на първи юни няма да чакам кукла Барби или комплект за Чичо Доктор!!!
Пък и що не- и без това онея женските, “незначителни” качества и действия се раждат и умират всеки ден, без да се порадват на слънцето…защо в един ден някой да не ги погали, да им се зарадва и да им благодари, че ги има? В един ден, белязан от обществото като “Празник на Жената”?!
Ден, в който сергиите с цветя припомнят на нас-жените, че може би някой ще оцени естрогенните ни изблици…и дори не се усещаме, че се надяваме…

 

А…понякога ми иде в повече…всичко това. Искам да заглуша ума си, да си пусна филм с бира, а покрай мен да е разхвърляно, мръсно..да няма даже хляб в кухнята, дет се вика. Искам да мога да мисля само за едно, а не пишейки това да си правя планове за утре, да се сещам, че няма паста за зъби и да мисля какво трябва да купя за село.
Искам, ама не мога. Но за един ден може и да успея…