Не, не става въпрос за рецепта за баница с праз. 
Ще пиша за празника, който предстои- Коледа. За смисъла му, за традициите, за настроението и за това, което можеше да бъде Коледа.

Ще почна в обратния ред:
Коледата…асоциация първа- червено и златисто, топла стая с огън, греяно вино, печена тиква, канелени сладки. Баба и дядо нещо си четат, сестра ми упорито ме бие на шах, тати и мама се суетят заедно около някой подарък или спорят с или без ръкавици да излезе тати. Баба пие жасминов чай, а аз й разтривам уморените рамене. Дядо ми разказва за времето, когато е бил гимнастик…Идват роднини, братовчеди, приятели…вън има сняг, мирише на студено. А вкъщи е топло, стъклата са запотени и ухае на семеен уют…Нямам търпение да дойде Коледа! Защото ще сме всички заедно! Защото ще се обичаме!

Лека- полека се върна на земята. Мама и тати не се обичат, разделени са. Това винаги ми е правило празника труден- при кого да съм. Ако съм при майка ми, не мога да съм с бабчето, която най-обичам, а те с мама- като типичните свекърва и снаха не се долюбват. Но и мама обичам. Ако съм при тати, мама ревнува. Всяка година. И дори да ги “редувам”- не си мисли, че е лесно- пак има сърдити. Дори и баба…

Нямаме роднини. Не знам как така! Не съм си играла с братовчеди, нямам си лели и чичовци. И няма кого да чакам с нетърпение да дойде…освен дядо с киселото зеле и домашното вино и някой объркан коледен елен да се натресе на двора.
За мое огромно съжаление, и двете половинки на семейството ми смятат празника за по-специален ден, на който масата трябва да е отрупана с храна. И да- аз разбирам защо е така- нали трапезата обединява всички заедно. Но не е това празникът. Не и този, който аз си представям с въображението на 10-годишно хлапе.

Нямам никакво нетърпение да дойде Коледа. Сега имам друго семейство от един човек. И ако през неколедните дни съм с него, то няма защо упорито да искам и на Коледа да сме заедно- той си има свое, аз трябва да уважа моето. 
Но някак, в един момент…неусетно, твоето семейство става по-голямо и ти искаш да си с всички. А не може. Моето не може. И ми е мъчно, това няма да е празник за мен.

Празен ред.

Или ще е?! Ако така се настроя? Ако успея да докарам червеното, златистото, канеленото и топличкото в къщата…независимо на коя половинка от семейството е. Дали ще се получи Коледното чудо? Дали в Святата нощ аз ще се радвам на това, което все пак имам, което ме обича и аз обичам или ще съжалявам за невъзможното…

Изборът е мой, както би казала Марти, и мисля да се вслушам в нея. 
Тъй че, мили читателю, ако и ти имаш съмнения за прекрасния празник, който предстои…не забравяй, че твое семейство може да бъде както големият фикус, така и котката, и съседите, и най-близкият ти приятел, така и аз…

Празникът е в мислите :) Зарази и околните! Поне за ден :) Зарази и мен!
Хубав декември и много сняг за който кара ски, а не кола, хо хо хо! 

wpicon